Какво губиш и какво печелиш в зависимост от това къде поставяш в своите ценности парите

Видните икономисти и научни специалисти смятат, че хората действат под влиянието на различни стимули. Едни работят „за слава”, други заради парите, а трети... защото им харесва. Има и четвърта група, тези, които просто не обичат да работят. Какво значение отдаваме на парите и какво ни носи това?

Материалистите. Най – често срещаната група са тези, чийто основен стимул са парите. Не се интересуват от естеството на работата, важно е какво ще получат накрая. Много често се случва да работят всичко друго само не и това, за което са мечтали. Единственият ден, в който се чувстват добре на работа е този, в който получават месечното си възнаграждение. Придобиват ентусиазъм за работа само ако дочуят, че за преизпълнение ще получат по – голяма заплата или пък се носят слухове, че се готвят съкращения. Предпочитат да получават малка, но сигурна заплата.

Какво би било добре да направите ако спадате към групата, в която основна мотивация се явяват парите: Помислете добре дали си струва да загърбите мечтите си и да работите нещо посредствено само, защото получавате добри пари. Всеки е добър в нещо. Ако мечтаете да работите нещо различно, опитайте да започнете втора работа, за да видите дали реализирана, мечтата ще ви носи удоволствие. Ако нямате нужното образование, запишете курс или опитайте да се изявите самостоятелно. Лесният достъп до интернет направи изявата в нетипични за хората професии съвсем достъпна.

Сантиментални. Втората група са тези, които работят заради комплиментите, доброто име и израстването в кариерата. Понякога им стига добра дума от шефа, възлагане на специфична задача специално на тях, за да се почувстват по – добре и една идея по – високо от останалите си колеги. Обичат да се затрупват с работа само и само, за да са най – добрите в очите на околните. Наред с комплиментите и доброто име естествено очакват и някъде във времето да получат повишение, но парите не играят толкова съществена роля, както при първата група.  

Какво би било добре да сторите ако сте от тези, които живеят за „доброто име”: Като за начало осъзнайте, че много лесно може да бъдете манипулирани от околните да свършите, каквото и да било, достатъчно е само да ви засипят с повечко комплименти. Продължавайте да работите със същия ентусиазъм, но си дайте сметка дали не заслужавате и малко по – високо заплащане наред с моралните награди. Ако години наред на вас се пада честта да се справяте с неотложни и специфични задачи и задължения без това да е довело до промяна на заплащането, замислете се дали не е по – добре да преостъпите малко местенце и за някой друг колега в извършването на тези дейности. Доброто име е нещо хубаво, но престава да бъде толкова хубаво ако всеки път, когато изникне нещо спешно се наложи да останете след работно време. А и животът, изтъкан от мисълта „Какво си мислят другите за мен?” е малко празен и погледнат отстрани жалък, не мислите ли?

Щастливците. Тази група работещи хора е доста по – малко срещана. Това са хората, които са превърнали хобито си в работа. Музиканти, писатели, художници, счетоводители, собственици на предприятия... независимо каква е професията им, те я работят с удоволствие, не усещат кога минава работният им ден, а заплащането е последното нещо, за което мислят или дори и да мислят за него знаят, че зависи от тяхната находчивост и умения. Чувстват се удовлетворени от работата си и това обикновено си проличава в резултатите им. Често тези  хора са финансово обезпечени или пък са достатъчно талантливи и професионалисти, за да получават пари в изобилие за труда си.

Какво би било добре да направите ако сте от групата на Щастливците: Просто продължавайте да се наслаждавате на работата си и я вършете със същото вдъхновение.

И четвъртата група – тази на безделниците... Това са хора, които не обичат да работят почти нищо. Работят, колкото, за да си подсигурят някакви пари, забъркват се в нечисти сделки и предпочитат да изкарват парите си с измама... Или са достатъчно находчиви, за да си намерят някой да ги издържа.

Ако случайно попадате в тази група: Не мислите ли, че характерът ви трябва да е изтъкан от малко повече ценности, отколкото притежавате към момента? Какво би се случило ако потокът от пари секне? И дали финансовата сигурност, която получавате от някого не е достатъчно добро условие, за да имате време да помислите какво бихте работили с удоволствие и да направите стъпки към започването на тази работа?