Кои са хората с пари и как харчат?

Кои са хората с пари и как харчат? Едва ли някой може да отговори на този въпрос, затова и нашият отговор няма да включва 100% от случаите, а и винаги е в сила уговорката, че към всяка тема има поне още няколко гледни точки.

Да започнем с малко изненадващия факт, че хората с много пари у нас не са по-малко като процент спрямо цялото население от хората с много пари в другите страни в Европа. Ниският стандарт на една държава не означава липса на богати, а наличието на много бедни. Това е и една от причините богатите хора в България да живеят в изолация – те не могат да се смесват с много бедните, които са огромната маса. Освен това произходът на парите им, множеството ангажименти и начинът на живот често не им позволява публична поява. Тяхното отсъствие от общественото пространство на практика ги прави никои, въпреки сериозните им средства. Те не могат да са пример и образец, не могат да бъдат дори обект на завист и подражание, защото никой никога никъде не ги вижда. Дефакто те не съществуват за друг, освен за тесния си кръг от няколко човека. Не съществуват и за пазара на България– пазаруват само от най-луксозните улици в Европа.

Как купуват: Изборът рядко зависи от тях самите, въпреки че притежават силата на парите. Нивото им ги задължава да купуват марки – символи на лукса при това само бутикови серии, защото се гнусят от факта, че същата риза може да носи и някой плебей. Лишени са от удоволствието да експериментират и откриват. Често са жертва на находчивите и добре обучени консултанти, които успяват да ги убедят, че не биха могли да живеят без чантичката със златен синджир за 2000 долара и палтенцето от опашки на невестулки за 40 000.

Може да звучи парадоксално, но по отношение на пазара прослойката на най-богатите има нещо общо с прослойката на бедните. В единия случай е налице свръхпретенциозност, която изисква лукс, нерентабилен за малките мащаби на България. Във втория случай е налице свръхнепретенциозност – тук единственият критерий е продуктът да е евтин, без оглед на качеството.

Как купуват: Магазинът трябва да е неугледен, за да не се чувстват неловко и задължително облепен с надписи „Намаление”. Мразят консултантите. Често купуват по много с идеята, че спестяват от промоциите, но по-късно се оказва, че повечето „намалени” стоки всъщност не им вършат работа. Почти нямат дреха без надпис с големи букви на престижна марка. Често твърдят, че „модата се връща” и използват връхни дрехи от времето, когато са били гимназисти. Смятат, че анцунгът е подходящо облекло и за разходка в парка, и за мола, и за парти. Любими материи: трико, полиестер и изкуствена кожа.

В България освен тези много богати и онези много бедни има и една средна прослойка. Това, което се опитваме да ви кажем, е, че тя съществува и тези хора са любими не само на търговците. Това са специалисти на добри позиции, дребни и средни предприемачи, мениджъри на големи компании, архитекти, лекари, адвокати, политици. Една много пъстра група, която трудно може да се обобщи като лайфстайл. В общи линии са хора със самочувствие, авторитетни, с необходимост и желание за добър имидж, с култура на пазаруване. Някои от тях сега се учат как се харчат пари, други все още недооценяват изискванията на имиджа, трети все още не са намерили верните магазини и места за парти и почивка, но се забелязва тенденцията все по-ясно да се дефинират. Те са хората, които градят стандарт, които провокират израстване не само на самите себе си, но и на тези, които им предлагат стоки и услуги. Най-значимата прослойка, която реално въздейства на пазара и на обществото.

Как купуват: Избират най-добрите магазини и марки в резултат на добра информираност и лично наблюдение на пазара. Не робуват на големите имена, защото имат свое мнение и не държат всичко да им е „вносно”, защото имат достатъчно самочувствие. Залагат повече на качеството, отколкото на външната ефектност. Купуват нови дрехи всеки сезон и имат различни тоалети за различните поводи. Склонни са да се вслушат в мнението на консултантите, защото, като всички добри специалисти, вярват, че всеки най-добре си разбира от работата.