Поне един ден бъдете себе си

Поне един ден бъдете себе сиЗнаете ли, драги читатели на този моден портал – сутринта станах рано, както никога и се почувствах много зле. Да не забравя да отбележа факта, че спах много лошо. Но искаше ми се лошото ми настроение да се беше оправило щом си пуснах хубава, спокойна музика. По дяволите, дори още повече се депресирах. Вместо да се почувствам по-добре Chillout-а, който ми пратиха снощи ме смаза.

Влязох под душа и се почувствах самотна. Надали мога да опиша това усещане с думи – сякаш самотата ме е обгърнала отвсякъде. Почти се разплаках, а върху мен се стелеше топлата струя вода. Реших да си направя една ароматерапия със всичките си масла, душ-гелове, сапуни, аромати и прочие. Евентуално се опитах да си създам малко удоволствие, но май и това не помогна. Накрая се опомних, когато потече струйка студена вода от душа.

Поне един ден бъдете себе сиПоне един ден бъдете себе си

Бях си забравила хавлията в стаята, затова ми се наложи да изляза от банята с капките по тялото ми. В този момент усетих хладината на вятъра, който бавно се процеждаше от отворената врата на терасата в хола. Стана ми студено, „особено“ студено. Сякаш този студ идваше отвътре, накъде дълбоко в душата ми. Взех хавлията и се завих, но не ми стана по-добре. Свих се увита в хавлията на леглото, което все още беше топло. Поседях 2-3 минути.

Поне един ден бъдете себе сиПоне един ден бъдете себе си

НИЩО! Реших, че е време да се събудя от този сън, станах и си отворих гардероба. Днес не ми е до мода и модни прищевки, макар че работата ми е свързана основно с това. Днес искам да съм себе си.

Поне един ден бъдете себе сиНе помня откога не съм имала тази възможност да си облека стария потник, вече малко поизбелял, старите раздърпани дънки. Застанах пред огледалото и се „гримирах“. Сложих моята си маска. Тази, която да ме пази от хората да надникнат вътре в душата ми. Обичам да го правя, когато съм разстроена – черен опушен грим, максимално скриващ очите, черна спирала, очна линия, евентуално и за завършек реших да си сложа тъмното червило.

Днес съм тъжна и реших да се скрия и избягам от модата, която ми боде очите по улиците. Реших да се скрия и нахлупих розовата шапка! И знаете ли сега се чувствам по-добре, затова реших да го споделя с вас драги читатели – поне един ден бъдете себе си.

Matt Darey feat. Tiff Lacey - Always (Reuben Halsey Chillout

От редакцията

Поне един ден бъдете себе си