Списание Перфекта - Професионалният избор за вашата красота

В новия брой:
Как да се справим с акнето и бръчките
Бюстът – привлекателен и уязвим
Плосък корем – как да върнем добрата форма
Студовата алергия – проблем през зимата
Орторексията – как манията за здраве се превръща в болест
Имунитетът през зимата
Козметиката като афродизиак
В деня на влюбените – тиха вечеря или ударен секс
Имаме ли половинка?
SPA в Банско

Имаме ли половинка?

За повечето хора запознанството не е проблем. Достатъчно е да имат малко увереност в себе си и първоначално чувство на симпатия – вътрешно усещане, че точно с този конкретен човек им се иска да общуват. Но симпатията сама по себе си не определя какво ни тегли именно към този човек. Все пак, с каква цел се запознаваме?

Повечето от хората, които признават, че им е нужен партньор за кратко и само за приятно и необвързващо прекарване на времето, дълбоко в душата си очакват и мечтаят за своята “втора половинка” за цял живот. Но как да се убедим, че именно той или тя е нашата “половинка”? По какви критерии я избираме?

Подсъзнанието избира

Когато отделяме от тълпата хора някого, когото харесваме, ние изобщо не се ръководим от ума. За нас избира собственото ни подсъзнание, нашето безсъзнаие. Какво има там, в тайните на нашата душа, е пълна загадка. Никой не може да знае какво става в безсъзнателното. И да го принудиш да избере един, а не друг, е невъзможно. Ние не сме в състояние дори да прогнозираме реакцията на собственото си подсъзнание и предизвиканото от него влечение към точно определен човек. И никакви, по-рано зададени правила, по които да избира, не могат да му повлияят.

Нашият избор, какъвто и да е той, никога не е случаен. Съществуват много истории, красиви като приказка, в които двамата се намират един друг съвсем случайно и като че ли благодарение на едно напълно хаотично натрупване на събитията. Да, случва се бъдещата съпруга да бъде срещната в автобуса, в който и двамата са се качили по грешка, на улица, на която са попаднали случайно, или по време на непредвидена почивка, на която са заминали в последния момент.

Но един към друг ги е притеглило нещо, което съвсем не е било случайно. Странно е като си го помислим, но всичи ние в реалния си живот неведнъж сме обърквали маршрутите си, попадали сме случайно не на точното място, пътували сме в спешни командировки или сме заминавали на почивка неочаквано за самите нас. И навсякъде сме срещали много и съвършено различни хора. Но нито един от тях не е привлякъл вниманието ни така, както се случва само веднъж в живота, когато нещо те “свива” в гърлото, земята под краката ти изчезва, а птиците започват да пеят по-силно. Защо именно този човек? По какви критерии нашето подсъзнание го е отделило?

Родителски сценарий

Психолозите имат няколко версии. Една от тях е родителският сценарий. Избраникът в този случай прилича или на единия от родителите, или на този идеал, който е бил внушен от тях. Този сценарий обикновено следват недостатъчно уверените в себе си и леко инфантилни хора. В бъдещия спътник в живота те търсят не равен на себе си, а равностойна замяна на родителите, надявайки се на опека и грижа за цял живот.

Спомени от детството
Корените на втория критерий се крият в първите ни навици за общуване – детската градина, пясъчника в двора, първите класове в училище. В този случай ни привличат хора, приличащи по нещо на нашите първи познати и приятели. Дори и вече да не си спомняме лицата им, у нас се е съхранил положителният опит за общуване с такъв тип хора. И сега подсъзнанието ни сигнализира: “Внимавай, положителният опит може да се повтори!”

Първи еротични впечатления

Още един безсъзнателен критерий за избора на бъдещ партньор са първите ни еротични впечатления. Тези вълнуващи чувства ни завладяват за първи път в ранната тийнейджърска възраст. Докато осъзнаем какво се случва, човекът, предизвикващ първите сексуални желания, вече се е запечатал в подсъзнанието ни за дълги години. И след време приличащ на него образ може да събуди у нас душевния трепет с нещо неуловимо, да предизвика привличане и дори любов.

Отчасти с това се обяснява вредата на порнографията за подрастващите. Това, което децата виждат като първи еротични дразнители, може да се превърне за тях в безсъзнателен сексуален “пусков механзъм” за дълги години. Търсейки си приятелка именно с такива крака, коси и гърди като във филмите или списанията, младият човек е разочарован, срещайки в реалния живот жени от стандартен тип. Тъй като порнопродукцията в този смисъл е твърде едностранчива, личните качества на дамата на сърцето и психологическата съвместимост далеч не стоят на първо място за кавалера. Минавайки през няколко развода, разочаровайки се от всички жени, мъжът не може и да се досети какви са причините за неговите беди.

Комплексът “мамино синче”

Когато изборът започва да се ръководи не от вътрешните мотиви на самата личност, а от придобитите от нея комплекси, системата за избор се нарушава. Например, мъжът, притискан от собствената си майка, активно започва да си търси жена, която е слаба и се нуждае от защита, само за да докаже на себе си, че той все още е силен. А всъщност неосъзнато (под натиска на натрапвания от майката комплекс “за какво ставаш без мен”) избира съвършено друга партньорка – такава, каквато би могла да замени самата майка.

Тя ще го вземе под крилото си и ще го крие там от обкръжаващия свят. Такъв човек цял живот ще се прилепва към суровите дами, ще бъде под чехъла им и все ще се чуди защо е толкова нещастен. Нашите пристрастия и привързвания изобщо не са случайни. В качеството на единствен партньор се избира този, чиито “показатели”, вътрешни и външни, най-много съответстват на идеала, оформил се в процеса на формиране на нашата личност.

Единство на противоположности

В тази ситуация този, който избира, смята за привлекателни тези генетични признаци, които често не достигат на самия него. Природата е така устроена, в това число и представителите на човешкия род, че всичко е насочено към подобряване на вида. Когато сме уверени, че от някое наше качество (вътрешно или външно) трябва да се очаква нещо по-добро, безсъзнателно сме привличани към човек, при когото с него всичко е наред.

Може би това е стремеж да се създаде нещо идеално по пътя на сливането на две противоположности, може би е неосъзнатият страх да не се получи потомство, което рискува да унаследи нашите недостатъци… Каквото и да е, критерият за избор на партньор на основата на нашите противоположности далеч не играе последна роля. Не е задължително на нашата любов “от пръв поглед” да влияе само един подсъзнателен критерий за избор. По-често критериите “действат” в двойка или всички заедно. И колкото повече критерии участват, толкова по-силно нашето безсъзнателно крещи “Ето го!”. Разбира се, тази система работи само тогава, когато хората съзнателно не се намесват в нея, следвайки само своята интуиция.

материала подготви