Още за хранителните разстройства: Орторексия

Орторексията (Orthorexia) е хранително разстройство, характеризиращо се с прекомерна загриженост за избягване на всички храни, възприемани като нездравословни.  Думата е с гръцки произход и в буквален превод означава "правилен апетит" , а значението е "правилна диета/начин на хранене". Терминът е въведен през 1997 година от д-р Стивън Братман.

Орторексия невроза не се счита за хранително разстройство от Американската психиатрична асоциация и не се споменава като официална диагноза в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, но д-р Братман смята, че в редки случаи, това фокусиране може да стане толкова крайно, че да доведе до тежко недохранване или дори до смърт. Дори в по-леките случаи, опитът да се спазва диета, която не може да осигури адекватен прием на жизненонеобходими хранителни вещества, води до понижено самочувствие, като орторексиците обвиняват себе си, а не начина си на хранене, за постоянния си глад и произтичащото от него желание за "забранени" храни.

За разлика от анорексията и булимията, при които болният се съсредоточава върху количеството на храната, която приема, при орторексията, фокусът пада върху качеството на консумираните продукти - те трябва да са "чисти и здравословни".

Орторексиците са толкова фокусирани върху това с какво се хранят, че често са неспособни да участват в ежедневни дейности, изолират се и са нетолерантни към възгледите на околните относно храненето и здравето.

Интересно е да се отбележи, че орторексия невроза се среща по-често при мъжете, отколкото при жените.

Днес в студиото на "Добро утро, България!" по темата говориха д-р Анета Аничкина - психиатър и Надя Петрова  - специалист по здравословно хранене.

Д-р Аничкина обясни, че макар орторексията да е по-малкото зло, в сравнение с анорексията и булимията, тя все пак създава друга рамка на живота и целите на човека. "Животът обеднява. Това е сериозна обсесия - огромна част от времето се посвещава на това: "Какво да ям? Кога да го ям? Как да го ям? Откъде да дойде тази храна?". Истинските орторексици са супер богати хора, които поръчват храната си от поречието на Амазонка".  Това могат да си позволят холивудските знаменитости, например, и е много вероятно цялата мания да е тръгнала именно от тях.

Надя Петрова съветва, ако усетим, че някой наш близък страда от орторексия, да не му казваме направо: "Ти си болен от орторексия", защото това ще доведе до отричане и още по-голямо себевглъбяване. Най-добре би било човекът сам да осъзнае, че има проблем и да прояви желание да се пребори с него, но това обикновено не се случва. И докато при орторексия, здравето не е застрашено в чак толкова голяма степен, при анорексията е необходимо близките да вземат мерки и да потърсят професионална помощ за лечение на болния, защото болестта е животозастрашаваща.

"Всички си мислим, че много разбираме от хранене, но действителността не е такава - 90% от хората не се хранят правилно за своя организъм и здравословно състояние. Така че един орторексик може да си мисли, че се храни изключително добре, но в същото време да не го прави и да не е в отлично здраве. Най-често срещаните случаи са ограничаващите диети, като суровоядство, веганство и до някаква степен вегетарианството", обясни Надя, а д-р Аничкина ги определи като "проблеми на мозъка".

"Веганството, вегетарианството и суровоядството категорично са психични разстройства, признати през 2012 година от Световната здравна организация. При тези хора има промяна в медиаторния баланс в мозъка", обясни психиатърът.

Експертът по хранене обаче не е съгласен с това мнение и изтъкна, че има здравословни състояния при които това е препоръчителният режим на хранене, а по-голяма част от хората, които не ядат месо го правят поради етични съображения, което обаче е психичен проблем, твърди д-р Аничкина, според която човешкият организъм е месояден.

"При орторексията социалният фактор започва да страда много - човек не може да се храни навън, защото там храната не е достатъчно "добра", човек не може да отиде на гости, защото там няма да му сготвят по неговите принципи, човек трябва да си носи своя храна винаги - в офиса, за следобедна закуска, за пътувания, за почивки. И така този начин на живот много ограничава самия човек. А храната по принцип ни социализира - вечеряме със семейството, обядваме с колегите, виждаме се с приятели да хапнем по нещо - и когато премахнем този фактор от ежедневието си, вече психически няма как да се чувстваме толкова добре, колкото бихме могли", обяснява Петрова.

Разбира се, не всеки човек, който се стреми да се храни здравословно е болен от орторексия - проблем има, когато цялото съществуване на даден индивид е съсредоточено върху здравословното хранене и това е приоритет №1 за него.