кестен

Кестенът е от семейство Букови и е бил известен още на първобитните хора, тъй като овъглени кестени са били намерени в селища от каменната и бронзовата ера. Смята се, че до 5 век пр. н. е. кестени са се отгелждали само в Мала Азия и Гърция, а от там са се разпространили по цялото Средиземноморие и Южна и Централна Европа. Те са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши. След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.

Подбирането на цвета на женския тоалет е цяло изкуство, затова модните експерти дават някои ценни съвети.

Кестените имат висока калорична и енергийна стойност, но тъй като са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.

Кестените се препоръчват при възрастни, изложени на големи физически и умствени натоварвания. Кестенът е изключително полезен и за нервната система. Неговата комбинация от калций и фосфор укрепва зъбите и костите. Благоприятно за организма е ниското му съдържание на мазнини и изобилието от витамин А, B и C.