Ядливите кестени - богатството на есента

Кестенът е от семейство Букови и е бил известен още на първобитните хора, тъй като овъглени кестени са били намерени в селища от каменната и бронзовата ера.

Смята се, че до 5 век пр. н. е. кестени са се отгелждали само в Мала Азия и Гърция, а от там са се разпространили по цялото Средиземноморие и Южна и Централна Европа.

Те са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши. След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.

Кестените са богати на минерални соли, главно калий, фосфор, магнезий, калций, натрий и желязо. Плодовете на кестена имат много приятен вкус, хранителни са и се консумират варени или печени. Семената от кестена се използват за профилактика на разширени вени, както и при стомашни разстройства.

Високото съдържание на витамин С (почти колкото в лимоните) ги прави добри помощници в борбата със сезонните неразположения и спомага за подобряване на съпротивителните сили на организма.

Наличието на фосфор и калий е важно за правилното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата и костната система на организма. Освен това в кестените се съдържат и антиоксидантни вещества, които се борят с развитието на неопластични заболявания.

Кестенът е натурално лекарство. Народната медицина го препоръчва на болни от анемия, като при тях всекидневното консумиране на кестени в началото на есента е повече от препоръчително.

Лапи от смлени кестени облекчават ревматичните болки, докато сварените или печени кестени са ясно изразено антидиарично действие, поради високото съдържание на танин и пектин в тях.