Как да се справим със стреса, депресията и нещастието - храна, цигари, медикаменти, медитация?

Голяма част от хората просто правят каквото трябва, за да преживеят деня. Въпреки, че звучи тъжно и отчайващо, трябва да признаем, че в съвременното общество много от хората прекарват дълги години (а някои и целия си живот) в това състояние. Като се има предвид броя на хората с депресия или свръх тревожност, не е изненадващо, че фармацевтичната индустрия е толкова печеливша. Но в продължение на хилядолетия, преди човечеството да започне да прибягва до лекарства, хората са откривали хитри начини да се справят - излизане на разходка, хапване на халюциногенни гъби, дълбоко дишане, молитва, тичане, пушене, медитация - това са само част от методите за откъсване от препускащите в ума ни нещастни мисли.

Но кои наистина дават резултат?

Сигурно бихте се съгласили, че огромния дял от нещастието ни се дължи на досадното и непрестанно "тракане" на ума включващо страхове, мании, тревоги, прескачане от една стресираща мисъл на друга и натрапчивото и изтощаващо желание да предвиждаме какво може да се случи в бъдеще. Така че не е изненадващо, че целта на повечето възрастни е да накарат мозъка си да се успокои и да "помълчи" за малко. И така се стига до "артилерията" от "средства да се почувстваме по-добре" (цигари, дълбоко дишане и каквото друго използвате вие). Някои са по-здравословни и по-ефективни от други, а учените най-сетне са установили защо някои от тях прекъсват порочния кръг "стрес-реакция-още стрес", а други го затягат още повече.

През 2010 година проучване на Харвардския университет потвърди, че има пряка връзка между лутанията на ума и нещастието. Не само, че изследването установи, че когато сте будни, умът ви блуждае в половината от времето, а и че това блуждаене е свързано с усещане за по-малко щастие. Това не е изненадващо като се има предвид, че докато мислите ви блуждаят, обикновено не се насочват към хубавите неща в живота ви, а точно обратното - наример защо сметката ви за електроенергия е толкова висока, защо колегите ви се отнасят грубо с вас днес или защо е направо невъзможно да се разберете с бившия си.

Друго проучване показва, че блуждаенето на мислите е свързано с активиране на мрежа от мозъчни клетки наречена default mode network (DMN) - области на мозъка, които се активират, когато сме будни, но сме в отпуснато състояние и не сме заети със занимания свързани с външния свят.

Медитацията е интересен метод за повишаване на усещането за щастие, който не само е издържал проверката на времето, но също така и множеството тестове в лабораторни условия. Част от ефекта на осъзнатата медитация (Mindfulness meditation, Vipassana или Insight Meditation) е да успокои ума чрез неосъдително осъзнаване и след това отказване (вместо вманиачаване) от нещастните или причиняващи стрес мисли. Изследване на Университета Йейл от 2011 година е установило, че опитните медитиращи не само отбелязват намалено блуждаене на мисълта, а и значително са намалили активността на тяхната DMN. Медитацията деактивира "Аз"-центровете в мозъка. Учените са открили още, че когато те бъдат активирани отново, медитиращите активират също и зони в мозъка важни за процесите на самонаблюдение и когнитивен контрол, което показва, че те са постоянно нащрек за "Аз" мисли или блуждаещи такива и когато техните умове се залутат те ги връщат към настоящия момент. И най-хубавото е, че тези хора не го могат само по време на медитация, а и без да са помолени да правят нещо специално. Това навежда на мисълта, че те може да са формирали нов "режим по подразбиране" - такъв, който е концентриран повече върху настоящето, а не върху Аз-а, без значение какво правят в момента.

Това означава ли, че да бъдем щастливи изисква да изместваме фокуса от себе си върху настоящия момент?

Изследвания в други области, например невротеология (дисциплина, изучаваща мозъците на атеисти и вярващи и търсеща различнията помежду им с цел да се разбере къде се крие религиозното чувство и до каква степен е обективно и силно то; съчетание между биология, неврология и теология, бел.ред.), показват, че може и да има нещо такова. Анди Нюбърг от Университета на Пенсилвания е установил, че и при медитиращите монаси и при молещите се монахини областите от мозъка отговорни за концентрацията и вниманието били активни, а тези отговарящи за това как човек се отнася към външния свят - не. Тези открития предполагат, че хората, практикуващи медитация или молитва, мислят по-малко за себе си като отделно от външния свят същество и повече за връзката между себе си и света. Това отразява идеята, за която стана дума по-горе, че изместването на фокуса отвътре навън е поне част от това, което премахва чувството за нещастие.

Ами останалите инструменти за "ощастливяване" като храна, алкохол, цигари? Не пренасочват ли те вниманието на човека от вътрешния му свят, изпълнен със стресиращи мисли към нещо... друго?

Поглеждайки към следващата доза никотин, кофеин или успокоително, може и на пръв поглед да прилича на нещо, което ще ви отвлече от мислите за себе си, но ако се вгледаме по-отблизо, това всъщност увеличава неудовлетвореността.

Да вземем например пушенето, за да илюстрираме защо пристрастяванията подхранват негативните мисли, вместо да ги отслабват. В допълнение към приятните асоциации, пушенето в действителност създава обратна връзка, свързваща пушенето и желанието за него с носещия наслада акт на изпушването на цигара. И така, когато и да изпитате негативна емоция, никотиновият глад се завръща и се усилва с времето, което в действителност ви кара да се чувствате още по-малко щастливи. Цигарата може и да успокоява ума ви временно - докато я пушите - но периодът между отделните цигари е когато нещата стават зле, защото желанието да пушите се увеличава все повече. Замяната на това, от което наистина имате нужда, с някакъв компенсатор е често срещано, но рядко дава желания резултат.

Ако например използвате медитация, това ще ви даде възможност да превъзмогнете зависимостта чрез осъзнаването и приемането и, след което ще можете да я оставите да си отиде, осъзнавайки, че тя не ви помага и не ви е нужна, и това в действителност ще прекъсне порочния кръг, вместо да го замаскира.

Така че с какъвто и род нещастия да се борите - ежедневни проблеми или сериозна депресия - методът, който избирате, за да се справите с грижите си има значение. Решаващото е да намерите такъв, който прекъсва, а не замаскира порочния кръг.

Вие до какво прибягвате, когато имате грижи?