Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота

В декемврийския брой: Да изглеждаме по-млади – вечната мечта Здрави и красиви нокти Ексцентрични прически и мистериозни цветове Козметика с джинджифил Бърза контрацепция Добрите интимни отношения Храна за тялото и душата Body pump – само за фитнес маниаци Шанс да спечелите много награди

Храна за тялото и душата

Маг. психолог Ирина Драголова

Седим в чакалнята на зъболекарския кабинет, чакайки автобуса се вторачваме в кориците на списанията, изложени на витрината на РЕП-а, превключвайки каналите на телевизора пред нас изплуват образите на създания, които сякаш цял живот не са имали друга грижа, освен да изчисляват погълнатите калории. И във всичките тези моменти си мислим, укоряваме се, самообвиняваме се, наказваме се и дори се самобичуваме за това, че нямаме съвършено тяло, че все нещо ни стърчи или виси.

Като че ли стана съвсем нормално жената да гладува, да се отказва от важни за нея хранителни източници на енергия. Все по-чести стават случаите на т.нар хранителни разстройства като анорексия и булимия. Обикновено те започват във възрастта на пубертета. Тогава момичето се чувства несигурно по отношение на ценността на собствената си личност, изправя се пред поемането на нови отговорности. Страховете и неувереността, високата степен на тревожност изискват да се отреагира по някакъв начин и така провокират появата на хранително разстройство. Автоматизираното дъвчене, поглъщането на огромно количество храна, повръщането или обратно – отказът от поемането на каквато и да било храна се явяват като че ли единственият възможен начин за справяне с вътрешното напрежение, за решаване на конфликтни ситуации и за усещането, че държиш нещата “под контрол”. Но постепенно храната се превръща в единствения фокус на живота, тя започва да определя изцяло поведението на човека, налагайки му своеобразно робство. И накрая идва моментът, когато настъпва физическата и психическа разруха.

В Международната класификация на болестите са описани двете проявления на хранителните разстройства – анорексия невроза и булимия невроза. Названието анорексия идва от гръцки (an- не и orexis- желание) и се обяснява като безапетитие, липса на желание за ядене при наличието на физиологична нужда от храна. Булимията (от гр. bus – вол, бивол и limos – глад), означава болестно засилен хранителен нагон, патологично рязко усилено чувство на глад, нерядко съпроводено от обща слабост и болки в стомаха. Това, което е общото за двете болестни състояния, e високото ниво на тревожност по отношение на теглото и формата на тялото. И двете представляват сериозна заплаха за психичното и физическото здраве, а за съжаление в някои случаи и за живота на човека. Най-вече се наблюдават промени в хранителното поведение на болния. Ето някои от специфичните поведенчески модели:

- Чувство на задоволство от самия себе си, по-добра самооценка, когато човек успее да се въздържи от поемането на храна и обратното – чувство за вина, когато е погълната много и висококалорична храна.
- Създаване на строго хранителни правила – време на хранене, брой на храненията, количество погълнати калории.
- Обсесивно (натрапчиво) пресмятане на калорийната стойност на храната и приемане на еднообразна храна.
- Редуват се периоди на строга диета с периоди на преяждане.
- Хранене “скришом”, хвърляне на храна, без да видят околните.
- Осъществяване на натрапчив контрол върху теглото, страх от кантара или измерване на теглото по няколко пъти на ден.
- Употреба на лекарства, които помагат да се контролира теглото, поглъщане на големи количества лаксативи и диуретици.
- Тенденция към социална изолация, демонстриране на голяма ангажираност с учене или работа.
- Проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, депресивно настроение и апатия, нарастващи трудности в общуването.

Личността на болните от анорексия или булимия има свои специфични характеристики. Една от тях е перфекционизмът, който диктува “всичко или нищо”, като така мисленето става черно-бяло. Постигнатите резултати винаги са или положителни или отрицателни. Всичко е неприемливо или незначително, ако не се покрива с абсолютния възможен максимум. В повечето случаи момичетата, които развиват хранително разстройство, са твърде амбициозни, с отлични постижения в ученето. Често те са упорити и непоколебими, заети са с много неща наведнъж. Демонстрират познания и житейски опит, които са характерни за по-голяма възраст. Но тяхната “зрялост” всъщност прикрива една ниска самооценка и несигурност, която се проявява в страха как ще бъдат приети от другите такива, каквито са. Съществува и голям страх от неуспех или провал. В много от случаите засегнатите от анорексия или булимия нямат усещането, че са подкрепени от близките си, чувстват се отхвърлени и неприети от другите.

Терапията на болните от анорексия или булимия изисква включването на екип от специалисти, тъй като хранителните разстройства имат и физиологични и физически параметри – психиатър, ендокринолог, невролог, гинеколог. Освен приемане на медикаменти, най-често антидепресанти, абсолютно наложителна е и психотерапевтичната работа. Тя има за цел болният да се научи да преодолява симптоматиката на своето хранително разстройство, да формира нови мисловни и поведенчески модели. Важно е да се разкрият причините, довели до появата на анорексията или булимията, да се осъзнае и ролята на семейството. И не на последно място целта на терапията е човек да приеме и обикне собственото си тяло такова, каквото е, да приеме единството между тяло и психика. И оттук нататък да загърби страховете и чувството си за вина, да заживее в съгласие със себе си и със света.

Някои факти от американски изследвания на проблемите на храненето, спазването на диети и загубата на тегло:
Средностатистическата американска жена носи размер 14, докато “идеалите” за красота – Мис Америка, куклата Барби и т.н. – се обличат в размер 8. Една трета от американките носят размер 16 или по-голям. 75% от американките са недоволни от начина, по който изглеждат. 50% от американските жени спазват някаква диета по всяко време. Диетичната промишленост (храни, програми, лекарства и др.) струва повече от 40 милиарда долара годишно. Младите момичета много повече се страхуват да не напълнеят, отколкото от ядрена война или раково заболяване.
50% от 9-годишните момичета и 80% от 10-годишните са се подлагали поне веднъж на диета.
1% от момичетата в тийнейджърска възраст и 5% от колежанките стават анорексички или булимички. От всички останали психиатрични заболявания анорексията има най-висока степен на смъртност – повече от 20%.

© Любомир Стойков
Всички права запазени!