Какво е полезно да се яде през през студените зимни месеци - съветите на доц. Донка Байкова

Доц. Донка Байкова, заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика, за това какви храни е добре да се консумират през студените зимни месеци и какъв двигателен режим е най-полезен.

Доцент Байкова, какви са основните различия между лятното и зимното меню на българина?

През лятото ние, българите, приемаме по-леки и по-нискокалорийни храни в сравнение със зимата – повече плодове и зеленчуци, млечни продукти, риба, бели птичи меса и по-малко яйца, свинско месо и мазни храни. В топлия сезон приемът на втората група храни би създал проблеми с терморегулацията на тялото.

Обратно, през зимата, при ниските температури, българите традиционно консумират повече висококалорийни храни от животински произход – предимно тлъсти свински меса, наденички, кървавици, консерви от свинско, говеждо, кокоше, пуешко и патешко месо, зимнина, приготвяна през есента – туршии, лютеници, кисело зеле, компоти, кулинарни изделия на яйчна основа, традиционни баници, сладкиши, тутманици.

Високата калорийност на тези храни е необходима за нормалната терморегулация на тялото - навън е студено и то трябва да произвежда повече топлина като предпазен механизъм от болести и простуди.

Какви опасности крие този начин на хранене за здравето и фигурата ни през зимата?

Обикновено "качваме" 2-3 килограма под формата на тлъстинки в определени зони на тялото като резултат от реакцията на организма срещу термичните загуби, респективно простудите.

Понякога сезонните колебания в теглото са по-значими и в края на пролетта се озоваваме в неприятна ситуация, когато трябва да облечем по-открити дрехи. Освен това увеличаваме консумацията на мазнини от животински произход, което може да доведе до развитие или обостряне на сърдечно-съдови проблеми.

През зимния сезон българинът приема два пъти повече готварска сол в сравнение с лятото чрез туршии, консерви, наденици, колбаси, високомаслени сирена и кашкавали. Натрият в молекулата на готварската сол може да причини съдови спазми и повишено кръвно налягане при рисковата група на хипертониците.

При този стереотип на хранене как да избегнем характерното за сезона трупане на килограми? Чрез контролиране на хранителния режим и чрез повече двигателна активност – практикуване на спортове, излети в планината, фитнес занимания. За хората с по-малко свободно време препоръчвам поне 10 минути утринна гимнастика или ходене пеша 50 минути на ден. По този начин изразходваме приетите в повече калории и променяме заседналия начин на живот.

Кои продукти през зимата са най-полезни?

Много важно е да избираме по-постни меса – дори да е свинско или говеждо, да не е тлъсто. Родните ни колбаси съдържат минимум 20% свинска сланина. Особено при проблем с контрола на теглото или при сърдечно-съдово заболяване следва да ядем натурални чисти меса, да избягваме полуфабрикати и колбаси, които са арена за влагане на всякакъв вид субпродукти, нишесте, емулгатори, овкусители, оцветители, консерванти.

Чистите меса да бъдат придружени със зеленчукови добавки под формата на сосове или гарнитури. Два пъти в седмицата е добре да заместваме месото с риба, един или два пъти седмично да използваме варива – боб, леща, соя и др., като заместители на животинските белтъци с растителни.

През зимата можем да си позволим и по 30 г ядки дневно, които съдържат белтъци и омега-3-мастни киселини. Пълнозърнестият хляб постепенно трябва да измести белия хляб от трапезата ни, защото последният съдържа предимно нишесте и въглехидрати и много малко витамини и минерални соли.

Хубаво е да наблягаме на нискомаслените млечни продукти и особено на киселото мляко. То съдържа пробиотици, които повишават имунната устойчивост на организма, подобряват функциите на храносмилателната система и имат антиейджинг ефект.

Добре е да се консумират и т.нар. сезонни зеленчуци - ряпа, моркови, зеле, гулия, алабаш, червено цвекло, праз лук. Световните експерти по хранене препоръчват да се консумират не вносни, а характерни за сезона и за съответния регион плодове и зеленчуци.

При плодовете това са ябълки, круши, дюли, тиква и др. Пчелният мед би могъл да присъства в дневното меню като подсладител на чайове. Особено полезни през зимата са билковите чайове. В България има изключително разнообразие от билки, носители на над 5000 антиоксидантни вещества, които предпазват организма от различни болести.

Като имуностимулатори антиоксидантите предпазват от появата на злокачествени новообразувания, от последиците на ежедневния стрес и подпомагат адаптирането на организма към различни токсични агенти на околната среда. Хубаво е да се пият всички видове билкови чайове, защото заедно те осигуряват около 400 биологично активни полезни вещества. health.bg