Препоръки за кърмене

Няма страна в света, здравна или обществена организация, които да не препоръчват кърменето като незаменим начин за осигуряване на всичко нужно за нормалния растеж и развитие на бебетата.

Съветът на Световната здравна организация (СЗО) е “през първите шест месеца от живота си кърмачето да се храни изцяло и единствено естествено. След този период, за да се задоволят растящите нужди, детето да се захранва, докато кърменето продължи до две години”.

UNICEF също препоръчва изцяло кърмене през първите шест месеца: “Кърмата е най-добрата храна и течност за кърмачето. Никоя друга храна или течност не са необходими през първите шест месеца от живота на детето.”

В официална декларация Американската академия по педиатрия също пропагандира изцяло естественото хранене шест месеца и продължаване на кърменето поне до края на първата година на детето. В някои американски клиники родилката не се изписва, ако няма достатъчно кърма, като се полагат особени грижи за стимулирането й.

Възможно най-ранното поставяне на детето на гърда е от голямо значение за правилното кърмене и за отделянето на кърма. В много болници у нас това се прави непосредствено след раждането. В програма на УНИЦЕФ за успешно кърмене, изпълнявана в “Болници – приятели на бебето”, новороденото се поставя на майчината гърда рано – до 30-ата минута след раждането. В други родилни отделения е практика предлагането на заместител в първите дни след раждането, което до голяма степен предопределя неуспеха с кърменето.

Ползи от кърменето
Лечебното действие на кърмата се дължи на вещества, които никоя индустрия не може да възпроизведе. Съдържащите се в кърмата антиинфекциозни фактори (имуноглобулини, лизозим, интерферон и други) компенсират физиологичния имунен недостиг при новороденото. Това са имунни тела, образували се в майчиния организъм вследствие на преболедуване от различни инфекции. Те превръщат всяка глътка майчино мляко в своеобразна ваксина например срещу варицела, морбили, рубеола или някое друго инфекциозно заболяване, което някога майката е прекарала.

Майчиното мляко има и антиалергични свойства не само защото белтъците му не се възприемат като чужди, но и защото имунните тела в него могат да блокират попадналите в детския организъм чужди белтъци.

В кърмата се съдържат и вещества, улесняващи съзряването на лигавицата на храносмилателната система на бебето. Още първите капки коластра стимулират чревната перисталтика и подпомагат по-бързото отделяне на мекониума. Това са първите изпражнения на новороденото, с които се изхвърлят и продукти от обмяната на веществата, чието по-продължително задържане в организма увеличава риска от жълтеница.

Майчината кърма съдържа всичко нужно за оптималното развитие на кърмачето: въглехидрати, масти, белтъчини, минерални соли и витамини. Коктейлът от тези вещества не само го храни, но му осигурява и здраве не само през първата година. Многогодишни проучвания доказват по-голяма устойчивост към заболявания на кърмените деца и в по-късна възраст.

Кърменето осигурява и механична защита срещу болестни причинители. Кърмените деца се разболяват по-рядко от инфекции на горните дихателни пътища, бронхит или пневмония – заболявания, предавани по въздушно-капков път. За това допринася и защитният филм, който млякото образува върху лигавицата на носоглътката при всяко оригване на бебето.

Сученето изисква много повече усилия, отколкото пиенето от шише, поради което челюстната мускулатура при кърмените бебета е много силна. Устните и лицевите мускули и кости се развиват нормално. Кърмените деца обикновено имат по-широка и дълга горна челюст, която осигурява достатъчно пространство на зъбите. В крайна сметка кърмените деца по-рядко се нуждаят от специализирана ортодонтска помощ.

Кърмените деца са подложени на по-малък риск от синдрома на внезапна смърт на кърмачето. Кърменето през първите 3–5 месеца намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%. Естественото хранене значително намалява риска от диабет.

Кърменето е профилактика за атопичния дерматит, хранителната и респираторната алергия през детството. Кърмещите майки са по-здрави от некърмещите и се възстановяват по-бързо след раждането. Стимулирането на зърната при кърмене на бебето предизвиква и по-лесно свиване на матката до първоначалния й размер, предпазва (до известна степен!) от забременяване, доставя чувство на удовлетворение и намалява риска от вагинално кръвотечение, остеопороза и злокачествени новообразувания.

Не на последно място е и психологичният ефект от кърменето. По време на този процес се създава силна връзка между майката и детето. При кърмените деца се наблюдават значително по-малко невротични прояви и улеснена социална адаптация.

Опасения или 3 мотива да не кърмя бебето си…
Според проучване на списание “9 месеца” има и бъдещи майки (9%), които се колебаят и не искат да кърмят детето си. Притесняват се, че:
- няма да могат да осигурят необходимото количество на бебето;
- ще разранят гърдите си;
- ще развалят формата на бюста си.

Други просто не са чували какви са предимствата на майчината кърма. Добре е и категоричните, и колебаещите се бъдещи майки да знаят защо тя е по-полезна.

Какво гарантират лактацията и успешното кърмене
- Ще кърмите ли?
- Ако имам кърма…

Произвеждането на кърма се гарантира от физиологичните и хормоналните промени в организма на жената през бременността и след раждането. При нормално развиваща се бременност лактогенезата започва около двадесетата гестационна седмица. Лактоцитите (клетките, синтезиращи мляко) започват да образуват малко количество коластра заради високите през бременността нива на хормона пролактин. С раждането на плацентата и рязкото спадане на хормона прогестерон (излъчващ се от плацентата) започва истинското действие на пролактина – той задвижва механизъм, създаден и вече готов да произвежда мляко. Около 30–40 часа след раждането нивото на пролактина е най-високо. Производството на мляко обаче е във фазата на синтез на коластра. Тя е в малки количества, защото и бебето има малки хранителни потребности. Коластрата е всичко, от което то се нуждае – безценна храна, богата на протеини.

Задачата на майката обаче е доста по-сложна – да стимулира и да поддържа лактацията. И майката, и бебето трябва да се научат на кърмене. Бебето притежава вродени рефлекси, които му гарантират, че умее да суче.

През първите дни след раждането се отделя оскъдно количество коластра, която по състав и вид много се отличава от постоянното мляко. Тя съдържа повече белтъчини и соли, но е по-бедна на мазнини и въглехидрати, поради което е лесносмилаема. Коластрата е богата на защитни фактори. Това я прави най-ценната храна в този период, когато детето приема едва няколко милилитра течност. След 3-ия ден се образува т.нар. преходна кърма, а зрялата се появява след 14-ия ден. Съставът на тази кърма и особено мастното й съдържание непрекъснато се променят в зависимост от часа на кърмене, от хранителните навици на майката, продължителността на кърмене, възрастта на детето.

За да се образува достатъчно количество и богато по състав мляко, приемайте дневно допълнително 600–800 ккал (при близнаци 1300 ккал) и пийте около 2 литра течности. Много важни са и почивката и спокойствието. Неприятностите, стресът и преумората влияят отрицателно върху образуването на мляко.

Кърменето не бива да трае по-дълго от 10 до 40 минути. Времето се определя от чувството за ситост и от силата на сучене. В първите дни поставяйте кърмачето на всяка гърда за 5–7 минути, за да стимулирате рефлекса на отделяне на мляко и да предотвратите застоя му. Периодът между кърменията варира от 2 до 5 часа.

Подготовка за кърмене
Вземете решение
Едно от първите решения, които трябва да вземе бъдещата майка, е дали ще кърми бебето, или ще го храни със заместител на майчиното мляко. Трябва да започнете подготовката на гърдите за кърмене още преди раждането – около 35–36-ата гестационна седмица. Зърната се уголемяват, потъмняват, втвърдяват се, кръвоснабдяването на гърдите се увеличава. Във вътрешността на млечните жлези се разрастват малки алвеоли, които се подготвят за производството на мляко – това е причината за увеличения размер на бюста. Около шестия месец млечните жлези са готови да произвеждат мляко.

Не рискувайте…
Недостатъчната подготовка може да превърне кърменето от щастлив ритуал в кошмар, ако се появят рагади. Гръдните зърна са изключително чувствителни след раждането. Тази чувствителност се увеличава, като пикът й настъпва на третия ден след идването на бебето на бял свят. Затова е толкова важно преди раждането да подготвите гърдите за кърмене. Дискомфортът може да се предотврати, ако през последните 2–3 месеца на бременността сутрин и вечер полагате усилия зърната да загрубеят и да се намали тяхната свръхчувствителност.

Подгответе гърдите си за кърмене
Най-важното правило е да поддържате стриктна хигиена. Сутрин и вечер с измити ръце и с нежни въртеливи движения нанасяйте крем върху гръдното зърно и пигментираната част, като втривате в кожата и масажирате. Поради хормоналния бум през бременността зърната са изключително чувствителни. Затова избягвайте грубото им обтриване, тъй като то може да предизвика маточни контракции. Ако бременността ви протича с усложнения – заплашващ аборт или опасност от преждевременно раждане, отложете подготовката на гърдите за кърмене за последния лунарен месец.

Грижа за гърдите след раждане
Преди всяко кърмене добре измивайте ръцете си. Не използвайте много ароматизирани сапуни – бебето не харесва силните миризми.
С подходяща вода (минерална или преварена) нежно отмивайте крема от зърната и ареолите.
Не оставяйте гърдите непочистени след кърменето, тъй като от изсъхналата кърма се образуват корички. След отстраняването им може да се получи раничка.
Почиствайте гърдите, както преди всяко кърмене. Подсушавайте ги, нанасяйте крема за гърди с нежни движения, поставете подложката (подплънката) за гърди.

Един не по-малко важен съвет
За вашия комфорт и за отстраняването на напрежението в гърдите изцеждайте кърмата с подходяща помпа (най-добре електрическа) до омекването на гърдите.
Изцедената кърма може да съхранявате в хладилник или във фризер и да я използвате по-късно. При всяко кърмене поставяйте детето и на двете гърди. Така то ще получава най-гъстата, най-висококачествена кърма, което ще облекчава и Вашите гърди. Като в люлка… При класическата поза за кърмене седите удобно в креслото и държите бебето така, че главата му лежи на ръката ви. То е обърнато на една страна, коремът му е допрян до вашия. Ухото, рамото и ханшът му образуват една линия. За да наместите главата му срещу гръдното зърно, подложете възглавничка. Подкрепяйте с ръка дупето или бедрото на бебето, при което подлакътницата ви лежи по протежение на гърба му. Каквато и поза за кърмене да изберете, бебето не бива да върти главата си, за да достигне гърдата. В противен случай то не може да суче правилно.

Из публикации на списание „9 месеца”