Храните, които ни правят щастливи

След вкусен обяд или след като сме похапнали шоколад, ние се чувстваме много по-добре. Психолозите обясняват на какво се дължи това.

За здравословното хранене се говори и пише толкова много, че само може да се учудваме, защо продължаваме да се храним не по начина, по който ни съветват експертите. Защо хората консумират вредни за организма храни? Може би, защото те са по-добри за душата? С този проблем са се заели изследователи от Института по психология на храненето към Гьотингенския университет Георг Август.

Тайната на щастието е в серотонина
За никой не е тайна, че от време на време ние се опитваме да решим проблемите си и да си вдигнем настроението, похапвайки шоколад или бонбони, да се успокояваме с нещо сладичко... Но наистина ли това помага или става дума за чисто самовнушение?

Да, има храни, които ни въздействат на физиологическо ниво, потвърждава експертът от Гьотингенския университет Томас Елрот. Но това е само част от истината. Т.нар. „хормон на щастието“ серотонин, освен всичко останало, оказва влияние и върху нашето емоционално състояние. И ако хапваме определени храни /шоколад, фурми, смокини, сирене/, съдържащи внушително количество от важната аминокиселина под наименованието триптофан, в организма се синтезира серотонин и тогава настроението ни се подобрява.

Един банан или домат, въпреки твърденията, няма да ни направят „щастливи“. Причината е, че те действат само в комбинация с продукти богати на белтъци /месо, мляко/, а също така с продукти, съдържащи витамини от групата В /орехи, зеленчуци/

Запасяваме се с калории
Определени храни повишават настроението ни и защото това е заложено в родовата памет на човека. Ако ние се храним именно с тях, се задейства „системата на поощренията“. На първо място, нашият мозък приветства калоричната храна, чийто недостиг се е чувствал най-остро в процеса на еволюцията, смятат психолози. За това пържените кюфтета или печените картофи със сирене ни се струват много по-вкусни, отколкото зелената салата или банана. Все пак кюфтетата ни дават повече енергия. Т.е. на подсъзнателно ниво човекът, както и преди се стреми да се запаси с калории.

Но калориите сами по себе си, не ни правят щастливи. Определените продукти или ястия трябва да се асоциират още и с положителни емоции, които да ни предразполагат, уточни ученият от Гьотинген.

Вкусът познат от детството
Понякога най-обикновените пържени картофки или омлет са в състояние да предизвикат усещането за абсолютно удовлетворение и дори щастие. А понякога изисканият обяд, приготвен от редки деликатеси, ни прави равнодушни.

Въпросът е в конкретната ситуация и свързаните с нея емоции. Психолозите дават следния пример: вино изпито на крак в пластмасова чаша може да остави съвършено различни вкусови и емоционални спомени, отколкото глътката от същата напитка, изпита с наслаждение в кристална чаша в приятна и спокойна обстановка или в компанията на любимия човек.

Соленките, приготвени по бабината рецепта, могат да предизвикат истинско чудо: да се върнем в детството, да се почувстваме сигурни и спокойни. „Формулата на щастието“ на определено ястие изглежда по следния начин: вкусна храна плюс приятна атмосфера, положителни асоциации.

Стомах и мозък
Но тогава се набива на очи следният въпрос: може ли полезната /често това е ниско калоричната/ храна да ни даде усещането за щастие? Естествено, че може. Възможно е и точно обратното: някога любимото ястие може да се превърне в нелюбимо, ако е изядено в неприятна ситуация или е приготвено не така, както по-рано. Томас Елрот съветва да готвим „полезните“ ястия, когато ни идват гости: така те ще ни се сторят по-вкусни в приятната компания.

Германските учени се опират на многобройните изследвания на своите колеги от други страни, в резултат на които е било доказано, че нашите черва са в постоянен контакт с мозъка. И това, което ядем и пием, предизвиква у нас не по-малко бурни емоции от тези, които ни съобщава мозъка. Именно на тази взаимна връзка разчитат учените, надявайки се в бъдеще с помощта на оптимално подбрани храни да предотвратяват такива състояния, като депресията.

БГНЕС