Пшеница или Лимец?

Древните житни култури все повече ще започнат да навлизат в бита ни. Това е мнението на гл. ас. д-р Деница Теофанова от Биологическия факултет на СУ, която спечели стипендия за научния си проект за древните житни култури като генетичен ресурс за устойчиво земеделие и качество на живот на Националното издание на стипендиантската програма "За жените в науката в България".

Древните житни култури, които са неолитните пшеници на първите цивилизовани хора, като спелтата (динкел), двата вида лимец и камута, се предлагат в много на брой магазини. Те имат доста по-високо съдържание на белтък, което е много добре за всички храни и по-ниско глутеново съдържание. Това също е много важно, защото напоследък модерните глутеново богати диети биха могли да доведат до различни заболявания.

При представянето на проекта си д-р Теофанова разясни още, че в световен мащаб в земеделието централно място заема пшеницата, но нейното производство и консумация се сблъсква с редица проблеми и със съвременната тенденция на здравословното хранене, което цели въвеждането на храни с по-голямо количество витамини и други ценни съставки. Спелтата, лимеца и камута са произлезли около 11 000 години пр. хр. в Древния Изток. Те са едни от най-раннокултивираните форми на пшеницата, по-късно изместени от нея. Те са по-богати на полезни вещества и с по-малко глутен, който допринася за затлъстяването и алергиите.

"Малко в страни от вниманието остава въпросът дали наистина отглеждането на доста по-ниско продуктивните древни култури не би могло да доведе до по-сериозно нарушаване на екологичния баланс поради причината, че отглеждането им налага използването на по-големи площи и повече ресурси. Проектът ми цели създаването на целенасочено, обосновано научно изследване за качеството на зърното, устойчивостта му, установяването на произхода и археологичната история на култивирането", разясни д-р Теофанова.

Изследването и би могло да отговори на въпросите дали древните житни култури са достатъчно ефективни, дали могат да бъдат добре въведени и да се направи пазарен мониторинг, за да се види дали това, което ни предлагат е истинско. Най-вече ще се отговори на въпроса дали те могат да отговорят на нуждите на все по-увеличаващото се население на планетата.

БГНЕС

Снимки:
1. Д-р Деница Теофанова; © БГНЕС
2. Еднозърнест лимец