Мол – хората
Емил Арабаджиев
Ако Иван Хаджийски беше наш съвременник, то със сигурност в труда му „Бит и душевност на българския народ” щеше да фигурира глава, посветена на моловете. Този световен феномен у нас придобива регионално звучене и едновременно изразява и гради народопсихологията ни.
Като начало, той доказва, че предприемаческият дух на българина наистина е бил дълбоко съкрушен през дългите години робство и комунизъм. Молът извади на показ пълната липса на въображение и стадното чувство на фирмите, които се подредиха в редичка в напълно еднаквите магазини в напълно еднаквите постройки. Молът със съответните масови стоки подтиска творческия процес и идеите. Той е обратната страна на оригиналното, специалното, индивидуалното. Присъствието в него може да е маркиране на територия, но не и имиджово представяне на една марка.
Моловете показват и липсата на опит, здрав разум и визия у търговците. Иначе няма как да си обясним парадоксите на съотношението наем – сервиз - посещаемост – обороти.
Моловете провокират стадното чувство не само на фирмите, но и на потребителите. Да се мотаеш в мола се превърна в нещо като нов вид масов спорт, достъпен и модерен. Любимец на широката публика, защото не изисква никакви усилия – нито на мозъка, нито на мускулите, дори и много пари не ти трябват.
Моловете доказват и тезата, че ние, българите, никога, в никаква ситуация не се подкрепяме взаимно – напротив. Иначе няма как да си обясним колонизацията на моловете от чужди брандове. Българинът не е уважаван като инвеститор в собствената си страна, независимо от историята, опита и постиженията си.
Популярността на супермаркетите сред хората с относително висок стандарт доказва, че все още не умеем да ценим специалните, ексклузивни неща. Това е свързано и с прастария проблем на българина – липсата на самоуважение. Ниското самочувствие те праща в мола, независимо от банковата ти сметка. Не оценяваш лукса на добрия сервиз. Ядеш Макдоналдс и ровиш заедно с тълпата в кошовете с дрехи като студент, въпреки че отдавна позицията и размерът ти са за друго място. Страх те е да бъдеш специален, да си поискаш това, което заслужаваш. Чувстваш се като гастербайтер в собствената си страна и поддържаш съответния стандарт. Съзнанието за недоимък постоянно те преследва, независимо колко пари имаш.
Моловете обаче имат и своите положителни страни. Във време на тежка икономическа криза това е възможност все пак да покажеш на себе си и на другите, че все още можеш да си позволиш да купиш, макари нещо малко и евтино. Да си направиш една безболезнена за портфейла шопингтерапия.
Молът е стъргалото, където ще те видят и ти ще видиш другите.
Моловете доставиха у нас марки, за които преди време само бяхме чували и трябваше да пазаруваме до съседите, за да купим.
Но все пак, нека не се превръщаме в мол – хора. Да еманципираме съзнанието си и да разграничим лайфстайла си от мола. Това е просто едно обикновено място за пазаруване. На килограм.
Емил Арабаджиев заедно с брат си Младен Арабаджиев е собственик и създател на компанията Денил. Създава характера и философията на марката. Един от първите хора във фешън индустрията, който започна дискусия по темите на модата и създаде собствена медия – онлайн списание за мода на www.denyl.com.
16.04.2010 11:25 - Аз
В тази претенциозна статия не разбрах едно нещо - в останалите молове по света, където магазините също са "подредени в редичка" и там ли е имало комунизъм и робство, дълги години наред, та за това фирмите и предприемачите са се обединили от "Стадното си чувство"? Това е концепцията на моловете - да съберат много модни марки под един покрив, за да улеснят пазаруването и избора на хората. Аз лично предпочитам да пазарувам там, където най-големите, известни, световни марки помещават своите магазини. Диор и Прада - и те ли са от "стадото" и "за студенти"? :)))))) Защото имат магазини в моловете...
Добавете вашия коментар към статията
Моля пишете на кирилица и с малки букви