Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!

В новия брой:
Червилото – красота и комфорт за устните
От Нефертити до Max Factor
Интимната козметика – здраве и хармония
Козметика за мъже – метросексуалният мъж
Борба с бръчките – сухата кожа е по-уязвима
Умеете ли да празнувате – изберете подарък според зодията
Специално интервю с Евгения Живкова
Шанс да спечелите много награди

на корицата:
първо място във фотоконкурса на L`Oreal Professionnel
прическа: Станислав Гайтанджиев, салон MG
фотография и грим: Лиляна Петкова

Умеете ли да празнувате
Чествали ли сте някога деня на собственото зачатие? А датата на първата целувка или именния ден на хамстера ви? Ако ли не – време е да се научите да почитате не само отбелязаните в календара празници, но и да създавате свои собствени – това е доста по-полезно и за тялото, и за духа. Психотерапевтите смятат, че винаги има повод денят да започне с радостен възглас: “Честит празник, хора!”.

Животът без празници – е половин живот
Без празници можем да умрем. И това съвсем не е преувеличение. Учените еортолози (еортология е наука за веселото прекарване на времето) са убедени, че празничните дни в календара са необходими като... съня. И в двата случая се ръководим от един основен инстинкт – инстинкта на разпускането. Но все пак сънят идва всяка нощ, а празнуваме броени пъти в годината. И отгоре на всичко се учудваме защо ежедневието е зациклило, светът е посивял, а видът на вчерашното ястие предизвиква стомашен пристъп.

Природата ни се нуждае от разтоварващо въодушевление по-често, отколкото ни диктува календарът. По време на празниците преживяваме творчески транс, преминаваме в друго състояние на съзнанието, превключваме на друга вълна. Това ни дава възможност отново да усетим вкуса на живота, да погледнем с други очи на обичайните проблеми. Колкото по-често се случва това, толкова по-добре. Ще кажете: “Липсва повод за празнуване”. И ще сгрешите. Има много варианти за превръщане на делника в празник. Ето ви идея за “празник от сутринта”. Събуждате се, отивате в кухнята, където съпругата с негримирано лице прави сутрешното кафе. Вместо да й викате: “Хайде, по-бързо, закъснявам”, по-добре я попитайте: “Какво имаме днес на празничната трапеза?”. Веднага ще забележите как учудването преминава в усмивка. Остава само да намерите повод да се чукнете с чашите с кафе – и празничното настроение за деня е осигурено.

Празник на новороденото
Искате ли всеки ден да започвате на чисто? Закачете до леглото си табела с надпис: “Преродих се”. Когато се събуждате, ще имате усещането, че започвате от нулата, чист като новородено бебе. Тогава и Новата година, и рожденият ден идват наведнъж, защото така искаме ние. И няма никакви цифри, години и гости! Дори някои мъдри хора всяка сутрин честитят на себе си и на близките си рожден ден и благодарят на живота за поредния подарък – новия ден. Поне наум.

Всекидневните малки празници не отменят големите. Интересно е, че изследвали календара учени, са стигнали до извода, че той е доста далеч от природата, от начина по който “празнуват” животните например. Биолозите много точно могат да кажат, кога в живота на по-малките ни събратя настъпва пролетта или започва любовен сезон. За разлика от хората, любовта при животните не идва в разгара на зимата. Това е така заради факта, че животните се съобразяват с природния календар, а хората – с условния.

Обаче не винаги е било така: преди хиляди години датите на празниците са били разчитани от астрономи и астролози. След като доста се откъснало от природата, човечеството е установило свои правила и преместило началото на годината от септември (когато то е било свързано с разположението на планетите, празника на реколтата) на незначителният от всички гледни точки 1 януари.

Ако чувствате противоречие в празнуването на Нова година посред зима, живейте според вътрешния си часовник, чествайте своя собствен Първи януари тогава, когато имате необходимата за това нагласа. Ако това се случи посред лято, дръпнете щорите, поставете елха или друг уместен атрибут, направете празнична трапеза. Ще се убедите, че липсата на сняг и празнични разпродажби няма да попречи на желанието да се веселите и да пиете шампанско.

Античувства
Психолозите смятат, че не си струва да се обяснявате в любов по план-график. Уместна алтернатива на Св. Валентин например е Денят на самотника, който се организира от някои клубове: залата се украсява с черни балони, безплатна почерпка се полага на онези, които донесат снимката на бивше гадже, правят се конкурси за антивалентинки. Този начин на празнуване осигурява подкрепа за самотниците и им дава възможност да се скрият от агресивното трептене на преобладаващия в този ден розов цвят.

Високо напрежение
Защо ли повечето официални празници ни депресират? Това се случва, защото масовата предпразнична треска не минава току така. Главният виновник на напрежението при подготвяне на празненството и умората след него е чувството на дълг. Принудени сме да живеем според установени не от нас правила. Вътрешната съпротива срещу този факт се трансформира в нервно състояние или депресия.

Обичайна е ситуацията в навечерието на Женския празник Той и Тя да са в потиснато състояние. Жената е напрегната: “Утре на всяка цена трябва да изглеждам добре! А няма какво да облека...” Мъжът пък раздразнено мисли: “Би трябвало да й подаря диамантен пръстен, но да не съм милионер...” Ние като че ли участваме в състезание за изпълнение на задължителната програма, при което често страда самолюбието ни. На хората им се струва, че “отново нищо не е както трябва” и изпадат в депресия или агресия.

Съвсем друго нещо са личните празници, свързани със значими за нас събития. Това могат да бъдат датата на първата среща, годеж или щастливо спасение от опасност. Между другото съвсем не е задължително в списъка на личните празници да бъде включен рожденият ден. Не е тайна, че много хора доста тежко преживяват наближаването на тази съкровена дата: месец преди това посърват, пресмятат колко са възрастни, а на самия ден само с усилие на волята задържат усмивка върху лицето си. В подобни случаи наистина е по-добре да се избере по-вдъхновяващ повод за веселие.
Между другото, специалистите смятат, че причината за тъга, която някои изпитват през този ден, съвсем не е свързана с наближаването на старостта. Според теорията на чешкия психиатър Станислав Гроф, всеки от нас в различна степен пази в паметта си мъчителния опит на раждането. И всеки път, когато наближава поредната дата, ние като че ли отново преживяваме трудностите, с които някога сме се сблъскали при появата ни на бял свят. Затова не е чудно, че доста по-приятно и весело е да празнуваме Деня на собственото зачатие.

Освен личните и официалните празници има и такива, които наричаме национални. Един от тях е датата 3 март. Макар че за всички съвременни българи освобождаване от турско робство – е неизживяно минало, честването на тази дата се възприема от всички като напълно естествено. Във всеки от нас живеят генетичните спомени на дедите и прадедите ни. Точно затова българите се радват, без да се замислят за формалното значение на този ден и постепенно той придобива глобален смисъл. Напълно е възможно след стотина години идните поколения да го отбелязват като ден на освобождаването на светлите сили от тъмните.

Всички да се веселят
“Купонът да започне!” Този призив може да накара да посърнат половината от поканените на празненството. Губи се целият смисъл на веселбата: да правиш това, което най-много ти се иска. Хората се нуждаят от различни неща за да се освободят от рутината на делниците, да се почувстват като нови или просто да си починат. На някои им дай танци до зори, други предпочитат самотни разходки, трети – пазаруване с приятели...

Познавате ли някой, който да живее според собственото разписание, а не по графика на околните? По този начин е добре да поживее всеки – поне за малко. Така че, ако за вас да полежите на дивана, разглеждайки списания, е истински празник – прекарайте така целия почивен ден и не се обвинявайте за “неправилно” поведение.

Любителите на режисирани екзотични начини за празнуване (“Нова година в джунглата”, “Рожден ден на Еверест”) често пъти дори не се досещат, че към тези подвизи ги подтиква скритата депресия, а не желанието за почивка и веселба. Подобно разпускане е трудна работа, която е способна да ви докара нервен срив, ако нещо се обърка и не получите очакваното чувство за самодоказване. Съвсем различно е, когато не разчитате на нищо, не се опитвате да поставяте рекорди, а просто изпълнявате вътрешната си потребност през почивните дни да отидете, например, в Прага. Такова желание си струва да се задоволи, защото най-вероятно този празник ви е крайно необходим. И след като сте се надишали с въздуха на Стария град, в понеделник ще погледнете на проблемите си с други очи.

Думи-паразити
Бихте ли искали празниците да са по-начесто? Някои учени препоръчват от лексикона да се премахнат излишните думи. Според тях смисълът или звуковият състав на думите-паразити е способен да ни влоши настроението. Една от тях е думата “работа”, предизвикваща асоциации с нещо тъжно, унило и неизбежно. Опитайте да я замените с благородното “служба” и ще ходите в офиса с по-голямо желание. Психолозите съветват да не се прекалява и с употребата на думите “труд” и “дълг”.

Поканете се на парти
Начинът, по който се подготвяме за празниците, издава вътрешните ни проблеми. Например трескавото лъскане на пода преди пристигането на гостите, паническият страх да не се изложим пред хората, са характерни за индивиди с многобройни комплекси и неврози. От такова парти не може да се очаква никакво разпускане – най-много да бъде погъделичкано самочувствието на домакинята, ако поканените милостиво се възхитят (“Как успяваш ?”) от образцовата стопанка. Психолозите съветват да не се ангажираме с поемането на определена роля – незаменима домакиня или “душата” на компанията. Ако го направите по задължение (“Кой, ако не аз?”), а не по вдъхновение, нищо чудно да получите нервно разстройство. Стремежът да се нагодите към чуждото настроение също може да развали празника. След като попадне във весела компания, тихият човек отчаяно се опитва да не се набива на очи: заедно с другите пие, танцува, пее... И всичко това – насила, без да получава удоволствие от партито.

Единственото, за което си струва да се притесняваме във връзка с празнуването, това е храната. Без да имат предвид всички поговорки за значението на духовното общуване, психолозите са убедени, че на гости се ходи, за да се похапне. Именно общата трапеза ни осигурява чувство на спокойствие, съпричастност, близост един с друг и сигурност, че няма да сме гладни поне до утре.

Оказва се, че мотото на еснафа “В къщата трябва да има много храна” не е толкова смешно, колкото ни се струва. Така се чувстваме по-спокойно, дори на вратата да звъннат неочаквани гости.

По материали от сп. Здоровье: Альона Нейкова

© Любомир Стойков
Всички права запазени!