След лятната почивка как да се адаптираме отново към работния ритъм

Умението да откраднем време за себе си и да се
заредим с положителна енергия ще ни направи
по-пълноценни и по-добронамерени към другите,
твърди Мадлен Алгафари, психотерапевт.

интервю: РАДМИЛА ПОПОВА


Подготвяме се за лятната почивка цяла година. Колко си струват дългото очакване и надеждите, свързани с този относително кратък период от все по-динамичния ни живот?
Има един вселенски закон - законът на биполярността. Цялата вселена функционира на неговата база. Самата вселена се разширява, после се свива, планетите имат центробежна и центростремителна сила, има приливи и отливи, ден и нощ, зима и лято, вдишване и издишване... Всяка една жива клетка не само в нашето тяло също има две фази - ерготропна и трофотропна (на гръцки "ергос" означава работа, а "трофос" - храна) т.е. работната фаза задължително трябва да се редува с фаза на почивка, на хранене. В трофотропната фаза клетката, която в работната фаза превръща материята в енергия, спира да работи и се храни с част от произведената от нея самата енергия, за да може да се презареди с енергия за следващата си работна фаза. Състоянието на активност и състоянието на почивка, на пасивност, трябва да се редуват задължително в един хармоничен ритъм. Можем да си представим този процес като една синусоида. Над абцисата е плюсът, състоянието на активност, под абцисата - минусът, състоянието на пасивност.
Има хора, които се опитват да задраскат долното измерение от графиката и да живеят само отгоре. Ако обаче махалото не се засилва в едната посока, то със сигурност намалява амплитудата си и в другата посока. Намалява коефициентът на полезно действие и накрая се получава една равна линия, на която напоследък много модерно казваме хронична умора. А за душите и телата ни трябва да има работни моменти, след което задължително моменти на почивка, т.е. Up и Down (горе и долу) трябва да се редуват хармонично. Ако тези фази не се редуват, се получава равната линия, а тя винаги е символ на смъртта. Животът е именно отклонение от равновесието. Разликата между хората се състои не в това, че едните се уморяват, а другите не се уморяват или пък едните са слаби, а другите не са. Всички задължително минаваме по тази синусоида. Но има хора, които се опитват да не приемат за естествено измерението Down. Едни хора си казват: "Да, нормално е сега да си почивам, нормално е да съм уморен, след това е нормално да съм активен." Другите обаче не приемат почивката, умората или пасивността като нещо естествено, защото сме учени да се възприемаме зле в такъв момент. От морална гледна точка се толерира само измерението Up. Но като намалим времето за почиване, намалява амплитудата, намаляват и способностите, които имаме, резултатите, които можем да постигнем тогава, когато сме в активната фаза.

Говорейки за принципа на махалото, как той се проявява в периода на преминаване от състояние на пасивност към състояние на активност, т.е. как се адаптираме към работния ритъм след почивка?
Колкото за някои е трудно да се върнат на работа след почивката, толкова за други пък е трудно да тръгнат да почиват. Има хора, които на третия-четвъртия ден от почивката не издържат и търсят начин да се върнат или да си намерят занимание. Защото колкото по-бързо сме въртели например едно колело, от толкова повече време ще се нуждае то за да може да забави ритъма. Когато живеем на бързи обороти, с изключително натоварване, е необходимо повече време за почивка. На някои хора им трябват не 3-4, а 30-40 дни, за да могат да се съвземат. Никой обаче няма да им даде толкова време и това е една от причините да не сме си починали достатъчно и да се чувстваме зле щом трябва да се върнем на работа. Ако бягаме например 100 m, ще имаме нужда от 10 минути за да си починем. Ако обаче бягаме 100 km, ще ни трябват поне 10 дни за да се съвземем. Ако обаче след 100 km бягане някой ни накара отново да направим същото след три дни, е ясно, че това ще бъде голям стрес и за тялото, и за психиката ни.

От какво друго се обуславя този стрес?
Много е важно дали харесваш това, което правиш, защото ако работата не ти е по сърце, дори да си си починал качествено и достатъчно дълго, пак няма да ти се ще да се занимаваш с нея. Просто защото тя например не съответства на интересите, мотивите, вкусовете, характера ти. Има хора, които са с един вид нагласа, а се налага да правят нещо съвсем различно. За типа лидер например, който по стечение на обстоятелствата трябва да бъде подчинен в някаква ситуация, е ясно, че тази работа ще бъде стресова поради факта, че не той я ръководи. Има хора, които са много творчески личности, с огромна фантазия, хора с дарби. Но заради това, че с тези дарби няма как да изкарват прехраната си, са принудени да се занимават с нещо много прагматично, което е далеч от същността им. Или обратно - тип "прекрасният изпълнител", на когото обаче се налага да ръководи, който не знае как да диктува, как да бъде шефът, трудно се налага. Ако работата не отговаря на типа характер, връщането към нея също може да бъде стрес.
Начинът, по който сме живели допреди години, ни беше научил да клинчим, да търсим странични вратички, да отбием номера. Една от причините за това е, че количеството положени усилия не беше адекватно възмездено. И когато един човек трябва да се върне след приятната почивка на работа, която обаче изисква много усилия, а това, което получава в замяна, не е равностойно, дори да е най-любимата му работа, пак ще бъде демотивиран, а мисълта за това, което му предстои ще бъде стрес. Не получаваш ли достатъчно в замяна на това, което си дал, няма ли равновесие между "давам" и "получавам" също е стресово преживяване, когато трябва да се върнем на работа.
Онова, което много често ни кара да се чувстваме зле в края на лятото, е неумението да планираме добре нещата. Ние обикновено планираме задълженията и отговорностите си и забравяме удоволствията. А тогава, когато човек живее само с усещането, че всичко, което го очаква, е в графата "трябва", а в графата "искам" няма нищо, тогава той с неприязън тръгва към това "трябва". Ако примерно планирам в края на седмицата някакво хубаво преживяване, очаквайки го със сигурност ще работя с по-висок коефициент на полезно действие, по-мотивирано и по-качествено. То пък от своя страна ще ме зареди с положителна енергия за следващата седмица. Извинителната бележка на много хора е, че удоволствията струват пари и не могат да си ги позволят, но без съмнение има и такива, които не изискват кой знае колко много средства..

Можем ли да противодействаме с някакви макар и малки хитрости на стресовото състояние?
Ние живеем с нагласата, че цяла година се работи здраво и се почива само през лятото. Могат да се измислят някакъв вид почивки и на по-малки интервали, което също намалява стреса от връщането на работа. Ако се върнете на работа през септември, но по някакъв начин можете да откраднете три дни за минипочивка през октомври, намалявайки интервала, ще бъдете по-малко стресирани от мисълта, че ще почивате отново чак догодина по това време.
Много е важно също да си осигурим поне добри взаимооотношения с хората около нас - т.е. ако самото естество на работата не ни харесва толкова, то поне те да са приятни. Или да прибягваме до малки трикове от рода на хубавия филм или хубавата книга, които ни очакват вечерта. Така ще вкарваме на малки дози положителната емоция, която със сигурност ще оцвети в по-розово вашето ежедневие.
Адаптацията след почивка зависи и от това дали успяваме да внесем малки разнообразия в ежедневието си. Може да разместим мебелите например, за да изглежда работното ни място като ново, да сложим нови цветя… Защото усещането, че се връщаме към старото, познатото, досадното, което ни е само задължение, ни кара да го възприемаме като бреме, което ни тежи.

Излиза, че хората, които не почиват въобще, си спестяват поне тази стресова ситуация?
Много хора, които се занимават предимно с частен бизнес и цялата отговорност е на техния гръб, смятат, че нямат право да почиват. Те не си дават сметка, че като не си разрешават тази почивка, намаляват продуктивността в собствената си работа. Резултатът е един - ако човек не си почине доброволно, в един момент се налага да си почине насила. Защото всичко на този свят има граници. Преумората е състояние, което след това превръща в стрес каквото и да било следващо занимание или вид активност, защото вече сме прескочили границата.
Често неумението да се отпускаме и да си почиваме води до появата на страшно много болестни симптоми. Защото когато поведението не иска да реагира, реагира тялото - това е закон в психосоматиката. Ако аз не се спра, за да си почина, след това ще се появи някакъв симптом, който ще ме накара да направя това насила - главоболие или някакъв друг здравословен проблем. Много хора не си дават възможност за почивка години наред. И след това години наред са в депресия. За тях мисълта за работа става ужасяваща, а в същото време се чувстват виновни, защото се възприемат като некачествени, дефектни.

Как почиват българите?
Много българи не почиват. Много от нас пък като отидат на почивка са готови да пръснат всичките си пари, за да могат да се почувстват добре. Това зависи от самооценката. Ако аз се чувствам ценна, важна, значима, струваща в собствените си очи, ще си разреша да ми е хубаво. Ако обаче съм с малоценностни изживявания, няма да си позволя да си доставя достатъчно удоволствия и да се поглезя. Голяма част от българите почиват некачествено - остават си в къщи, но пък там ги зариват битови проблеми. Не е задължително да имаш средства, за да отидеш на скъпа почивка, но поне можеш да отидеш сред природа, защото контактът с нея изсмуква всички негативни енергии и зарежда с положителни. Да се смени онова, което виждат очите, чуват ушите, вкусва устата, усещат тялото и кожата… да се смени естеството на всичко заобикалящо ни отвън, за да се смени и всичко отвътре. Трябва да можем да си забраним в определен момент да мислим и за проблемите си, да разтоварим мисълта си, да се опитаме да отвлечем вниманието си. Колкото по-пълноценно сме си починали, толкова по-качествено ще можем да работим след това. Затова е хубаво когато човек почива да не остава вкъщи, а да отиде някъде, защото вкъщи си остават задръжките, проблемите, стереотипите на мислене, нагласите. Човек се отпуска много повече в абсолютно всякакъв смисъл и във всички посоки тогава, когато е отишъл някъде да почине. Има хора, които и на почивка безкрайно много се самоцензурират и самоконтролират. Трябва да можем да си позволим да прескочим лимитите, да направим нещо, което никога досега не сме правили, в едни разбира се поносими дози. Защото връщайки се на работа, няма да имаме усещането, че сме я напускали, ако не сме се откъснали качествено от нея. Периодът на адаптация за хората, които са били далеч на почивка на много хубаво място може да трае по-дълго, но след това те със сигурност ще бъдат по-продуктивни в работата си, защото почивката е била по-качествена.
Важно е човек да се поглези, защото този свят се движи от здравия егоизъм, който означава "ще дам, за да получа" (т.е. ако аз не получа, откъде да взема, за да дам после). В този смисъл човек трябва да може да открадне време за себе си, да се зареди с положителни емоции, за да бъде след това по-пълноценен в отношенията си с другите.

Защо умората настъпва във все по-ранна възраст?
Нашите родители между 30-40 години са се чувствали все още заредени с много енергия. Сега поколението на тази възраст започва да се чувства уморено. И то особено тези, които се занимават с частен бизнес, защото са свръхнатоварени. Ние правим всичко бързо. Ядем бързо, работим бързо, ходим, дишаме бързо, дори не дишаме дълбоко, абсолютно всичко правим бързо, а това е неестествено. Биологичният ни часовник е настроен за много по-бавен ритъм на живот. Изминалият век бе времето на най-скоростното развитие на човечеството. Това налага едно абсолютно неотговарящо на биологичната ни програма темпо. Тялото и душата ни са същите, каквито са били някога на неандерталците, не сме се променили кой знае колко. С тази разлика, че френетичният ритъм, с който живеем днес, тогава изобщо го е нямало. Стресът неминуемо съкращава живота и това е доказано много отдавна. Днешният човек не се казва хомо сапиенс, а хомо невротикус нормалис. Неврозата вече е нормалното ни състояние.
Всички обичаме да ходим сред природа и до вода. Повечето курорти са там, където има вода. Водата е символ на женското начало. Пасивността, почивката е в женското измерение, активността е в мъжкото. Неслучайно ходим да почиваме на море, до река или до язовир, защото шумът на водата "вкарва" женския принцип у нас - водата измива, отмива, тя е гъвкава, мека, заема формата на съда, в който е поставена. Синият цвят е цветът на релакса, на отпускането, зеленият на природата. Търсейки контакта със земята, се връщаме към първичното у нас. Може би това забавя и вибрациите, защото в природата ритъмът не се е ускорил. Сезоните не са станали по-къси, листата на дърветата не никнат по-бързо, нито падат по-бързо, животните не се размножават по-бързо. В природата е запазен онзи ритъм, който на ниво биология е програмиран и в нашите клетки. Но ние сме толкова изместени от равновесието, че привикваме към едно ускорено, но нездраво темпо. Излизането на някои хора от тази среда и връщането към естествения ритъм им се струва неестествено и ги дразни, защото ги изважда от тяхното равновесие. Макар и невротично, макар и болно, но от дълго време установено, то се превръща в навик и в усещане за норма. А всъщност не е!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!

Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!

В новия брой:
Тъмните петна загрозяват кожата.
Хидратацията – основна грижа за кожата.
10 тайни за жените, които искат да живеят без стрес.
Антистрес козметика.
След лятната почивка – как да се адаптираме отново към работния ритъм.
Козметика с дюля.
Здраве от природата – силата на горчивите вещества.
Шанс да спечелите много награди.

На корицата: Жасмина Жекова, Xground
Фотограф: Ангел Цветанов
Прическа: Любен Николов
Грим: Кирил Чалъков