Българският фолклор в модата: Дрехи, аксесоари и декорация за дома с фолклорни мотиви
Деляна Симеонова е създател и основна движеща сила на Gaitani New York (Gaitani NY) - онлайн бутик предлагащ дамски, мъжки и детски дрехи, аксесоари, декорация за дома и хартиени изделия, вдъхновени от фолклорни мотиви, символи и спомени от България в съчетание със съвременен дизайн.
Деляна има няколко професии, организатор е по природа и емигрант в САЩ, а Гайтани Ню Йорк е нейната сбъдната мечта. "С цялото си сърце исках да създам място, което да покаже с гордост традициите и творчеството на моята красива България", казва за проекта си авторката.
Gaitani NY работи с български и международни дизайнери, а всички техни продукти са ръчно изработени в ограничени количества - като гаранция, че ще притежавате нещо наистина специално. Част от приходите на Gaitani NY се отделят за подкрепа на каузи за социална справедливост в България и Съединените щати.
Представяме ви кратко интервю с Деляна, за да научите повече за нея самата и за продуктите на GaitaniNY:
- Деляна, бихте ли ни разказали малко повече за себе си? С какво се занимавахте в България преди да заминете, откога сте в САЩ, кога стартирахте проекта Gaitani NY?
- Живея в Щатите от 6 години, но когато дойдох обстановката ми беше позната - живяла съм тук и преди това, както и в няколко други държави по света. Свикнала съм да живея в чужбина, но много обичам България и винаги мисля за нея. Имам филологическо образование от Софийския университет и магистратура по социална работа от Ню Йорк. Работила съм като преводач, консултант в международни хуманитарни проекти и социален работник. Започнах проекта Gaitani NY преди 3 години в Ню Йорк, а магазинът открих миналата година. Той е плод на моята носталгия - дава ми възможност да живея с България всеки ден, въпреки че съм далече.
Детска блуза с мотив "Елбетица", текстилен дизайн: Николай Шушулов
- Имахте ли познания за символиката и техниката на изработване на българските шевици преди да създадете бутика?
- Българските шевици, носии, килими и сребърни бижута от миналото винаги са ми правили впечатление, но не съм имала специален интерес към тях, докато живеех в България. А когато съм живяла в други държави (в Азия и Африка), интересът ми е бил насочен към традиционните дрехи и изработки на местните хора, така съм се впечатлявала от тях! Интересът ми към българските мотиви определено се появи тук в САЩ. Дали защото Америка няма специфична етническа визуaлност в облеклото и дизайна, или по-скоро, има много такива? Може би, но мисля, че oсновните причини са други. Eдната е свързана с моята емигрантска носталгия - обичта ми към България, нуждата да запазя връзка с нея, както и собствената си идентичност, да имам ежедневно общуване с неща от нашата страна, които са красиви, вдъхновяват ме, дават ми гордост и радост. Другата причина е свързана с големия интерес в САЩ към етно-дизайна, кактo автентичния, така и интерпретивния - съвременни разработки на традиционни мотиви от Африка, Индия, Мексико, Централна Азия, aмериканския запад, Турция, Индонезия, Украйна, и т.н. От дрехи, чанти и бижута до възглавници, пердета и мебели - всички фирми и дизайнери правят или специални колекции с етно-дизайн, или го включват като елемент в общите им разработки. Тази тенденция става все по-силна през последните години. Направи ми впечатление, че българските мотиви са непознати в САЩ, тогава започнах да събирам български етнографски книги и снимки, намерих американски издания. Видях нашия традиционен дизайн с други очи, преоткрих го за себе си. Така ми хрумна идеята за Gaitani NY. Исках да намеря подходи, които представят българското традиционно творчество в съвременен вид, избягват сувенирното звучене и създават нови връзки между миналото и настоящето.
Покривка за маса от колекция "Елбетица",
текстилен дизайн: Николай Шушулов,
керамика: Миу Асакауа
- Какви подходи избрахте за представянето на български мотиви?
- Единият подход е свързан с използването на оригинални традиционни материали за създаване на съвременни предмети. Например, бижутата на българската художничка Богдана Топрева, които вплитат старинна българска бродерия в сребро, или чантите на българските майстори Bogdanin Brothers, които съчетават кожа с парче вълнена цедилка от Родопско село и постигат модерно градско звучене. Другият ми подход е свързан със съвременни графични разработки на мотиви от български шевици, които използвам за производство на различни материали - текстил, пластмаса, хартия, които се превръщат в практични предмети за ежедневна употреба - дрехи, възглавници, калъфи за телефони, тетрадки. Направих такава разработка с българския художник Николай Шушулов на мотива "елбетица" от Кърджалийския регион - той има много богато символично значение и е безкраен като интерпретивни възможности. Харесват ми шевици, като "елбетицата", които имат рисунъчен характер. Такива могат да се намерят и в наследството от Дупница и Самоков, много са красиви и не приличат на други, за разлика от някои български мотиви, които наподобяват други култури - Mексико или Украйна, например. Това не е лошо и е разбираемо, но аз търся различното, затова мисля в бъдеще да разработя мотиви от Самоков и Дупница. Работя и по някои по-широки визуални и културни теми - например, кукери, те са цяла вселена.
Обеци, модел на българската художничка Богдана Топрева
Бижута на българската художничка Богдана Топрева
Чанта на българските майстори Bogdanin Brothers
Дамска рокля със символа "Елбетица", текстилен дизайн: Николай Шушулов
- Как се възприемат продуктите с български фолклорни мотиви от местните? Клиентите Ви основно българи ли са или има и много чужденци?
- Откакто съществува магазина, вече година и половина, клиентите ми са основно американци или чужденци, които живеят в САЩ. Българските клиенти са много малко, единици, макар че вложих усилия да рекламирам в българската общност. Мъчно ми е за това, мечтаех си да бъде обратното... Но сигурно има много причини, и те биха могли да се изследват.
- Какво се търси най-много - дрехите, аксесоарите, декорацията за дома?
- Аз продавам чрез онлайн магазина, както и чрез участия на art & craft fairs. Клиентите са предимно жени, американки, и те най-вече избират бижута, аксесоари (шалове, чанти) и дрехи. Домашните предмети (възглавници, покривки) също имат успех.
Панели за телефон със символа "Елбетица",
графичен дизайн: Николай Шушулов
- От каква националност, освен българи, са дизайнерите, с които работите? Как ги откривате?
- Националностите на дизайнерите - Япония, Грузия, Чехия, САЩ. Както българските, така и международните дизайнери, избирам по два критерия - да ми харесва индивидуалната им работа, да ми е направила впечатление с нещо вълнуващо, задълбочено, различно, и да имат положително възприятие на българското традиционно творчество - да им бъде интересно и приятно да го използват като вдъхновение или отправна точка. Откривам ги като постоянно гледам и търся в света на дизайна и изкуството, тук около мен в Ню Йорк и в България. Обичам много българските творци, те гледат отвътре, но ми е много интересно да работя и с чужденци, защото техните очи виждат различно, а това обогатява и разширява картината.
- GaitaniNY има и социален елемент - разкажете ни повече за това.
- Социалният елемент се състои в това, че от продажбите отделям средства, доколкото мога, за подкрепа на хора и каузи за социална справедливост. В момента участвам в кампания за подпомагане на група бедни имигранти в Ню Йорк, които се борят срещу експлоатация в ресторантския бизнес.
Детски кожени обувки от колекция "Елбетица", изработка на
българската фирма "ЗиЗуу"
- Какви са бъдещите Ви планове за развитие на Gaitani NY?
- Мисля да направя колекции от дрехи, вдъхновени от български носии. Ще започна с носия от Тракийския регион, много красива, има риза, вълнен сукман и престилка. Колекцията ще разработи в съвременен вид кройките на отделните части, както и ще използва декоративните елементи (гайтани, апликации, бродерии) като вдъхновение за съвременни детайли по дрехите и аксесоарите. Мисля да филмирам процеса на работа и крайния резултат. После ми се иска да повторя идеята с каркачанска носия, тя е една от най-интересните за мен в България. Искам да продължа да работя и по темата "кукери", както и да започна графична разработка на шевици от Дупница и Самоков. Толкова много прекрасен материал има за вдъхновение и работа … безкрайно е.
Ако и вие като нас сте се вдъхновили от заряда на Деляна и уникалните продукти на GaitaniNY, можете да научите повече и
да направите
поръчка на адрес
//www.gaitaniny.com/
03.09.2015 21:28 - Българка7М
Носим българските шевици и други типично български елементи заради усещането за красота и принадлежност. Има и такива, които освен това сами ги колекционират и превъплътяват в нови и нови дрехи и предмети, като жената в Ню Йорк от интервюто тук, за да усещат по-силно присъствието на родното когато са далеч от дома....А когато представители на друга нация проявят интерес към народното ни изкуство, като че ли се чувстваме по-сигурни, че и ние ще бъдем приети по-добре. Икономиките общуват по-лесно, когато културите са общували преди тях.
12.10.2015 01:24 - яна калинкова
Запознах се с Деляна преди около 2 години, покрай интереса й към българския фолклор. В Ню Йорк имаме Българско училище "Млади Български Гласове НЮ" (YBVNY), където един от класовете, които предлагаме са гайда и тъпан, на който тя се записа. Покрай общи познати, Деляна чула и дойде при нас. Така и разбрах за дълбокия й интерес към традиционна българска култура и таланта й. Щастлива съм, че притежавам неща, изработени от нея и с гордост отговарям на въпроса от къде са и кой ги е сътворил. Както и че са вдъхновени от любов към българските накити и традиции.
Добавете вашия коментар към статията
Моля пишете на кирилица и с малки букви