Символика на цветовете и ромбовете в българската шевица

Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високохудожествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото - дело на българката - носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.

Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, и плетивото, в апликацията или обтоката.

Значение на цветовете - основните цветове, използвани за направата на шевицата са червено и зелено върху бяла основа (ризата).

Червено
Червеният цвят за българите символизирал майчината кръв и продължението на живота. Той предпазвал от “лоши очи” и уроки. Прекрита с червено було се венчавала невестата; с червена пелена повивали новороденото; с червен конец привързвали обредните китки; червено било първото обагрено за Възкресение Христово яйце, с което мацвали челцата и бузките на децата за здраве; с прехвърлена върху плета червена тъкан във всеки дом посрещали Баба Марта, която водела пролетното съживяване на природата.

Зелено
Зеленият цвят давал израз на вечно възраждащия се живот и се свързвал с дървото на живота - универсалният човешки символ за Всемира. Златото със своя блясък и дълговечност се свързвало със света на мъртвите и благоденствието на хората, което те предопределяли; със слънцето, огъня и светлината. В златните води на вълшебната река, според народната приказка, магьосницата позлатила добродетелната девойка.

Бяло
Белият цвят разкривал силата на чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Стъпили върху бяла вълна се венчавали младоженците; бяла вълна запридала булката в сватбения обред; с “бяла” пара лекувала баячката; в “бели” менци наливали мълчана вода за обредните хлябове.

Бяло-червеното съчетание е българският апотропей. Усукани заедно червени и бели нишки, наричани мартеница предпазвали човека от уроки, зли сили и демонични същества. С мартеници на 1ви март ритуално се закичвали деца, моми и млади булки, плодни дръвчета и новородените домашни животни.

Фигурите - най-често използваната фигура в българската шевица е ромбът.

В женската носия:
Престилката с ромбовидни фигури маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм.

Основният орнамент - ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи.

Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.

При мъжката носия:
Ромбът се среща и в шевиците на мъжкото облекло, носейки пожеланието за плодовитост, както и върху други части от женския костюм. Той е елемент в шевицата рамци в ризата бърчанка. Тази характерна шевица се бродира върху горната част на ръкава върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от които се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

Шевицата е едно от най-ярките достижения на българското народно творчество. Дело на жената, то съчетава сръчността на ръцете й, обичта на сърцето й и неутолимата й жажда за красота. Тях българката превръщала в магията, наречена народна шевица.

Източници:
- //bg.bazarino.com
- 24chasa.bg
- horo.bg