Българка, живееща в Япония, представи у нас уникално пано-знаме със 140 шевици

Ирен Ангелова Величкова-Ямами живее от 1988 година в Япония. Съпругът и е японец, работил в България по време на социализма, като електроинженер. Същевременно Ирен учи японски език в Софийски университет, където се запознават. Двамата имат две дъщери, които са родени в Япония, но носят български имена - Нина и Вера.

През април 2015, Ирен представи в читалище "Надежда" във Велико Търново уникална карта на страната ни със 140 шевици върху нея при закриването на Международното туристическо изложение "Културен туризъм".

"Знамето е резултат от труда на десет всеотдайни жени. Бродирано е от три българки и три японки. От общо 140 шевици 3/4 са мое изпълнение", казва родолюбивата българка, която вече 20 години има свое ателие-училище в Япония, където предава знанията си на българки и японки. Ирен е спечелила няколко международни конкурса, има самостоятелни и съвместни изложби, публикации в различни държави, а преди три години издава и своя книга за заряда и смисъла на шевиците - "Архаични символи в бродерията".

При изработването на красивото пано-знаме, Ирен се е стремила да предаде възможно най-автентично бодовете и цветовете, характерни за всеки регион. Избродирането на цялата карта е отнело една година - от 3 март 2014 до 9 март 2015 година. Казва, че най-трудно е било "натаманяването", понеже някои шевици са много големи, а други много малки - първо е поставила по-големите, а след това покрай тях е вмъквала по-малките.

Ирен е посветила изработването на картата на Работилница "Седянка", чиято цел е запазване на традиционните техники на ръкоделна работа и се занимава със събиране на шевици и разучаване на техниката на бродерия за създаване на фонд, който да съхранява фолклорното ни везбено наследство.

"Повечето шевици в българската бродерия са според ритуалността на дрехата - имаме за новородено, сватбени, за млади булки, момински, лазерски", казва Ирен и добавя, че не може да се говори за прабългарска писменост и руни, вплетена в шевиците, защото тогава процентът на неграмотност сред населението (и особено сред жените, които масово не са посещавали училище, а са били омъжвани и после са се грижели за домакинството) е бил огромен.

Голямата мечта на Ирен Ямами е да издаде в книжен вариант събраното познание и да представи схема на всяка една от представените шевици, за да станат те достъпни за всеки, който има желание да бродира. Трудът ще е енциклопедичен, защото ще описва всеки един бод и ще представя подробна информация за цветовете, символиката, значението - придружена със снимков материал. Идеята на Ирен е да се опита да събере дарения, с които да издаде книгата, за да може постъпленията от продажбата и да влязат в Работилница "Седянка" и с тях да бъдат издадени още много книги, както и да се организират срещи с работилници от съседните балкански страни, с които имаме общи елементи в бродерията.

* Поздравления за всеотдайността, упоритостта и успехите на Ирен.
Очакваме с интерес новата и книга!

Сн. "Янтра днес"