Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота

В новия брой: Футболните съпруги не са отчаяни съпруги Пиърсингът – мания за комплексари или самоубийствена мода Съвременният мъж – успяващ и привлекателен Грижа за ръцете – мека и нежна кожа Маските за лице – ефикасна и лесна грижа за кожата Тайните на стилната прическа – как да прилагаме стилизиращите продукти Мезотерапията – коктейл в клетка Мъжът до вас – жабок или принц Партньорите, необходими на всяка жена Аюрведа диета против стрес Холивудски хитрости за заети дами

Футболните съпруги
не са отчаяни съпруги

интервю Детелина Милева
фотографии Дилян Марков
грим Кирил Чалъков
прически Митко и Дима, салон LUKSOR
тоалети Balizza

Афродита Боримирова
Родена на 26 юни 1972 г.
Зодия Близнаци
Съпруга на Даниел Боримиров, играч на Професионален футболен клуб “Левски”
Омъжена от 1993 г.
Майка на Алекс на 8 г. и на Джулия на 12 г. Алекс е вече запален по футбола, а Джулия се интересува от моден дизайн.

Евдокия Ангелова
Родена на 28 октомври 1980 г.
Зодия Скорпион.
Съпруга на Станислав Ангелов, играч на Професионален футболен клуб “Левски”.
Омъжена от 2005 г.
Майка на 2-годишния Никола, който отсега много обича да си играе с топка.Евдокия и съпругът й мечтаят да си имат поне още 2 деца.

Теодора Цветанова
Родена на 30 декември 1974 г.
Зодия Козирог.
Съпруга на Цанко Цветанов, помощник треньор на Професионален футболен клуб “Левски”.
Омъжена от 1995 г.
Майка на 6-годишната Ния, която иска да стане балерина или художничка.

Шампионските успехи на техните съпрузи доказват, че Господ все още може да бъде по малко и българин! Най-силните им житейски попадения са именно мъжете им футболисти, но не се състезават с тях за първенство в семейството. Не смятат, че имат пропуснати голови положения като жени и майки, а жълтите и червените картони вкъщи раздават само на игра. Сигурни са, че успехите на техните съпрузи се дължат и на успешните им бракове и са единодушни, че плюсовете им като футболни съпруги са много повече от минусите.
И трите носят гръцки имена, и трите са красиви и уверени в себе си. Афродитае кръстена на богинята на любовта и красотата, и на популярния през 70-те години състав с Демис Русос – Aphroditе`s Child. Името наТеодорав превод означава “дар от Бога”, а наЕвдокия – “благоволение”. Щастливи са с най-ценните си дарове от живота – своите деца.
Най-стандартните въпроси, които им задават журналистите, са как са се запознали със съпрузите си и дали те им помагат вкъщи – готвят ли, чистят ли… Разбира се, те не измислят всеки път различни истории за запознанствата си, а на любопитството за домакинската работа отговарят така:

Евдокия: Никога не занимавам съпруга си с такива неща, това не му е работата. Иначе какво ще остане за мене?! Аз съм си домакинята вкъщи и това е!

Коя е най-успешната ви позиция в брака – защитник, нападател, вратар…
Афродита: Мисля, че аз съм защитник на всичко вкъщи, на семейството.
Евдокия: Така не може да се определи… компромисна съм, гледам да има разбирателство.
Теодора: Аз съм нападателят вкъщи, а Цанко е защитникът, но заедно взимаме всички решения.

Спортните журналисти обикновено определят съпрузите ви като “универсални” и “поливалентни” футболисти. Може ли според вас да съществува определението “универсален, идеален съпруг” и какво трябва да включва то?
Евдокия: Да, моят съпруг е точно такъв – на него може да се разчита за всичко, помага ми, когато имам затруднения, винаги заедно взимаме важните решения.
Афродита: Отдавна съм стигнала до извода, че не всичко в живота е перфектно, но знам, че моят съпруг е най-добрият за мене!
Теодора: По принцип няма идеални хора, но има хора, които се стараят да постигат максимума. Моят мъж е от тази категория – прекрасен е като съпруг и баща!

Когато футболистите постигнат успех, всички са готови веднага да ги обожествят и въздигнат, но и при най-малката грешка, те жестоко ги критикуват.
Евдокия: Да, това е ужасно. Гледам да не обръщам внимание, но понякога не се издържа. Правила съм и скандали. Знам, че трябва да съм над тези неща, но понякога съм чувала такива глупости по стадионите…

Търпят ли някакви критики и съпругите на футболистите?
Евдокия: Не мисля.
Афродита: Досега не съм имала някакви критики.
Теодора: Понякога търпят критики, но са свикнали.

Страдали ли сте от жълтата преса?
Теодора: Аз никога не съм си купувала жълт вестник, не ме интересува и предпочитам да не знам.
Афродита: Не толкова. Там може би се интересуват от по-атрактивните двойки.

Не смяташ ли, че си част от една атрактивна двойка?
Афродита: Това трябва да го каже страничен човек.

Доколко успехите на футболистите зависят от това дали е успешен бракът им?
Евдокия: Сигурно и това се отразява. Аз естествено се стремя да създам на съпруга си спокойна и приятна домашна атмосфера. А той е съвършен съпруг и баща!
Афродита: Според моя мъж спокойствието и разбирателството в дома са доста важни.
Теодора: Това е като във всяка една професия – когато ти е добре в семейството, успяваш и в работата си.

Превръщате ли се в отчаяни съпруги, когато например мъжете ви са на тренировъчни лагери и дълго време не са до вас?
Теодора: Никога не съм се превръщала в отчаяна съпруга, напротив – тези отсъствия ни сплотяват повече.
Евдокия: В началото е малко неприятно, но се свиква. Понякога един лагер продължава повече от месец, идват си за по една седмица и после пак изчезват за 20 дни – ужасно дълго ми се струва и ми е мъчно, но чак отчаяна не съм, имам си ангажименти вкъщи и с детето. А и винаги държим връзка, говорим си и се виждаме в skype, така се разсейвам и времето минава по-леко.
Афродита: Аз съм с Дани от 91-ва г. и съм свикнала на всякакви изненади. Не бих казала, че се отчайвам, но ми липсва много. Минат ли 10 дни вече става тежко!

Всъщност познавате ли много отчаяни съпруги?
Евдокия: Не, нямам такива познати.
Афродита: Имам познати, които са доста отчаяни съпруги. Мисля, че те сами трябва да си решат живота, не е моя работа да им давам съвети.
Теодора: Щом са отчаяни, значи нещо им липсва и трябва да открият какво е то, трябва да намерят себе си. Да се разберат първо със себе си!

Най-страшната дума за вас сигурно е “контузия”, а най-хубавата вероятно е ”гол”. Така ли е?
Евдокия: Да, може да се каже.
Афродита: Наистина е така.
Теодора: Ако става дума за футбол, най-хубавата дума наистина е “гол”, а иначе в живота е “здраве”!

Как се справяте с обратната страна на известността – имам предвид побеснелите фенове, замерянето с бутилки и павета, изобщо агресивните изблици, които у нас съпътстват всеки футболен мач?
Евдокия: Тези случаи са наистина много неприятни! Някой се напил и ако случайно мачът не е завършил благоприятно за нашия отбор, следват всякакви странни приказки, коментари и обиди.
Афродита: Миналата година аз наистина попаднах под такъв кръстосан огън и страшното беше, че бях заедно с децата.

Защо според вас един толкова атрактивен спорт понякога се превръща в истинска бойна арена с толкова много отрицателни емоции?
Евдокия: Не зная, може би само тук е така. На мачовете на “Левски” в Испания и Англия нямаше такова нещо – хората се радваха и на нашите играчи, не чух такова плюене. Може би и тук след години нещата ще се променят.
Афродита: По този начин хората в България изливат злобата и лошите си емоции, а за мене спортът е нещо чисто. Малко са феновете, които идват с чисти пориви и чисти чувства към “Левски”.
Теодора: Може би някои хора си мислят, че на стадиона всичко им е позволено и отиват там не за да се забавляват, както в Англия и Германия, а просто за да си изкарат негативната енергия.

За мнозина обаче успехите във футбола, в спорта изобщо, са истинската причина за някакво национално самочувствие.
Теодора: Съгласна съм. Въпреки условията спортистите в България наистина успяват да направят чудеса, ето – волейболистите, Албена и Максим…

Какво мислите за женския футбол?
Евдокия: Малко ми е странен, не мога да го възприема.
Афродита: Преди години баща ми беше треньор на женски отбор и бях навътре в нещата.
Аз не бих тренирала такъв спорт, но на който му харесва, нека да играе. Смятам, че футболът е за мъже.
Теодора: Аз лично не виждам жените в такъв спорт.

Всъщност кой е любимият ви спорт?
Афродита: Футбол! Вкъщи от сутрин до вечер се гледа и се говори за футбол!
Евдокия: Преди да се съберем със Станислав, не се интересувах много от спорт. Сега футболът ми е най-интересен от всички спортове. Когато разбереш играта, вече е друго.

Любим футболист?
Теодора: Шведът Фреди Люнгберг от “Арсенал”.
Афродита: Съпругът ми, а вече и синът ми – той тренира към футболен клуб “Лъвчетата” и вече участва в турнир. Играе като нападател.

Любимият ви отбор!
Евдокия: Този, в който играе съпругът ми!
Афродита: Харесвам “Реал” и “Ювентус”.
Теодора: “Левски” и “Арсенал”.

Футболът е бил и си остава “Цар Футбол”, но все пак харесвате ли и други колективни спортове?
Афродита: Не, но много бях щастлива и горда с успехите на нашите волейболисти.
Теодора: Освен футбола, харесвам волейбол и баскетбол.

Харесвате ли синия цвят, обичате ли да се обличате в синьо!
Евдокия: Аз лично не много, но детето обличам предимно в синьо. Харесвам тъмните цветове – черно и кафяво, и предпочитам спортно-елегантния стил. Нямам любими марки облекла, важното е дрехата да е интересна и екстравагантна.
Афродита: Аз съм от хората, които обичат всички цветове. Харесвам и синьото, но и червеното – нали съм зодия Близнаци!
Теодора: Харесвам комбинацията от синьо и черно. За мен номер едно е модата на Gucci.

Всички фенове обикновено очакват чудеса от футболистите. И вие ли очаквате чудеса от съпрузите си?
Евдокия: Когато съпругът ми играе, винаги се надявам да се представи добре и много вярвам в него. Той прави каквото може, а за чудесата… ами да, всичко мога да очаквам!
Теодора: Чудеса чак – не очаквам, казах, че е прекрасен съпруг и баща!

Как поддържате перфектната си форма?
Евдокия: Ходя на аеробика и на фитнес, понякога на масаж.
Афродита: Почти всеки ден ходя на фитнес в спортен клуб “Атама” в хотел Кемпински. Задължително спортувам поне по 3 часа. Тренирам с личен инструктор и разчитам изцяло на неговите препоръки.
Теодора: Ходя на фитнес 3 пъти в седмицата в клуб Gold и тренирам по 2 часа.

Най-доброто ви средство за релаксация?
Теодора: Сънят!
Афродита: Когато съм сама вкъщи и успея дори само за половин час да си поема малко въздух. Заедно със семейството на почивка също прекарваме страхотно!
Евдокия: По принцип не мога да стоя на едно място и все нещо гледам да правя, но понякога най-добре си почивам пред телевизора или със списание.

Имате ли някакви предпочитани разкрасяващи процедури в козметичен салон?
Евдокия: Правя стандартните процедури в любимия ми салон “Хелита”.
Теодора: Ходенето в козметичен салон не ми е мания, но напоследък започнах да го правя по-често.

А вашите мъже посещават ли козметичен салон?
Евдокия: Да, моят съпруг ходи в салона, където ходя и аз – на маникюр, педикюр, подстрижки. Какво друго да прави един мъж в салона, мисля, че това е достатъчно!
Афродита: Да, когато има време. Всеки мъж трябва да се поддържа!

Изпитаната ви рецепта за красота и самочувствие?
Афродита: Прекрасно ще е, ако всяка жена може да отдели минимум по 2 часа на ден само за себе си.
Евдокия: Ако това не ти идва отвътре, няма как да стане!

Кои са любимите ви козметични марки?
Евдокия: Не използвам много грим в ежедневието си, а от козметиката предпочитам медицинската – последно си взех хидратиращ крем на La Roche-Posay. За коса използвам продуктите на L`Oreal Professionnel и Paul Mitchell. Любимите ми парфюми са Chanel Coco Mademoiselle и Thierry Mugler Alien.
Афродита: Ползвам хидратиращите кремове от златната серия на Estee Lauder, а за грим предпочитам Dior и Lancome. Парфюми обичам всякакви, сменям ги често. Последно си купих Versace Bright Crystal.
Теодора: От бялата козметика предпочитам Clinique и Biotherm, а за грим – Chanel и Dior. Парфюмите за мен са с марките Narciso Rodriguez и Bvlgary.

Любимият парфюм на съпруга ви?
Евдокия: Казва се Pink Sugar и е много нестандартно ухание за мъж – на захар, на сладко, на бонбон.
Афродита: Моят съпруг харесва много неща, няма нещо конкретно.
Теодора: Каквото му подаря аз – последно му купих Calvin Klein Euphoria.

Съпрузите ви ползват ли специална мъжка козметика?
Евдокия: Не, моят не обича.
Афродита: Да и винаги се консултира с мене, когато купува. Ползва мъжката серия на Lancome и е доволен от нея.
Теодора: Има всякаква козметика, но нещата така си стоят на шкафчето.

Какво мислите за силиконовите поправки?
Афродита: Аз лично съм “за” самочувствието, стига жената да има достатъчно смелост. Сигурна съм, че който си е направил някаква корекция, винаги е бил щастлив след това.
Евдокия: Нямам нищо против!
Теодора: Абсолютно съм “за”! И аз бих се “поправила”, но просто ме е страх.

Би ли ви харесала женска компания тип “тризначки”?
Евдокия: Сигурно ще се побъркам, не знам. Аз не обичам такива шумотевици.
Афродита: Ужас, само това мога да кажа!
Теодора: Категорично не!

Жените се страхували най-много от бръчките. От какво според вас най-много се срахуват мъжете?
Теодора: Май мъжете се страхуват от остаряването повече от жените.
Евдокия: Не сме си говорили много по този въпрос с моя мъж, но предполагам, че от напълняване и отпускане.
Афродита: Знаете ли, майка ми има една такава приказка, че с възрастта си всяка жена с нещо е красива. Така че не смятам, че бръчките биха ме уплашили, мисля, че и с напредването на възрастта ще изглеждам добре за себе си. А иначе ме плаши лошото – в България напоследък зачестиха само лошите неща. Хората ме плашат вече. А от какво се страхуват мъжете – не знам, но явно искат винаги да бъдат силната страна и биха се страхували, ако положението им се разклати.

Какво си помислихте за Зинедин Зидан, когато събори противника си на финала на последното световно първенство – какъв мъж или какъв глупак?
Евдокия: Учудих се, защото такива футболисти обикновено не си позволяват подобни волности и изпускане на нерви. Моят мъж понякога е много нервен на терена, но все пак се владее. Не знам какво го е накарало да избухне така, но може би бих го оправдала.
Афродита: И двете. Хем го разбрах, че си е изпуснал нервите, защото аз винаги се старая да разбирам мъжа си, хем си помислих, че можеше и да не го направи като за последно.
Теодора: Не очаквах, че може да направи такова нещо, но чак глупак не е!

На какво се стремите да научите децата си?
Евдокия: Моят син е още малък, но знам, че още отсега трябва да му обърна внимание. Надявам се да се справя и да успея да го науча на важните неща в живота – да оценява и малките неща, да се радва на това, което има. Напоследък имам наблюдения, че децата имат изкривена ценностна система, ужасно е, направо се плаша. Много са агресивни, демонстрират кой какво има или какви са родителите му, заплашват… Не искам синът ми да стане такъв!
Афродита: Преди всичко искам да са честни и добри хора, да могат да се борят и да успяват в живота, защото това в момента е доста трудно. Давам им много съвети.
Теодора: Искам да науча дъщеря си да казва всичко, което мисли, и да бъде отговорна.

Какво очаквате от бъдещето, какво си пожелавате да ви се случи през годината?
Евдокия: Да сме здрави и да сме заедно, каквото и да стане!
Афродита: Винаги съм си пожелавала здраве за цялото семейство и за всички хора, и още – щастие, радост и хубави емоции.
Теодора: Само да сме здрави, всичко друго ще се оправи!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!