Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота В ноемврийския брой: Специално интервю с актрисата Аня Пенчева Лебедова шия – дневник на грижите Лицето през зимата – как да запазим лятната свежест Билково лечение на акнето Хипоалергенната козметика намалява риска от обриви Пилингът отстранява козметични дефекти от кожата Как да отслабваме правилно? Безбрачното съжителство Шанс да спечелите много награди

Аня Пенчева - с любов и усмивка

тоалети бутик Paola Apsi
аксесоари Contessa
интериор мебели Бато
прическа Нора Григорова, салон за красота Nora Style
фотографии Даниел Рачев
грим Кирил Чалъков
интервю Детелина Милева

Филм след филм, постановка след постановка, премиера след премиера… тя продължава да бъде най-истинската артистична звезда! Тази есен филмът “Време за жени” с нейно участие получи Специалната награда на журито на Международния фестивал “Любовта е лудост” във Варна. Последната й бляскава роля е в Народния театър в мюзикъла “Ах, този джаз!”, по известния филм на Боб Фос. След толкова овации Аня признава, че не светът на изкуството, а светът на семейството е от първостепенно значение в живота й – гордее се с двете си деца и заспива единствено с мисълта, че е необходима на близките си. Казва, че ежедневието й не е плавно движение в спокоен ритъм, а една емоционална въртележка, истинско бягане с препятствия! Гледа смело хората в очите, защото е уверена, че все още няма от какво да се срамува. Убедена е, че всяка жена е необикновена по своему, но смята себе си за съвсем обикновена жена.

Вижте повече за нейните обикновени занимания, любимите й начини за релакс и тайните й рецепти за красота и самочувствие.

Понякога не ви ли се струва, че се нуждаете от нова посока? Нова посока – професионална, житейска… каква? Ако имате предвид изцяло различна посока – да работя нещо друго, мисля, че не бих могла. Пък и не виждам смисъл, защото тази формула работи в мой интерес. Е, явно посоката е вярна!

Работата ви е свързана с много свобода, позитивно настроение и нови познанства, доволна ли сте от нея? Доволна е меко казано. Благодарна съм! Благодарна съм на съдбата, на родителите си, на шанса, на късмета, на Господ, на всичко… и слава Богу, че са ме научили да благодаря в този живот, защото мисля, че това стана дефицит в нашето общуване. Мисля, че единствено това за свободата не е точно – моята професия е зависима. Аз съм зависима от режисьори, от директори, от бюджети, от настроения…, но в годините съм доказала, че те най-малко ми влияят и най-малко се съобразявам с тях.

“Благодаря на Бога, че не съм се родил съвършен” – казва Боб Фос. Кое е най-голямото ви несъвършенство? Аз не съм толкова скромна, че да признавам несъвършенствата си! Може би ще ги запазя в тайна, за да не дам повод на противниците ми да разчитат на тях!

Когато журналистите пишат за вас, винаги използват определения като “секс-символът на българското кино и театър”, “гранддамата на българското кино и театър”. Не ви ли омръзва понякога от тези фрази? Това е каймакът, поднесен от другите, това са нещата, които другите са видели в мен. Естествено, бих се радвала, ако напишат за мен – “любимата майка”, “образцовата майка”, “прекрасната майка”, “желаната майка”…, но след като журналистите не виждат в мен това, тяхно право е да определят кое е най-силното в мен. Аз мисля, че родителите са били добри, когато децата им ги надминат. И двете ми деца ме надминаха. Ангел стана на дванадесет и е републикански и балкански шампион по мотокрос в клас 65 кубика. Когато бяхме в парламента на Букурещ да му връчат купата, пуснаха българския химн, вдигнаха българското знаме и две хиляди души станаха на крака. Дъщеря ми Пипи сега завършва американски университет в Лондон, специалности “Журналистика” и “Театър”, и взима петгодишната програма за три години. Давам си сметка, че и двете ми деца отдавна-отдавна ме надминаха! Значи наистина има нещо добро в моето майчинство, което още убягва на журналистите.

На какво се стремите да научите децата си? Аз научих моите деца да приемат с усмивка дори неправдите и да не търсят реванш. Някой нещо казал – отмини с усмивка! Убедих се в годините, че усмивката е най-силното оръжие. Не търсиш отмъщение, отминаваш, гледаш с доброта…

“Живей и се усмихвай на всичко” – се пее в постановката “Ах, този джаз!”. Можете ли да се усмихвате на всичко? Може би, ако усмивката е и саркастична или снизходителна!

Винаги изглеждате много ведра и изпълнена с позитивна енергия. Случвало ли ви се е някога да имате нужда от антидепресант, какъв е той? Децата и семейството! А когато има някакво вълнение, несправедливост, съмнение, търся вината винаги в себе си и никога не упреквам другите.

Заспивате ли с мисълта, че сте талантлива, прелестна, желана? Повтаряте ли си някаква своеобразна мантра за успех? Аз не се моля за успех, а за здравето на моите близки и заспивам единствено с мисълта, че съм им необходима.

Вие сте истинска модна икона. Не мечтаете ли поне за малко да се превърнете в обикновена жена? “Модна икона” като съчетание много ми се разминава. Всъщност аз съм си една много обикновена жена. Вчера например направих лозови сърмички, а преди няколко дни обрах листата от лозницата и ги консервирах за зимата…

Жените–актриси винаги ли са непослушни и дяволити като вас? Не съм дяволита, а жените–актриси от различните поколения са различни – аз съм от поколението, за което майчинството стои над актьорството. А за непослушна – непослушна съм, но не в този смисъл. Не можеш да бъдеш послушна изпълнителка на всичко, което ти кажат. Ако нямаш свои идеи, ако си пионка и те манипулират като кукла на конци, това личи. Много съм щастлива, че всички режисьори, на които съм предлагала нещо от моите идеи, винаги са ги приемали. Така че освен любов, нашата професия изисква не само послушание, но и взаимност.

Ето едно красиво определение за театъра – “Театърът – това са непреходните мигове извън времето, в които съблазънта достига своята кулминация.” Точно ли е то според вас? Това може да се каже и за киното, и за една добра картина, и за страхотна музика, не знам, не мисля, че е най-точното.

Вие сте Дева, винаги ли сте под влияние на емоциите? Непоправима романтичка или прагматична реалистка? Не бих казала, че съм практична. Да, романтична съм, но ако има – земна романтика. Много съм естествена, във всичко съм се съхранила такава, каквато съм била като дете.

Може ли да се каже, че човек е насаме със себе си, когато застане пред огледалото?
Не, огледалото е отражение на нещо, което не е вътре в теб. Когато човек иска да е насаме със себе си, той трябва да погледне навътре, а не навън.

Насаме със себе си ли сте, когато заставате пред публиката? Много е хубаво, ако публиката мисли, че е моето огледало, защото това значи, че ще ме накара да бъда естествена. Истината, искреността винаги се приемат от зрителите.

Славата и овациите ли хранят най-много твореца, актьора? Не, мъжът ми ме храни най-много!

Как се чувствате, когато разплаквате хората в публиката? Аз мисля, че по-трудно се разплаква, отколкото се разсмива. Времето, в което живеем е много чувствително, толкова неща ни се случиха, на които не можеш да се наплачеш… Не мога да си представя какво трябва да покажем в театъра, какво по-трагично, по-зловещо, по-обидно от това, което е навън – за да можем да разплачем зрителя. Живеем в обидно време, не можем да съхраним достойнството на родителите си и мечтите на децата си.

През 97-ма казвате пред британското издание на списание Marie Claire, че е време да се говори не за икономически бордове, а за бюстове. Днес се говори само за бюстове. Не трябва ли отново да се смени темата на разговора? Ако сменим темата днес, най-актуалната пак е с “Б” – безпаричие, болка, беда, бедствие, белези, Бойко Борисов, балотаж…

Докъде отиват мечтите ви? Те са предимно за късмета на децата ми, за себе си – нямам мечти.

Какво искате само за себе си? Нищо, защото аз обичам да споделям всичко с другите. Винаги се раздавам.

Можете ли да бъдете спокойна жена? Знам, че не мога да бъда скучна.

Имаше един филм – “Бъди красива и мълчи” – това ли се иска от жената и днес?
Може би казвате това, за да ме върнете към тези интервюта с красиви момичета, които като ги видиш и онемяваш от красотата им, а като заговорят, се молиш бързо да си затворят устата. Макар че за мен перфектният вариант е, когато с една жена има не само за какво да се говори, но и за какво да се мълчи.

Успявала ли сте да постигнете усещането за истинско блаженство? Да, два пъти – когато раждах.

Вашият парфюм-талисман? Estee Lauder ми станаха спонсор за “Ах, този джаз!” и сега съм с техния аромат Intuition, който много харесвам.

Козметиката, с която се чувствате най-комфортно? Когато човек работи с лицето и с тялото си, той трябва да търси начини да изглежда добре. От много години съм пациентка на д-р Мадлен Кокева, специалист в дерматологичен център Magic Line. Винаги според сезона, тя ми прави различни терапии – почистването с кристали дава много светлина и блясък на кожата, мезотерапията, която правихме скоро, вкарва витамини в лицето и шията и след това дълго време няма нужда от силни кремове, маски и лосиони. През пролетта, когато се подготвях за “Ах, този джаз!”, правихме и много ефикасни процедури с LPG, при които, отпускайки се, тялото се стяга невероятно. Като ежедневна козметична грижа за лице използвам регенериращ крем на Estee Lauder. Това е и любимата ми марка за грим.

Любимата ви релаксираща процедура? Това е една система за почистване на лицето и тялото с френски продукти, която правя в козметичен салон Nora Style на два месеца. Шоколадовата терапия също е страшна фантазия! Това са моите глезотийки. Правя и масажи – единият ми масажист, Цветан Радев, работи с националния отбор по футбол, но в последно време е толкова зает със Стоичков, че няма време за мен и аз за първи път от 15 години “му изневерих” с друг – Петко Карпачев. Смятам, че всяка жена трябва да намира време за себе си. Казвам го, но като си помисля, че самата аз намирам все по-малко време за себе си…, а това е признак и на самоуважение, защото ако ти не се цениш, как ще искаш да те ценят другите! Но… времето ни е трудно… аз имам чувството, че всички жени в България сме малко като “разкрачени на шпагат”, все нещо… Когато живеех в Зона Б5, имах един много готин комшия, той като ме видеше в асансьора, викаше – “Абе, Аня, ти вечно някакви торби мъкнеш, не може да ти целуне ръка даже човек!”. Така че… аз затова се възхищавам на Лили Иванова, нея човек никога не може да я види с торби и чанти.

Джейн Фонда казва – “Ужасена съм от пластичната хирургия. Трябва да приемем за нормални бръчките и отпуснатата кожа, тъй като те са израз на жизнения ни опит.” Как бихте коментирали изказването й? Ще го оставя без коментар, като й препоръчам просто да си смени хирурга! В двадесет и първи век сме, какво, още да разчитаме на хумата ли или на кварцовите лампи?!

По въпроса за хумата – имате ли някакви бабини рецепти за красота, които правите, някакви маски с хума? Бабини рецепти нямам. Моята рецепта е сън и любов, спокойствие и усмивка – това са четирите неща! В съотношение – от всичко по много!

Смятате ли, че звездите–актриси би трябвало да прибягват до пластични корекции? Ако имат възможност, ако е за по-добро, защо не?!

Подвластна ли сте на капризите на модата? Мисля, че съм практична в отношението си към модата – модата за мен е това, което ми отива.

Откъде обикновено избирате дрехите, с които се чувствате най-шик? Betty Barclay, Escada, Versus, Paola Apsi и Pamela Megan, Palmers, Krizia&Bordji.

Какво ви помага да се чувствате винаги секси и специална? Жената е секси, специална и необходима, когато в очите на мъжа й се чете това.

Красотата идва от самочувствието, така ли е? Не, красотата идва от родителите, от гена.

Вашата универсална препоръка към всяка жена за самочувствие? Себеуважение!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!