Насаме с бизнес дамата Мая Цакова

Мая Цакова е родена в София. Завършила е СУ „Климент Охридски”, специалност „Българска филология” и „Психология”. Работила е в Комсомола, в Министерство на културата като парламентарен секретар, член на Съвета на директорите на хотел „Рила”-София, в.с. ”Елените”, книжарници „АБВ”, съветник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, зам.председател и председател на Съвета на директорите на „Автомагистрали” ЕАД, сътрудник в Парламента.

Консултант е на консорциума на италианските строителни компании С.С.С. Учредител и собственик на фондация „Юнион арт”. Член е на ръководството на дамските неправителствени организации Zonta International и Ladies forum.

Председател е на Борда на директорите и изпълнителен директор на Christof Consulting Group. Мажоритарен собственик на акционерното дружество е австрийският холдинг „Christof Group”, лидер в комплексното проектиране и изграждане на промишлени предприятия. Компанията работи успешно в над 30 страни по света, с 2 500 човека постоянна заетост, с годишни обороти от над 280 млн. евро. Има 15 дъщерни фирми.

Първият построен завод в България от компанията е завод „Баумит” в град Елин Пелин. Дружеството работи в областта на химическа, нефтохимическа, фармацефтична промишленост, енергийни технологии и оборудване, в областта на зелените енергии и възобновяеми енергийни източници. През декември миналата година Австийският холдинг разкри нови 900 работни места в Румъния.

Г-жо Цакова, имате впечатляваща биография и не случайно ваше житейско мото са думите „Аз не опитвам. Аз успявам!”. Безспорно сте една успяла жена. Имате ли своя дефиниция за успеха и според какви критерии определяте една жена и един мъж като успели?

Мисля,че всеки човек има своя дефиниция и разбиране за успеха.Толкова много е изписано в годините по тази тема, във всичките й аспекти, и научно и експериментално и сложно. А за мен това е просто усещането да съм пълноценна, полезна, реализирана и обичана.Да. Успехът е вътрешно усещане, той е състояние на духа. Не случайно етимологията на думата идва от латински и означава”очакване”,”надежда”. А всъщност какво е човек без очаквания и надежда, без вяра в собствените сили, без постоянството да следва мечтите си. Та нали човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

Моят основен фокус е работата ми. Когато преди една година стартирах компанията в България много хора гледаха скептично, други злобно подхвъляха, че лесно се прави фирма, когато зад гърба ти стои международен енергиен гигант. Да. Може и така да се каже, но седем месеца след създаването на компанията, в условията на глобална икономическа криза, дружеството в България спечели първите си проекти и не ползва финансиране от австрийската компания. И аз оценявам това като мой личен успех.

Чувствам се успяла, когато след трудни преговори излизам с увереността, че съм защитила максимално интересите на дружеството си; чувствам се еднакво успяла и когато се радвам на успехите на децата ми, и на сръчността, с която внука ми сглобява своето ново лего или решава сложни математически задачи; чувствам се успяла, когато получавам високи оценки за работата си в България и в чужбина.

Някои хора определят себе си за успели, пресмятайки личното си богатство, недвижими имоти, скъпи автомобили, пари...Не мисля, че това е обективен критерий. Категорично не споделям подобна теория.Прочетох наскоро,че проучване на Future Poll показва, че 42% от българите считат, че материалното богатство не е признак за успех. На същото мнение са 55% от изследваните американци,68% от испанците и т.н. Когато имам своята цел, разумен баланс на интересите и най-вече мотивация (а и да не пропусна и мъничко късмет) не търся оправдания или извинения. Просто се целя високо. Често цитирам една любима сентенция на моя преподавател по английйски ”Shoot for the moon.Even if you miss, you will land among the stars.”, или „Цели се в луната, защото дори и да не уцелиш пак ще бъдеш сред звезди”.

По какъв начин мениджърът в една компания може да мотивира най-добре своя персонал?

За мен няма голям и малък бизнес. Има „малки и големи” хора, които го управляват. За мен малкият бизнес е гръбнакът на всяка икономика, той създава по-голяма заетост, доходи и т.н. В професионалната си кариера съм управлявала и предприятия с годишни обороти от милиони и други в пъти по-малки. Принципите на управление са едни и същи навсякъде. Логиката на управенската философия също. Съвременният менажер трябва да налага управленски подходи и решения така, че да развива иновациите, да повишава конкурентноспособността на компанията си в условията на динамично променящите се пазари. За мен е много важно правилно да се определят приоритетите, но не да се следват „сляпо”, а винаги да има възможност за гъвкавост и бързо реагиране при наличието на пазарна ниша.

Правило номер едно в работата ми е разбирането, че не просто управлявам бизнес, или ръководя компания, а работя с хора и че понякога едно мое неправилно решение може да промени завинаги нечия човешка съдба.

Аз съм непоправима максималистка. Винаги първият въпрос, който си задавам при всяко ново начинание е: „Дали ще се справя? Дали няма да подведа хората, с които работя?” Така и не успях да променя това свое качество /или недостатък/ и до днес. И ако в началото се страхувах за това, дали ще ми се доверят достатъчно, сега се притеснявам, че са ми се доверили прекалено много! А това означава да се доказваш всеки ден, във всеки проект, във всеки момент!

Кой е най-добрият съвет, който сте получавала в работата си?

Започнала съм да работя от 19 годишна. Естествено е да съм поучавана и съветвана. В работата си влагам много енергия, много емоция и всеотдайност. Никога няма да забравя, когато прохождах в кариерата си имах много сложни взаимоотношения с колежка, която считаше, че заплашвам позицията й и ми създаваше сериозни проблеми – изчезваха важни документи, чувах нелепи коментари. Аз се опитвах непрекъснато да се оправдавам, да се боря, да доказвам правотата си. И тогава една по-възрастна наша колежка ме извика и ми каза:”Мая, никога не се бори с прасе! И двете ще се окаляте, но на прасето ще му хареса.” Следвам този съвет и до днес!

В съвременния свят мъжете или жените са по-успяващи?

Този въпрос е доста дискусионен и няма как да отговоря с едно или две изречения. Много анализи се посветиха на тази тема. За жалост все още в света съществува т.н. „кариерна дискриминация”. Заговори се за „квотен принцип”, за „стъклен таван” и т.н. В света едва 12% от жените са на ръководни постове. От 190 държави в света едва 9 жени са Президенти. Да вземем например наградите Оскар – в 82 годишната им история за първи път жена (Катрин Бигалоу)получи приза за режисьор.

Какво не бихте жертвала в името на успеха?

Пътят към успеха винаги е труден, изпълнен е с лишения, съмнения... Не бих жертвала достойнството си, името си и не бих направила компромиси със себе си. За жалост какво съм загубила по пътя към успеха, и какво ми е струвал знам само аз.

Получих много-признание, доверие, разбиране, успех.А какво загубих – едва сега измервам цената на успеха си по това, от което се наложи да се лиша, за да го постигна. И намирам, че съм платила достатъчно!

За мен дисциплината е основно правило в работата ми. Аз самата съм желязно дисциплинирана. Нямам спомен да съм закъсняла нито за бизнес-среща, нито за лична, или да съм пропуснала срокове. А как се поддържа дисциплината в един екип – само с личен пример. Ако усетя, че намалявам темпото, или се е натрупала умора, просто си вземам почивка.

Какъв съвет бихте дала на амбициозните млади жени, които се стремят към високи постижения?

Моят съвет е един единствен – никога да не се отказват! Дори да не успеят от първи път, нека не забравят, че винаги има и втори, и трети, и пети... Знаете ли, колко много хора са се проваляли, само защото не са знаели, че до успеха ги дели една, единствена крачка! Направете я! И нека не забравят: Най-трудно е да прекрачиш собствените граници, в които сам си се затворил.

Освен успяла сте също така красива и много елегантна жена. Какви са модните ви предпочитания и от какво се ръководите при избора си на облекло?

Благодаря Ви. Бих определила моят личен стил като спортно-елегантен.Тъй като ми се налага често да пътувам предпочитам, дрехи от естествени материи (по възможност немачкаеми), залагам на красиви бижута и аксесоари, удобни обувки и ефектни чанти.

На кои български и световни дизайнери симпатизирате?

Допада ми стилът на „Шанел”, „Диор”, „Армани”, „Долче и Габана”, и разбира се моят фаворит – Роберто Кавали. Последните години обогатих гардероба си с няколко прекрасни тоалета на испанския моден гигант „Проновиас”. Любимите ми български дизайнери са Жана Жекова, Жени Живкова, Аля Милушева, София Борисова и други.. .

Четете повече във Fashion Lifestyle Magazine

Интервюто взе Силвия Тодорова

 

Снимки:

1. - 4. Мая Цакова - стилна и елегантна в делова обстановка.

5. - 7. Мая Цакова в компанията на свои приятелки на различни светски събития.

8. Мая Цакова на официалната церемония по награждаването на най-елегантните българи – „БГ Модна икона 2011”

9. Мая Цакова на благотворителен бал на „Зонта клуб”.

10. Мая Цакова в компанията на Катя и Здравко от дует „Ритон”

11. Мая Цакова определя личния си стил като спортно-елегантен 

Фото: © Симеон Вартерян: 1, 3, 4, 5

Фото: © „Хайлайф”: 2, 6, 7, 8, 9, 10, 11