Коледни традиции

Коледа или Голяма Коледа – най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене.

Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, предпазващи магически действия, за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е известен като “Малка Коледа”, а навечерието на празника – като “Бъдни вечер”. На този ден във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.

Трапезата на Бъдни вечер е постна. Жените приготвят пълнени чушки и постни сърми. Те са направили и малки кравайчета, които дават на децата-коледари, които обикалят домовете на Малка Коледа. Свещта, която гори върху обредния хляб и паницата с вареното жито, също се запазват. С нея жените заплашват магически градоносните облаци през лятото. А пепелта от горящия в огнището бъдник, те изсипват в нивите и градините за плодородие. Към полунощ по селските къщи тръгват ергените-коледари. Те са разделени по групи, като към всяка група има два “котарака” – момци, които вървят пред дружината и с мяукането си предупреждават стопаните за идването на “коледниците”. Коледарската група е наричана понякога “кол” или “магаре” (ерген, който носи подаръците) и “поп” (ерген, който изрича коледните благословии и молитви). Има случаи, когато сред коледарската дружина има и маскирани персонажи – със звънци около кръста, с бради и мустаци от коноп и прежда. Коледарите поздравяват стопаните и изпълняват песни за всеки член от семейството. Накрая “попът” поема коледарския кравай, украсен с варак, повдига го високо и изрича благословията за плодородна и здрава година.По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни. Първата песен обикновено започва с думите:
“Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!”
След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:
“От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!”
Стопаните даряват коледарите със сланина и наденици, черпят ги с ракия и вино.

Трапезата на Бъдни вечер

традицията повелява за трапезата на Бъдни вече ястията на трапезата да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.

Символика на Коледната трапеза

* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
* Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
* Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
* Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
* Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
* По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
* Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
* Напълнете кана с червено вино.
* Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
* Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.

На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието.
В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.

В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.

Метеорологични прогнози

* Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
* Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
* Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
* Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
* Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
* Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
* Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
* Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
* Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
* Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото — сухо, а есента — ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

Светски празник

В предимно християнските страни Коледа е икономически най–значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.

Дядо Коледа

Дядо Коледа, известен по света още като Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл и дядо Мраз, е едновременно исторически и митологичен герой, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои считат, че съвременният образ на дядо Коледа е създаден от компанията Кока Кола (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай.

Според някои версии българското название „дядо Коледа“ произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец. В древността на Балканите са се чествали със специален празник Календите на месец януари[1], споменати като езически празник в каноните на VI (Трулски) Вселенски църковен събор през 692 г. От името на този празник произлиза името на българската Коледа, а от там се пренася и върху митичния старец, носещ подаръци около Нова година. В традиционното празнуване на Коледа не е съществувал обичай на получаване на подаръци.

По време на комунистическия режим в България дядо Коледа е преименуван на дядо Мраз и вместо на Рождество Христово, носи подаръците на Нова година. Той посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци. Всяко дете трябва да каже някакво стихотворение или да изпее песен, за да получи подарък.

Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф. Докато децата спят, той се промъква тихо през комина и оставя подаръците под коледната елха.

Коледна елха

Kоледната елха е една от най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово и представлява украсяване на вечнозелено иглолистно дърво. Преди Коледа дървото се отсича, внася в дома и украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. В отделни случаи се украсяват големи улични дървета на стратегически места, без да бъдат отсичани. Също така в някои случаи вместо живи дървета се използват изкуствени.

Макар че днес коледната елха се счита за християнски обичай, всъщност той възниква в древността. В Древен Египет са украсявали палмите. Германските племена по-късно украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден на годината - 21 декември. В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Те са сред най-значителните части от празничния обред. Постепенно украсите на елхата стават по-богати; коледните дръвчета се обкичват с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.
Украшение за елха

Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Популярна украса за елхите са и ангелчетата, топките в най-разнообразни цветове, захарните пръчки и понякога свещички. Най-използваните и типични коледни цветове са червеният и златният.

Обичаят на коледната елха по света

* За първи път елхата става коледно дръвче в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Христос. От германските обичаи дошъл и този, елхата да се украсява с играчки, светлини и под елхата да се оставят много подаръци.
* В Швеция елхата се украсява от бащата. Никой друг няма правото да я вижда до раздаването на подаръците.
* Вместо елха, виетнамците пък украсяват клоните на прасковата.
* В страните от Латинска Америка, коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук.
* Б България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.