Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!

В новия брой:

Специално интервю със звездите на Музикална академия Ку-ку Бенд –Лора, Любена и Надя
Радост от Огледала – истинско работещо момиче
Фитнес в офиса
Стрес на работното място
Ритуали за повишаване на работоспособността
Защо напълняваме
Мини йога програма
Борба с бръчките – грижа за зрялата кожа
Съвременна терапия на андрогенния косопад
Тенденции есен-зима Прет-а-порте Париж
Шанс да спечелите много награди

Повече Радост в работния ритъм

интервю: Детелина Милева
фотографии: Иван Василев

Може би не знаете, но винаги усмихнатата чаровница на Огледала е завършила право и освен в модното предаване на bTV, работи и в Столична община като Главен юрисконсулт в Дирекция “Архитектура и градоустройство”. Как ви звучи?! Дирекцията се занимава с архитектурни проекти, разрешение на ново строителство и въвеждане на обекти в експлоатация. Работното време на деловата Радост е стандартно - от 9 до 17 часа. Ежедневната обедна почивка и уикендите – казва тя – са посветени на Огледала.

От нея винаги струи позитивно настроение, тя е умна, любознателна и контактна, типично за стила на зодията й – Близнаци. Човек чак не би могъл да предположи, че чаровницата с вид на модел работи на две толкова отговорни места. Всъщност с пълна сила може да се каже, че винаги усмихнатата г-ца Драганова е истинско Работещо момиче!

Кога си по-въодушевена – когато отиваш или когато си тръгваш от работа?
Аз много харесвам работата си, защото там се случват толкова много неща и се взимат решения, които са много важни за града. Твърдо убедена съм, че София върви в добра посока, че става все по-хубава и по-хубава. Когато пътувам и виждам други места, с гордост отбелязвам за себе си, че ние се справяме много добре и няма да е далече времето, в което столичани наистина ще се гордеят с града си. Хубавото е, че аз работя в Столична община точно в този момент! Казвам това, защото всеки ден ходя на работа с удоволствие – не само в Огледала, където си личи, че се забавлявам, но и в Общината, където работата е свързана с много сериозни ангажименти. Въпреки големите отговорности, работата ми е приятна и по-скоро отивам там с голямо удоволствие. В края на деня вече съм по-изморена.

Никога ли не ти се е случвало да поглеждаш нервно часовника си и да си мислиш кога ли ще се изнижат часовете до края на работния ден? Не, не, не, това не ми се е случвало! А и обемът работа е толкова голям, че изобщо няма шанс да ми се случи нещо такова. Понякога дори нямам време да си сложа червило, ако не съм успяла сутринта. От момента, в който прекрача прага, телефонът започва непрекъснато да звъни и… Не мога да си позволя да скучая или да си казвам: “Ще избутам един час някак си.” Просто работата ме ангажира до последната минута.

Отивала ли си на работа съвсем без грим? Разбира се, появявала съм се и без абсолютно никакъв грим, но… сресана! (смее се)

Винаги ли успяваш да се справиш с купищата работа през деня? Да, винаги!

И никога не си взимала работа за вкъщи! Не, не мога да си позволя, защото тя е свързана с много документация. Свършвам я на място. А вкъщи времето ми е резервирано за семейството и когато е необходимо за Огледала – да прегледам сценариите, да коригирам нещо, макар че с този екип работим вече над 2 години и нещата са абсолютно стиковани.

Оставаш ли да работиш до късно, когато се налага? Да, случвало се е да оставам и до 21 часа вечерта. Преди няколко години например се разглеждаха огромно количество цялостни планове за големи територии в София, постъпваха стотици жалби. Имай предвид, че ми се наложи да разгледам около 700-800 такива жалби и да напиша становище по тях. Тогава нашият отдел наистина се беше зарил с работа и нямаше къде да се стъпва от листа и документи.

Успяваш ли да изключиш от служебните ангажименти, веднага щом излезеш от работа? Абсолютно!

А случвало ли ти се е да сънуваш кошмари, свързани с проблеми в работата? Не! Аз имам щастието да работя работа, която харесвам, старая се да върша съвестно нещата, които са ми възложени и спя спокойно.

Обичаш ли петъците? Да, защото следват събота и неделя, а тогава имам и една хубава програма – лежа и ям. Все по-рядко обаче ми е възможно да си я изпълнявам. (смее се)

Как си почиваш най-добре след работа? С любимите ми хора! Ходя също и на фитнес. Аз наистина успявам да направя така, че да не мисля за работата от момента, в който тя приключи. Слава Богу, досега не е имало нещо, което да ме е тревожило – че съм взела някакво погрешно решение, от което ще се развият проблеми. Не харесвам леките изказвания и никога не взимам спонтанни решения, те винаги са премислени, така че не се безпокоя. Макар че в тази работа никога не можеш да удовлетвориш 100% исканията на всички – наистина е деликатно, много е важно да се намери законосъобразното решение, което да удовлетворява интереса на максимум брой хора.

“Стрес на работното място” – днес това е много популярна фраза. Каква рецепта би дала за справяне със стреса? Аз мисля, че хората, които страдат от стрес, обикновено не го разбират, т.е. той се натрупва и се осъзнава в един по-късен момент, когато вече е дал сериозно отражение върху здравословното състояние – не можеш да спиш, да се храниш нормално… Досега не съм усетила да страдам от стрес, по принцип съм работоспособен човек и винаги съм работила повече от една работа. Наистина е имало моменти, в които съм била много изморена, но тази умора е била по-скоро от количеството работа, а не от проблем, който да не мога да реша. Когато работата ти доставя удоволствие, не изпитваш стрес!

Има една известна фраза, която е подходяща за това, което казваш – “Ако искаш да не работиш, намери си работа, която да ти харесва.” В този смисъл можеш ли да кажеш, че работиш? Не бях чувала тази мисъл и не знам дали е вярна или не. Ако се ръководя само от нея – да, така е, но ако се ръководя от обема работа, който минава през ръцете ми, значи работя!

Къде всъщност ти е по-лесно? Ти каза, че в Огледала е истинско забавление, сигурно изобщо не възприемаш времето си там като някаква работа. Абсолютно! Огледала винаги ги чакам с интерес и ако това е работа, то тя е от най-хубавите! Често съм си мислила какво ли ще бъде, ако например съм стругар и цял ден извършвам някакъв тежък физически труд. А в крайна сметка в Огледала правя нещо, което харесвам и на всичкото отгоре ми плащат – какво по-хубаво от това! Прекрасно е! Макар че понякога работата в телевизия е свързана с толкова много напрежение... Екипът обаче винаги прави така, че за мен да остане само приятната част – да съм в добро настроение и да се забавлявам.

Като спомена струговане, би ли се справила, ако ти се наложи например да работиш с мотика, лопата, гребло, търнокоп и… изобщо някаква земеделска работа?
Аз съм работила такава работа! Родителите ми имаха едно място, на което, не знам защо, казваха толкова романтично “ранчото”. Е, то нямаше нищо общо с ранчо, но там ходехме често – садяхме ягоди и те се раждаха много хубави. Така че, по този въпрос съм работила много – от засаждане, поливане до бране, което всъщност е най-неприятната част, защото през цялото време си наведен и трябва да разлистваш ягодите много внимателно.

Виждала ли си се някога като началник? Аз ли?! Не съм си се представяла в такава светлина.

В твоята работа в Общината има ли конкуренция от типа на кой ще свърши работата по-добре и по-бързо, кой ще даде по-ефективно решение…
Позициите на хората са много ясно регламентирани – който е началник, е началник и тези неща не се оспорват от някой, който не е. Мениджърските решения не се подлагат на коментар – в смисъл някой справил ли се е добре или не. Това, което засяга мен, а и повечето от колегите ми, е работата да е добре свършена в срок. Отношенията между колегите се определят от горе на долу, т.е. ръководството налага определен стил на работа и всички се съобразяват с него. Всички звена са тясно свързани и бързо може да се придобие представа кой как върши работата. Убедена съм, че хората, които ръководят Общината, са наясно с това и не е необходимо някой да казва, че друг не си е свършил работата, такова нещо не се прави. Странното е обаче, че на други места има подобен модел на поведение, да кажеш например “Той не си свърши работата и затова не си я свърших и аз.” Аз самата никога не съм си представяла личното си израстване в кариерата за сметка на някой друг. Мисля, че успехът за чужда сметка е предпоставка за лош финал!

Налагало ли се е да свършиш работата на друг, понеже той не я е свършил?
Много рядко, но не ми е било чак такъв проблем. И това не е ставало, защото някой не е могъл или не е искал да я свърши, а защото е бил много натоварен. В нашата Дирекция работата е много специализирана – решават се много важни обществени въпроси – метро, пътища, канализация… Колегите ми са високо компетентни и с дългогодишен опит, така че по-скоро аз съм се учила от тях. Много е хубаво да работиш с хора, които си разбират от работата, защото не са нужни дълги обяснения, а само едно изречение!

Колко дни напред е планувано времето ти? Огледала ме задължава да планирам времето си много прецизно, защото моите ангажименти определят ангажиментите на екип от около 40-50 човека. Трябва да бъда много точна в плановете си, така че всички ние да съвместяваме интереса си. В този смисъл Огледала в голяма степен определя ритъма ми – ясно ми е какво ще правя чак до лятото.

Имаш ли си бележник със задачи за деня, които си отмяташ? Да, обикновено, когато си тръгвам от работа, си пиша едни листчета за следващия ден, така че, когато пристигна пак на работа, да ги прочета и да започна по тях.

Имаш ли някакъв любим офис аксесоар на работното място? Аз често казвам, че най-много обичам, когато на бюрото ми е чисто – т.е. на него няма нищо, защото всичката работа е свършена. Единствените неща, които имам там, са едно цвете и една печица. Каква е тя ли? Аз обичам на работното ми място да е топло. Един гражданин, който беше дошъл в приемно време, явно впечатлен, че при мен е толкова топло, ми подари тази миниатюрна порцеланова печица. Това ми е украсата. А цветето е коледна звезда. Поливам го веднъж седмично, но понеже всички ме питат дали го поливам, аз май съм го преполяла и листата му окапаха. Сега е малко голо.

Героите в американските филми обикновено имат много снимки на семейството си, подредени по бюрото. Държиш ли снимка на някого? Моето работно място е свързано с достъп на много хора, а личният ми живот и без това е твърде много на показ. Затова не съм поставила там нищо лично, което да говори за мен самата – дори няма да разбереш кой седи там, какъв е или какво харесва – може би единствено печката.

Харесва ли ти сериалът “Али Макбийл”? Реален ли ти изглежда офисът там – жените-юристи изглеждат перфектно, няма казус, който да им се опре и песен от караоке бара, която да не могат за изпеят? Там ситуациите са показани много крайно, в много кристализиран вид, за да може филмът да впечатли зрителите. Първо ми беше интересен, но вече не чак толкова, защото личностният момент е много силен и започва да става депресантско, а аз не харесвам такива неща – чак пък да не може да си намери мъж цял живот… все си мисля, че не е точно така. Моята работа е коренно различна, защото при нас частният казус не е толкова силно застъпен, така че мога да говоря само за себе си: изумителното е, че каквото и да ми е било поставено като житейска задача, съм успявала. Никога пред мен не е стоял въпросът “Ще мога ли?”. Винаги съм била убедена, че ще мога! Понякога и за чисто абсурдни неща. После съм си давала сметка за това. Единствената сфера, която много ме респектира, е банковата дейност, защото съм зле със сметките и трудно се ориентирам веднага, в такава ситуация искам винаги да ми се обяснява.

Тананикаш ли си понякога в офиса? Да, когато ме назначиха, първото нещо, което направих, бе да си донеса радио – защото не мога да си представя да работя цял ден и да няма някаква музика. Понякога си пускам някоя по-комерсиална станция и си пея на халтурки, много обичам. Последно си тананикам Lose My Breath на Destiny`s Child, пея я много добре!

А случва ли ти се да гледаш през прозореца? Да, защото обичам да гледам небето. На скрийнсейвъра ми също има синьо небе. Поглеждам навън и за да се ориентирам какво е времето, а когато има слънце, то просто привлича погледа ми. Трябва да ти кажа, че точно срещу прозореца ни има жилищна сграда и често, без да искам, ставам свидетел на абсурдни неща – виждам как хората се карат, как си пеят… всякакви такива неща, които се случват в ежедневието.

Какво има обикновено в бизнес чантата ти? Нямам класическа бизнес чанта. Всичките ми бумаги са подредени в папчици, които слагам в багажника на колата, което, разбира се, не е много удобно.

От какво се определя стилът ти на обличане в работата? Можеш ли да кажеш, че се подчинява на някакви фирмени правила или е само твое индивидуално решение? Наясно съм, че дрехите могат да респектират или да създадат негативно впечатление и безспорно се съобразявам със стандартите и нормите. Два пъти в седмицата приемаме и изслушваме граждани и особено в тези дни държа да бъда облечена така, че да ги накарам да се чувстват спокойни от нещата, които научават от мен. Предпочитам панталони, които са по-прибрани около ханша и почти винаги съм на висок ток. Харесвам много бялото и нюансите на слонова кост, и дрехите ми обикновено са светли. Смятам, че когато човек е в такива цветове, се създава усещане за искреност и позитивна нагласа. Разбира се, предпочитам да бъда по-секси, но никога прекалено, защото това не се възприема добре. В това отношение е много хубаво, че има Огледала, защото там всъщност мога да се обличам по начина, по който бих искала.

Какъв е гримът, който предпочиташ за работа? Не прекалявам, а сутрин отделям не повече от 5 минути за грима си. Обикновено слагам червило, спирала и черен молив, рядко слагам сенки и то съвсем леки.

Бижутата? Обичам големи и изразителни бижута, обикновено нося нещо около врата и обици. Рядко слагам пръстен или гривна.

Можеш ли да кажеш, че колежката от съседното бюро е най-близкият ти човек и е в час с всичките ти проблеми – лични или служебни? Аз съм много открита и когато нещо не ми харесва, си го казвам, което може би не е най-хубавата черта от характера ми, но… да, колежката ми знае всичките неща, които ме тревожат или ме карат да се чувствам некомфортно.

Имаш ли приятелки сред колежките си? Комуникативен човек съм и имам много близки хора, с които споделям, но за мен най-истинските приятелства са тези, които са създадени в детската градина, в училище, в университета. Много малко от хората, с които ме е събрала работата, ми стават приятели в смисъла, в който аз разбирам приятелството.

Обядвате ли заедно с колежките, ходите ли заедно на партита? Да, обядваме заедно и се е случвало да ходим заедно и някъде извън работата. Празнуваме всички заедно имените и рождените дни.

Дали в съвременната бизнес среда лоялността на всеки служител към фирмата е адекватна на лоялността на фирмата към него? Виж, моята работа е обществена и този въпрос не стои пред мене, защото ангажиментът е по-скоро еднопосочен – моята лоялност към Общината. От наблюденията, които имам в частни фирми, мисля, че по-скоро няма ясно изразена лоялност и в двете посоки. Чела съм и съм слушала как в Япония служителите са лоялни до гроб на своята компания, но не мисля, че у нас я има тази култура. Общо взето, когато не работиш за себе си, не си чак толкова лоялен към компанията и тя не е чак толкова лоялна към теб. Това, разбира се, са само мои наблюдения. Има и хора, които държат изключително на екипа си и се грижат добре за него – мога да кажа, че аз имам този късмет с Огледала – винаги ми се осигурява необходимото спокойствие, за да бъда усмихната на сцената.

Най-големият враг на едно работещо момиче е ограниченото свободно време? Така ли е? И аз, и половинката ми сме изключително ангажирани, но все пак си имаме нашето лично време, което посвещаваме един на друг. Почти всяка вечер се опитвам и да готвя!

Смяташ ли, че съвременният работен ритъм, на който е подчинен целият ни живот, потиска донякъде истинските желания на хората и те започват да действат почти автоматично и без излишни емоции? Не зная за другите, но на мен всеки ден ми се случват толкова много различни неща, че не ми остава време да си задавам въпроси като “Скучно ли ми е, не ми ли е скучно? Какво правя сега, зациклих ли над тези неща? Не ми ли писна да правя това?”. Ежедневието е толкова динамично и времената се променят толкова бързо, че дори не можеш да бъдеш в час с всичко.

Мислила ли си да се захванеш със собствен бизнес? Винаги съм искала, когато правя нещо, то да е значимо не само за мен самата, а за цялото ми семейство, за много хора. В момента нещата, които правя, наистина са ми интересни. Имам и лични проекти, разбира се, но не ми се иска да говоря за това, по-скоро мога да ти кажа, че съм си мислила какво искам да кажат за мен внуците ми един ден: “Нашата баба е страхотна! Добре се е повеселила и е направила така, че и всички ние да бъдем много добре. Поставила е основите на неща, които са се отразили и на нас самите!”

А защо отиде чак на внуците? Защото мисля, че едно поколение е времето, достатъчно, за да бъдат оценени делата ти!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!