Правилата за устойчивост в ЕС вече са условие за достъп до пазара
Бизнесът трябва да подготви веригите си на доставки за новите изисквания, за да събират надеждни, точни и проследими данни.
Европейските регулации за устойчивост вече променят условията за достъп до пазара и изискват от компаниите много повече от формално изпълнение на екологични цели. Надеждните данни за въглеродните емисии, проследимостта на суровините, екопроектирането и инфраструктурата за рециклиране се превръщат в ключови фактори за конкурентоспособността на бизнеса. В същото време недостатъчната подготовка на доставчиците, забавянето на някои законодателни процеси и ограничените ресурси на малките предприятия създават сериозни затруднения пред прилагането на новите изисквания.

Около тези изводи се обединиха участниците в конференцията „Зелена трансформация 4.0: Кръгова икономика и устойчиво развитие“, организирана от списание Enterprise и Българската стопанска камара (БСК). Форумът се проведе на 19 ноември 2026 г. в Inter Expo Center – София.
Представители на бизнеса и администрацията обсъждаха Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), кръговата икономика и разширената отговорност на производителя, както и Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR) и дигиталния продуктов паспорт. Разговорите очертаха един и същи проблем от различни гледни точки: европейските изисквания се променят бързо, но готовността на компаниите и техните партньори по веригите на доставки не успяват да ги следват със същото темпо.
CBAM: бизнесът трябва да започне подготовката още при договарянето на доставките
Събирането на надеждни данни за вложените емисии е едно от най-сериозните предизвикателства пред компаниите, които внасят стоки в обхвата на CBAM. Емил Дандолов, член на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти (НОМА), подчерта, че вносителите трябва предварително да изяснят митническия режим, отговорностите на участниците и начина за получаване на необходимата информация от производителите извън ЕС. Според него бизнесът често реагира едва когато възникне проблем, вместо да планира процесите и да комуникира своевременно с чуждестранните си партньори.
Виолета Христова, водещ верификатор в Емисерт, посочи, че подготовката на доставчиците е била подценена. Данните за емисиите трябва да бъдат пълни, надеждни и проследими до първоизточника им. Верификаторът не изчислява емисиите, а проверява дали производителят ги е определил правилно, включително чрез оценка на производствените процеси, измервателните системи и документацията. Изискванията за предоставяне на информация трябва да бъдат заложени още в договорите за доставки. Христова обърна внимание и на недостига на акредитирани верификатори.
Кръговата икономика изисква промени по целия жизнен цикъл на продуктите
Предстоящите европейски законодателни промени в областта на кръговата икономика трябва да осигурят по-ясно разпределение на отговорностите между всички участници във веригата за събиране и оползотворяване на отпадъците. Габриела Чифличка, генерален секретар на APPLIA България, подчерта необходимостта от хармонизирани европейски стандарти за разделно събиране и третиране на отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Тя постави под въпрос и сегашната методология за определяне на целите за събиране, която не отчита достатъчно реалните количества излезли от употреба уреди и потребителското поведение.
Гергана Бонева от JTI България представи отговорността на производителите за опаковките и продуктите, които пускат на пазара. Тя акцентира върху необходимостта от информиране на потребителите за правилното изхвърляне, отчитане на пуснатите на пазара количества и прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Като пример за доброволни инициативи извън регулаторните задължения тя посочи кампанията „Ти ли ще ми кажеш?“ за правилното изхвърляне на фасове и проекта за подобряване на достъпа до чиста питейна вода.
Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил, предупреди, че въпреки европейските амбиции за устойчив текстил качеството на продуктите продължава да се влошава. В сортировъчните центрове делът на дрехите, годни за повторна употреба, е спаднал от над 90% преди около 15 години до приблизително 50% днес. Според нея кръговата икономика не може да се ограничава до събиране и рециклиране – рециклираните материали трябва действително да се връщат в производството. Тя обърна внимание и на риска съществуващите системи за разделно събиране на текстил в България да се свият заради забавянето на регулаторната рамка.
Дигиталният продуктов паспорт ще изисква нова организация и надеждни информационни системи
Дигиталният продуктов паспорт ще промени изискванията към компаниите в широк кръг сектори – от мебелната индустрия и текстила до електрониката, строителните продукти и играчките. Иван Паспалджиев, старши мениджър в EY denkstatt, подчерта, че устойчивостта и кръговостта постепенно се превръщат в условие за достъп до пазара. Бизнесът ще трябва да осигури достоверна информация за екологичните характеристики на продуктите и да промени вътрешните си системи, за да гарантира необходимата прозрачност и проследимост.
Диана Харлова, председател на European Bedding Industries’ Association (EBIA), предупреди, че дигиталният продуктов паспорт няма да бъде просто QR код, а ще изисква събирането и верифицирането на големи масиви от информация. Според нея има риск новите изисквания да фрагментират пазара и да поставят малките производители в неизгодна позиция. Тя акцентира и върху необходимостта от инфраструктура за събиране и рециклиране на продуктите. В Европа например годишно се произвеждат около 40 млн. матрака, което генерира значителни количества остатъчни материали. Без институционална подкрепа и работещи системи за събиране инвестициите в рециклиране трудно ще станат икономически устойчиви.
Проследимостта на суровините става условие за достъп до европейския пазар
Регламентът на ЕС за обезлесяването изисква компаниите да могат да докажат произхода на суровините и съответствието им с екологичните изисквания. Инж. Росен Райчев, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, подчерта, че регламентът засяга както вносителите, така и местните производители. България има предимство заради изградената през последните 10–15 години система за проследимост на дървесината, но необходимите документи и данни трябва да се изискват още при сключването на договорите за доставки.
Инж. Петър Дишков, експерт в Браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост и мениджър „Снабдяване с дървесина“ в „Кроношпан България“, обърна внимание на риска новите изисквания да се окажат особено тежки за малките производители на мебели. В България около 90% от предприятията в сектора са микро- и малки, а допълнителната административна тежест може да доведе до прекратяване на дейността на част от тях. Това би засегнало и заетостта в малките и отдалечените населени места.
Балансът между устойчивост и конкурентоспособност остава ключов
Новите европейски правила изискват промени не само в отчетността, но и в управлението на производството, доставчиците и продуктите през целия им жизнен цикъл. За да бъдат изпълнени ефективно, са необходими надеждни данни, инвестиции в технологии и инфраструктура, ясни договорни отношения и координация между всички участници във веригите на доставки.
Същевременно европейските институции трябва да отчетат различния капацитет на предприятията и да осигурят условия, при които екологичните цели не се постигат за сметка на конкурентоспособността и участието на малкия бизнес в европейската икономика.







Добавете вашия коментар към статията
Моля пишете на кирилица и с малки букви