Хай-Тек инвенциите на Мая Цанкова

* Талантливата художничка откровено за новата си изложба „Тъмна светлина“

Проф. Любомир Стойков

Провокираща, нежна, красива и чувствена – това са само част от заслужените епитети за най-новите произведения на талантливата художничка Мая Цанкова. Нейната трета самостоятелна изложба „Тъмна светлина“ маркира най-новите й търсения и експерименти, миксиращи акварелна техника и светеща живопис. Високотехнологичните послания на авторката са заредени с мечтателност, изящество и съдържат покана за дискретен релакс. Картините ще допаднат на всеки, който търси своите малките естетически оазиси в днешната суматоха и постмодерна динамика. Произведенията са представени по един наистина оригинален начин, тъй като в част от картините е вмъкнато осветление. Това хайтек хрумване на художничката не само подсилва модерността на нейните творби, но също така им придава мистичност и игрови характер. По този начин тя разкрива красотата и силата на пресъздадените от нея цветове и същевременно придава особена дълбочина на изображенията. Третата самостоятелна изложба на Мая Цанкова ще се състои на 1 и 2 декември 2017 г. в столичната галерия „Финес“ на ул. „Христо Белчев“ 17. Повече за Мая Цанкова и предстоящото събитие ще научим от разговора с нея.

От кого сте се учила в изобразителното изкуство?
- На първо място съм се учила от Катя Фотева. Това е художничката, която ме научи на техниката върху мокри листа да се нанасят мокри бои, които да дават акварелност и живописност. Тази техника основно използвам и до днес в картините си и в рисуването. Тя ме подготви за кандидатстване в Художествената гимназия и от тогава работя с тази техника, която малко се поизмени в годините, но в принципите си е същата. Винаги листът ми е мокър, когато започвам да рисувам. Учила съм се също от Димитър Стефанов, който ми преподаваше в гимназията. По време на следването на илюстрация съм се учила от Николай Майсторов. А Румен Скорчев ми е дал изключително много като като философия и техника на рисунката.

Кой художник Ви е повлиял най-много и от творчеството на кои световноизвестни художници се възхищавате?
- Едновременно са ми повлияли и се възхищавам на Егон Шиле с неговите композиции, на Гоген с рисунките, Кандински като колорит, на космоса Микеланджело с красотата и изяществото на неговите творби, и на Иван Милев – на композиците и цветовете му.

Какво Ви вдъхновява във Вашето творчество?
- От една страна се вдъхновявам и ми идват идеи за рисунки, когато ми е тежко и тъжно, а от друга страна има случаи, в които просто сядам и започвам да рисувам без изобщо да се вдъхновявам. Тоест нямам никаква нужда нещо да ми се е случило, да съм видяла или съпреживяла. В тази изложба, която сега предстои, има много рисунки на животни – предимно коне и водни кончета. Преди време рисувах и много птици и мога да кажа, че те ме вдъхновяват – просто сядам и ги рисувам без нещо друго да ме инспирира.

Как сама бихте определила своя стил?
- Не мога да го определя. В последната ми изложба половината картини са съвсем абстрактни, а други стоят малко по-декоративно. Смесват се абстрактни, добре изрисувани човешки фигури и животни.

Кое Ви мотивира да създадете настоящата изложба?
- В името на изложбата – „Тъмна светлина” – влагам много емоции. Вдъхновението за картините дойде от една реклама, която видях в работата си като интериорен дизайнер и идеята се роди за секунди. Интересното е, че преди да видя тази реклама, си бях мислила за това име за следваща изложба. Името „Тъмна светлина“ подчертава това, че картините са тъмни, а дават светлина. Търсен е контрастът между черния фон и яркостта на цветовете. Има много експресивност, смело движение и динамика в картините. Някои са абстрактни, други фигурални, различават се силуети на човешки фигури. Върху някои от картините има изписани и мои стихотворения. Светещите картини, които са част от изложбата и ги правя за първи път, избрах да бъдат от по-абстрактните.

С какво Вашата трета изложба е различна от предишните две и какво е общото между тях?
- Първата изложба, преди точно 4 години, беше събирателна от различни периоди и включваше по-ранни мои рисунки от последните класове в гимназията, като студентка и през годините след това. В нея използвах предимно акварелна техника и картините бяха по-живописни и по-богати като цветове от сегашните ми работи. Втората ми изложба беше повлияна от пътувания в Куба, от танците на „Тропикана” и в нея имаше много птици фламинго. Техниката там беше смесена - акварел и акрил. Последната ми изложба е много пестелива на цветове. Използвала съм четири до пет цвята за всяка рисунка и повече акрил, което може би я прави малко по-декоративна. Новото са тези десет осветени картини, които участват в изложбата.

Кой е най-големият комплимент, който сте получавала за Ваше произведение?
- Най-хубавото нещо, което съм чувала беше от един господин, който присъства на моя изложба. Когато го попитаха какво е впечатлението му от картините, той отговори, че съм много добър колорист и това е първото, което би трябвало да се каже за произведенията ми.

Какъв е Вашият идеал за човешка красота – съответно женска и мъжка?
- Трудно ми е да отговоря. За мен винаги има едно общо излъчване на човека. Малко е тривиално да отговоря с филмови звезди, но като женски образ на красота и излъчване от популярните хора, които познаваме, веднага се сещам за Чарлийз Терон. Тя е идеалът ми за женска красота и излъчване. В същия аспект мъжкият вариант е Никълъс Кейдж, който за мен е не точно привлекателен физически, но изключително силно въздействащ като мъж.

Какво мислите за навлизането на съвременните технологии и дигитализацията в изкуството и има ли риск те да изместят класическите техники на рисуване?
- Смятам, че е въпрос на търсене на нови по-модерни решения, но не мисля, че това би изместило изяществото на рисуването, на самата рисунка или живопис. Това, което виждам, са повече инсталации, по-модерни неща, няма толкова показване на живопис. Но аз лично като вкус, винаги бих предпочела една стойностна, красива рисунка, живопис, графика. В експеримента, който правя със светещите картини, съчетаването със съвременните технологии не променя самата рисунка. Тя става по-различна, по-осветена, по-цветна, но изобщо не е променена от началния си вид. Рисунката е отпечатана на платно и то дава възможност да бъде осветена картината. Използвам метални кутии, в които отзад се слага осветление и по много фин начин платното се опъва отгоре, като дава възможност светлината да преминава през него. Така се създава ефектът на светеща картина.

Вие се занимавате с пространствено оформление. Кои са професионалните принципи, които следвате във Вашия интериорен дизайн?
- Рисуването изключително много ми помага в решението на интериорите. Много често, когато колегите ми работят с клиент, ме викат да избираме цветове и в голяма част от тези случаи клиентите се чувстват по-добре, когато виждат защо избирам дадени цветове и как ги съчетавам. Колегите ми също много ми помагат, защото те са завършили по-технологични специалности и по-добре от мен знаят как да построят нещата. От своя страна аз по-добре от тях знам как да ги комбинирам цветовете и композициите – така заедно получаваме нещо по-добро.

Има ли връзка и каква между Вашето изкуство и работата Ви като интериорен дизайнер?
- Чертането и проектирането в работата и вкусът ми към дизайна и обзавеждането, може би са ме направили малко „по-изчистена“, като цвят в последните ми картини. Изпитвам удовлетворение и удоволствие от комбинацията между рисуването и интериорния дизайн и от това, че взаимно си помагам в двете.

От какво трябва да се ръководят хората, когато избират картина за своя дом или офис?
- Да я харесват със сърцето си. Няма друго, толкова е субективно. Но като интериорен дизайнер бих допълнила, че картината трябва да е в синхрон с обзавеждането на апартамента или пък обратното да бъде някакъв акцент в дома. В една дневна, например, ако обзавеждането е изчистено и елегантно, не пречи да има една смела картина, даже може да стане по-хубаво – въпрос на добро решение. Ако домът е по-натрупан, няма да е добре да има и много натрупани картини.

Какъв е Вашият личен стил на обличане?
- В последно време се опитвам да бъда по-семпла. Обличам се по възможност елегантно и съобразно това, което имам да правя през деня. Като се обърна назад във времето повечето художници, които съм познавала, особено в гимназията, имаха по-разкрепостен стил на обличане, което аз не харесвам за себе си. Предпочитам да бъда с високи обувки, стегнат костюм и бяла риза, отколкото с по-разчупени дрехи, с които не се чувствам комфортно. Цветовете, които харесвам си личат и от картините ми. Най-добре се чувствам, когато съм облечена в синьо. Просто окото ми, като зърне син цвят и то няколко тона на тъмно синьото (не знам как да го обясня, може да звучи наивно), но изпитвам някакво приятно усещане, когато виждам синьо. Цветът, който не възприемам нито за дрехи, нито за рисуване е зеленото. Разбира се, през сезоните е различно, зимата нося основно бяло, черно, сиво и синьо, а през лятото – по-весели цветове.

Ако сте моден дизайнер, какъв съвет бихте дала на съвременната жена?
- Да бяга от кича!

Снимки
1. Художничката Мая Цанкова
2. – 8. Картини от изложбата „Тъмна светлина“ (2017 г.)
9. – 11. Картини от изложбата „Уловени пориви“ (2015 г.)
12. – 13. Картини от изложбата „Синя фантазия“ (2013 г.)
Фото: Личен архив