Иван Донев – уникален дизайнер с междуконтинентално признание
* „Модата ще преживява хиляди промени, а нейните създатели ще бъдат все по-крайни и все по–безкомпромисни!“
* * Младият творец смята, че най-големият му принос към модния дизайн е запазването на традицията на висшата мода.
Проф. Любомир Стойков
Младият, но вече обвеян със световна слава дизайнер Иван Донев е едно от най-ярките доказателства, че българската мода притежава безценен човешки капитал. Роденият в Пловдив преди 30 години стилист наистина респектира със завидните си за тази възраст професионални успехи. Със своите впечатляващи произведения, издържани в духа на висшата мода, той е несъмнен пример за удивителен синтез на талант и трудолюбие, интелигентност и шивашко майсторство, любознателност и стоицизъм. Неговата ръчна обработка на облеклото не може да се характеризира по друг начин, освен като перфектна, уникална, изключително стойностна. Роклите и като цяло – облеклата, създадени от Иван Донев, предизвикват изумление не само с елегантната си линия, кондензирана женственост и нежен сексапил, но и със своеобразното вълшебство да съединяват миналото и настоящето, да миксират цвета на древните култури с атмосферата на постмодерното ни битие.
Дизайнерът е потвърждение на максимата, че добрият стилист си личи по платовете, които използва – негови предпочитани материи са шифон, френски копринен шантунг, микадо, креп, деворе, „технически“ платове и кринолин, и найлон. Но все пак фаворизираните от него материи са шифонът и кринолинът. Защо точно те? Защото тези контрастни материали като никои други съумяват да придадат на неговите произведения ефирност, структура и ефект. По душа той е философ, по разум – мъдрец, по дизайнерски умения – прагматик, реалист, предприемчив творец и мечтател (колкото и някои от тези ценности да са несъвместими). Неговата етика е алтруистична и общочовешка.
Според естетиката му – поне както аз съм я разбрал – за модата трябва чувствено сърце, но и дълбока компетентност; искреност, но и самовзискателност; усещане за красота, но и усещане за общество – социална чувствителност. Колко е хубаво и похвално, че в лицето на Иван Донев българската култура и българският моден дизайн имат забележителен представител, който, макар и толкова млад, вече оставя толкова качествена следа – при това далеч не само в националното, но и в междуконтинентално пространство.
Преди лично да се срещна с него, вече знаех, че още през 2012 година той прави своя дизайнерски дебют на Алта Рома в Рим, където е завършил прочутата академия „Ла Коефия“ и, където е постоянно базиран. Пак на Алта Рома, но година по-късно – през 2013 година, той получава приза WORLD OF FASHION.
Формалният повод за първата ни среща с Иван Донев бе моята покана към него да участва в RED FASHION PARTY (организирано от Академията за мода), за да представи за първи път в България избрани модели от най-новата си колекция „Мост между културите“. Малко преди събитието лично от него научих съдържанието на колекцията и любопитни подробности за нея. При създаването на най-новите си произведения той бе почерпил вдъхновение в Музея на ислямското изкуство в Доха, Катар. Безспорен знак за неговото майсторство беше обстоятелството, че всеки от моделите бе комбинация от декоративни елементи, щампи, обеми и форми, лазерна обработка, порцеланови копчета с черен лак и лазерно гравиране, детайли от плексиглас и златен ситопечат върху дантела. Още тогава дизайнерът ми сподели, че целта му е да представи една антична култура по иновативен и модерен начин с европейски стил. Последните два модела, които той показа в София бяха вдъхновени и посветени на женската красота и суета, изразени в природата, а именно в образите на черен лебед и паун.
Повече за душевността, философията и творческите похвати на младия, но доказал се зад граница дизайнер Иван Донев ще научите от интервюто ми с него.
Кой беше главният мотив, за да избереш дизайнерската професия?
- Истината е, че никога не съм искал да бъда дизайнер, а сценограф и с тази идея дойдох в Италия. Една среща с възрастна френска дама беше ключ към тази врата. Бях в Париж, когато преди началото на едно дефиле се скъса рокля на един от дизайнерите и аз взех игла и конец и я заших. Тогава тя попита: „Ти шивач ли си?“. Отговорих й, че се занимавам с музика и танци. Тогава тя ми каза: „Имаш ръце, които раждат изкуство, ето защо трябва да създаваш мода, а не да показваш тази на другите.“ Така в продължение на няколко дни тя беше близо до мен и ме убеждаваше в това, че трябва да бъда стилист. Последният ден преди заминаване тя ми даде лист, на който пишеше „Ако искаш да бъдеш истински стилист и преди всичко – шивач, правилното място е Италия, академия KOEFIA“. He след дълго вече всички улици в моя живот водеха натам. Спрях да пея, да танцувам, да се занимавам с други дейности и се концентрирах в правилния „обектив“, академия „Коефия“.
Какво ти дава професията на дизайнер и какво ти даваш на нея?
- Тя ми дава свободата да бъда себе си, а аз давам на нея цялата си любов, страст, време, мечти, ... кара ме да бъда пълноценен.
Коя е твоята формула за елегантност?
- Да бъдеш себе си без значение в каква обстановка и пред какви хора се намираш. Елегантността не е да пиеш една студена вода и да кажеш: „Вода е“... Тя е като доброто вино, трябва да го разбираш, да си ценител и да откриваш всяка нотка на неговите качества, а не просто да си „пияч“.
Кои са твоите пет аксиоми – съвети за облеклото на модерната жена?
Моите съвети за да изглежда добре една жена:
1. Да бъде откровена със себе си, когато се гледа в огледалото.
2. Да преценява своите дефекти и своите силни страни.
3. Да избира дрехата според вида на събитието, според хората, с които ще бъде и преди всичко – според своята позиция на определеното място.
4. Да не облича това, което е модерно, а това, което й стои добре (не винаги всяка тенденция е подходяща за всеки тип жена).
5. Да не забравя, че е жена и винаги да слага капка сексапил.
Как възниква новата мода и кои са основните фактори за нейното влияние?
- Модата възниква според потребностите на обществото. Историята ни разказва за еволюция в технологията, в изкуството, в науката и в идеологията. С промяната на всеки един фактор се променя и облеклото в съответствие с нуждите на обществото, а и в крайна сметка, сама по себе си, модата се ражда от необходимостта на човека да се разграничава един от друг и това определя неговия статут в обществото. Няма как един дизайнер да създаде тенденция в модата, ако не живее в обществото, за което я създава и ако не познава социологията. Да създадеш нова мода, означава да отвориш максимално мисълта си и да търсиш вдъхновение дори там, където най-малко очакваш да го намериш.
Как ти хрумват идеите за новите колекции? Откъде черпиш вдъхновение?
- Вдъхновявам се от живота, от моя и от този на другите хора. Често търся вдъхновение в изкуството и архитектурата. Сами по себе си моите колекции нямат последователност заради времето, в което ги създавам. Понякога работата може да продължи много дълго. В такива случаи много ярко си личат промените в моето емоционално състояние – промени, които неизбежно се отразяват и в моделите. Например, в последната си колекция се вдъхнових от ислямската култура, но линията е европейска. В моделите има влияние от Ориента, елементи от Азия и Западна Европа и др.
Кои съвременни модни дизайнери те изпълват с възхищение и респект?
- През последните години модата се промени много, не само от творческа гледна точка, но и отчасти от икономическа. Това личи осезателно на седмиците на модата както в Италия, така и по другите световни подиуми. Преди време Милано беше градът на големите имена в модата (от Джорджо Армани до Джани Версаче), докато днес главни действащи лица са нововъзникващите дизайнери, които привличат вниманието на пресата и международните експерти със своите колекции. Техните послания са особено оригинални и пълни с иновативни идеи. Някои от новите стилисти, на които харесвам работата са SIES MARJAN с дизайнер Sander Lak, както и сексапилът в моделите на Адам Селман и Педро Лоренцо (Pedro Lourenço). Модата днес е това, което най–малко очакваме, но е все по-търсена от светските личности заради желанието им да изглеждат по–различни. Именно поради тази причина все по-често виждаме нови имена на червените килими.
От десетилетия се пророкува, че висшата мода ще умре, но тя все още е жива. Как, мислиш, че ще се развива в бъдеще висшата мода?
- Именно фактът, че тя е все още жива, означава, че е нещо, което е AETERNA (вечна – aeternus, от латински). Модата ще преживява хиляди промени, а нейните създатели ще бъдат все по-крайни и все по–безкомпромисни! Това, което днес наричаме класика, утре ще бъде ретро. Всяка нова тенденция ще бъде в следствие на промяна в човешката природа, в цялото човечество. Това, което в миналото е премахнало кринолини, корсети и шапки, ще се случи отново. Например глобалното затопляне ще предизвика учените в текстилната индустрия да създадат нови фибри, нови материали, а от своя страна дизайнерите пък ще създадат и нови модели от тези материи. Висшата мода – това не са бляскавите рокли по червените килими, а техниката, използвана за създаването на дрехата. Да не забравяме, че в индустриалната мода началото на всеки един модел е с основа, създадена от ръцете на висши стилисти. Ценители на ръчно изработени модели ще има винаги и това са хората, които ще я съхранят и ще направят така, че тя да не намери своя край във витрината на някой музей.
Как изглежда според теб идеално облечената жена?
- Не бих могъл да посоча конкретен стил за идеално облечена жена, защото смятам, че идеалното облекло зависи от такива специфични особености, като фигура, професия, всекидневен живот, финансови възможности и др. Разбира се, това не са препятствия, заради които една жена не може да изглежда добре, а, напротив, всяка една може да изглежда адекватно, взимайки под внимание тези неща. Имам предвид и това, че и с по-малък бюджет може да намери правилната за себе си визия.
Опиши ни как обичайно преминава работният ти ден?
- Всеки мой ден е различен, динамичен и непредсказуем. Повечето работни срещи и обиколки по магазини ги правя през деня, а истинският работен момент с игла и конец започват в късния следобед и през нощта, когато хората спят, а аз се наслаждавам на хубава музика и релаксирам над бродерия или нов модел.
Кои са най-известните ти клиенти?
- Става дума за такива бляскави събития, като Филмовия фестивал във Венеция (Venice Film Festival), Филмовия фестивал NAPA Valley, наградите BAFTA Лос Анджелис, Филмовите награди "Независим дух" в Холивуд (Film Independent Spirit Awards Hollywood), актриси и певици като Бриана Евиган от филма “Step Up“; София Милош от сериала "От местопрестъплението: Маями" ("CSI: Miami") и “Passionada”, която облече мои модели за The Oscars Gala Dinner 2017 – “Night of 100 Stars” и за благотворителното събитие на Academy Awards и AIDS фондацията на сър Елтън Джон; Tichina Arnold от “Top five” и “Big Mama”; певиците Дая – носител на награда "Грами" за "Don't Let Me Down", MYA също с награда "Грами"; актрисата и ТВ водеща Падма Лакшми (Padma Lakshmi) – носител на награда "Еми", моделът и актриса Лейди Виктория Фредерика Изабела Хърви (Lady Victoria Frederica Isabella Hervey) – дъщеря на шестия маркиз на Бристол. Бих добавил също Жаклин Лара (Jacqueline Lara) – топ модел, Джулия Арена (Giulia Arena) – Мис Италия, актрисите Роберта Скардола (Roberta Scardola) и Линда Павлов – Мис Кино Европа, Лоредана Лечизо (Loredana Lecciso) – ТВ личност, Мартина Стетиарова (Martina Stetiarova) – Мис Бикини и много други.
Какво представлява най-скъпата ти (като цена) рокля, за кого бе предназначена и колко струва?
- Цената на моя рокля е относителна, зависи от материалите, сложността на модела, времето на реализация. Зависи също така и от необходимите срещи с клиентката, които често са свързани с пътувания, които могат да продължат с дни.
Коя своя техника смяташ за „запазена марка” и принос към модния дизайн?
- Смятам че моят най-голям принос към модния дизайн е именно запазването на традицията на висшата мода. Като моя запазена марка ще посоча щампите и аксесоарите на колекцията “Мост между културите”, която създадох за световния моден конкурс на седмицата на модата в Пекин. Една колекция, която пожъна наистина интерконтинентален успех.
Кой е повлиял най-много за формирането ти като дизайнер и как?
- Човекът, който стимулираше моето развитие, вярваше и продължава да вярва в моя успех, е директорът на академия „Коефия“ в Рим – професор Джовани Ди Паскуале. Неговите забележки – понякога положителни, а понякога отрицателни – бяха конструктивни за мен през годините в академията. Той е човекът, който и днес е запознат с моите бъдещи проекти. Той е човекът, който продължава да ме подкрепя със своите безценни съвети.
На какво те научиха в прочутата Римска академия „Коефия“? Кои са главните принципи на преподаване там?
- Истината е, че „Коефия“ е място, където се предоставя еднакъв шанс на всеки студент, но не всеки успява да се възползва от него в най-добрия смисъл. Професорите не са хора, които просто са отворили няколко учебника и започнали работа като такива – те идват директно от най-великите модни ателиета, това са хора, които живеят модата, дишат въздух, който носи аромата на модата и техният опит е онова, което ги прави по-добри от всеки друг. Те ме научиха на постоянство и изградиха у мен чувството за много голяма самовзискателност към това, което правя. В „Коефия“ не искат от теб да знаеш и да можеш всичко, а да покажеш талант и потенциал. Останалото е стил и техника, които самите те с техните принципи успяват да изграждат в студентите през годините на обучение.
Кой преподавател в „Коефия“ остави най-дълбок творчески отпечатък в теб и с какво?
- Директорът на академия „Коефия“, за когото говорих по-горе – професор Джовани Ди Паскуале, е оставил голям отпечатък в мен и в стила ми – със своите безбройни съвети, морална подкрепа, вярата му в моя талант и насърчаването да не се отказвам и да не капитулирам пред трудностите. Бих добавил също така преподавателката ми по „Мода и общество“ професор Бианка Мария Пиччинино, която е първата жена – моден журналист в историята на италианската телевизия. Пред мен тя разкри историята на модата от първо лице. Всеки неин разказ за важните световни, исторически моменти, на които тя е очевидец, ме караха да мечтая и да вярвам в красиво бъдеще.
На свой ред ти също си преподавател. Какво преподаваш и на какво най-вече искаш да научиш своите студенти?
- Лекциите, които водя в различни академии и университети, са различни в зависимост от съответните програми. Често съм гост преподавател. Преподавам по история на модата, химия и биология на тъканите, мотивация и стратегия. Студентите са различни, някои са вече работещи в различни брандове, а други едва в началото на огромния свят на модата. В американския John Cabot University лекцията е по история на модата и тази, която винаги искат от мен е така наречената лекция “la Vita senza censura” („Животът без цензура“), в която целта ми е да разкажа моя житейски и професионален опит от момента, в който пристигнах в Италия до днес. Идеята е да мотивирам студентите и учениците, на които предстои да се изправят пред трудностите в израстването в живота. Да им покажа, че за да успееш, не е задължително да бъдеш препоръчан (в лошия и обичайно практикуван смисъл на думата) или да бъдеш син на богати родители. Трябва да вярваш в себе си и в таланта си.
Кой беше най-трудният момент от престоя ти в Рим – в битов и в творчески план?
- Трудните моменти бяха много, но знаех че цената на бъдещето, което избирам е висока и компромисите, които трябваше да направя са само и преди всичко със самия себе си и моите принципи, а не тези на хората. Тези години ме научиха на много неща, като например да разделя храната която имам на толкова, че да ми бъде достатъчна до момента, в който ще мога да си купя друга, защото знам какво означава да преживееш глад. Имах моменти, в които се молех някой от колегите ми или познати да ме поканят на обяд, за да се нахраня. Научих се, че "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста" и тук аз допълвам (и с култура), затова се научих да се уповавам, да се моля от сърце, да спестя парите си вместо да ги дам за кроасан и капучино в паузата с колеги, за да имам на края на седмицата пари, с които да посетя музей или да си купя учебници и материали за академията. Научих се да не мразя, да прощавам, да се радвам на малките неща, за да постигам огромното в живота. По това време единственото сигурно нещо беше несигурността в утрешния ден. Днес обаче знам, че със сигурност постигам това, което искам с чиста съвест и безкрайна гордост.
В какво се изразява, според теб, ролята на медиите за развитието на модния дизайн. Оказват ли ти влияние модните и лайфстайл журналисти и в каква посока?
- Винаги съм казвал, че огромен принос за моя успех има подкрепата на медиите. Това се дължи само и единствено на факта, че когато говоря съм искрен, че това, което правя е сторено с любов и има послание и, че когато искам да изпратя послание, го правя така, че хората да го почувстват и разберат. Вярно е, че журналистите са тези които имат „удоволствието“ да ти изграждат публичен образ – да те издигнат като личност и в същото време със същото удоволствие – да те опетнят (много често без факти и конкретна причина). Аз нямам от какво да се срамувам, нито пък има какво да крия, така че това, което може да напише един журналист ще бъде винаги в полза на съответното лице. Да не забравяме колко много популярен и използван е „черният пиар“ в България и по света и че хората обичат да правят скандали на гърба на другите.
Какви са твоите духовни интереси? Кое те забавлява най-много?
- Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора и култури, а това наистина се случва много често. Работата ми като отговорник в библиотеката на „Коефия“ ми даде много. Книгите, които всеки ден минаваха през моите ръце бяха подарено знание, което аз съумях да съхраня и да развия. Паралелно с лекциите по мода ходех и на курс по история на изкуствата, където това, което четях ми беше показвано на живо. Обичам да оставам сам, да размишлявам дълго в молитва или медитация, както искате го наречете. Не мога да живея без моите приятели, обичам да имам хора около себе си и да прекарвам хубави вечери с тях на чаша вино на терасата с приятна музика или да се разхождаме със сладолед в ръка след кино вечер.
Носител си на престижни международни награди за моден дизайн, сред които и “Excellent Award for design”, връчена ти в Пекин през 2016 година. За какво я получи и с кои твои колеги се конкурираше за нея?
- Световният конкурс в China Fashion Week в Пекин е мечтата на много млади дизайнери. Всяка година кандидатстват повече от 6500 студенти от най-добрите модни академии в света. На финала бяхме 27 нови дизайнери, като в този случай аз представях България независимо от това, че бях студент от италианска академия. Темата, по която трябваше да се работи не беше индивидуална, а определена от организаторите. Аз представих първите три модела от колекцията „Мост между културите“, а след завръщането си от Пекин създадох цяла една колекция, която възнамерявам да обогатя с повече модели, защото нейният успех беше световен и сигурен. По време на работата не съм имал консултация или вдъхновение от колеги. Вече съм стилист, така че се очаква от мен да създавам моя линия, с мои модели, мои тъкани, мои аксесоари с моята марка.
Какво си спомняш за награждаването ти с пластиката (статуетката) International Fashion Festival?
- Nefertiti International Fashion Festival в Египет беше една от най-красивите емоции които съм преживявал. Преди всичко срещата с организаторката Мона Ал Мансури е една огромна емоция, защото днес тя е един от малкото истински хора, които познавам и имам за приятел. За нея и нейната работа могат да се кажат много неща и ще ви изброя някои от тях. Тя е посланик на добра воля, посланик в подкрепа на жените, почетен доктор за млади лидери и благотворителна дейност, с двоен бакалавър по геология и биология, член на Съвета на жените в бизнес средите в Емиратите и Абу Даби, много други и не на последно място първият моден дизайнер в Емирствата. Ревюто в Луксор беше нещо, за което винаги само съм мечтаел. Няколко минути, след като в една декемврийска вечер с майка ми си говорехме колко ще бъде красиво да направя ревю в Египет, получих покана да замина за Дубай, за да се срещна лично с мадам Мона, където получих поканата за фестивала Нефертити. Дефилето беше построено пред фараоните на входа на храма на бог Амон, от където излизаха моделите. На събитието бяха поканени хиляди и бяха отворени извънредни полети за да пристигнат всички гости, сред които бяха личности от Египет, Европа, Емирати и Арабски държави, артисти, музикални изпълнители, личности от кралски фамилии като една от тях беше шейха Ноора ал Калифа Бин Калифа.
Самият ти как се обличаш? Влагаш ли символика в своя стил и каква е тя?
- Аз съм от онези дизайнери, които не се обличат според модните тенденции, но когато живееш в държава като Италия, не се налага да следиш мода – просто нямаш избор, защото всяко нещо, което се предлага, е актуално и модерно. Винаги казвам, че е достатъчно да имаш добър усет да комбинираш цветовете и дрехите с аксесоарите. Моят външен вид, както хората могат да видят в страниците ми във Фейсбук и Инстаграм, е съвсем нормален, дори съм чувал изрази от някои които са ме срещали по улицата а са ме виждали само в работна ситуация „Но ти си много нормален човек“, което ме е карало винаги да се смея и да си задавам въпроса „Ако не съм нормален, то какъв тогава съм бил за тях до момента?“. Символика няма, аз съм весел човек и се радвам ако карам хората да се усмихват. Обичам цветовете, обичам спорта, късите панталони и спортните обувки надделяват в моя гардероб, а когато трябва да бъда дизайнерът Иван Донев, то тогава отварям работния си гардероб, който понякога е също толкова нормален, колкото всекидневният.
Кое те прави истински щастлив?
- Прави ме щастлив моето семейство, когато знам че те са добре, тогава и за мен всичко е добре, въпреки че голяма част от трудните моменти, през които съм преминал, са останали скрити от тях, за да не ги безпокоя. Щастлив съм когато виждам че има добри хора, когато постигам моите цели, когато гледам децата как играят, когато съм влюбен, когато ме ценят правилните хора.
От какво се страхуваш най-много?
- Страхувам се от много неща от времето, в което се намираме в момента. От войната, от невежеството, омразата и злобата в хората, която расте всеки ден повече и повече. От несигурното бъдеще на децата заради зле управлявана държава.
Кой е твоят девиз?
Моят девиз е дълъг и са думи на Майка Тереза:
„Хората често са неразумни, нелогични и егоистични. Въпреки това, прощавай им.
Ако си добродушен, хората могат да ти припишат егоистични мотиви и задни мисли. Въпреки това, бъди добродушен.
Ако си успешен, ще спечелиш фалшиви приятели и истински врагове. Въпреки това, бъди успешен.
Ако си честен и открит, хората могат да те използват. Въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си градил с години, може да рухне само за една нощ. Въпреки това, продължавай да градиш.
Ако откриеш спокойствие и щастие, могат да ти завидят. Въпреки това, бъди щастлив.
Доброто, което си направил днес, често ще бъде забравено от хората утре. Въпреки това, прави добро.
Дай на света най-доброто от себе си, и то никога няма да бъде достатъчно. Въпреки това, давай на света най-доброто от себе си.“
В крайна сметка, всичко е между теб и Бог. Не е между теб и тях, нали?
(Според някои източници тези думи са приписвани на Майка Тереза, която всъщност се е инспирирала от произведението на Кент Кейт „Парадоксални заповеди“ – б.р.)
Коя е най-голямата ти мечта?
- Хората по света да харесват това, което правя и да го купуват.
Снимки:
1. Иван Донев на Red Fashion Party „Лятото на любовта“ на Академията за мода.
Фото: © Хайлайф
2. Модел MIA, вдъхновен от интериора на Музея за ислямско изкуство, Катар. Стилистът Иван Донев определя музея като жената, която дава живот, ето защо гърдите на модела са подчертани, но по деликатен начин от копринен бял шифон, който пресъздава белия мрамор, използван в архитектурата на музея MIA. Бюстието, изработено от копринено микадо с декорация от планински кристали и аерограф, са двете стълбища, които водят посетителите към изложбените галерии, яката – също от микадо – е плисирана във формата на купола на музея и декорирана с аерограф, за да се създаде сянката, която пада във формите на архитектурния шедьовър.
Фото: © Andrea Damiano
3. Моделът MIA на Иван Донев дефилира на церемонията по откриването на Китайската седмица на модата в Пекин на 25 март 2016 г.
Фото: © FRED DUFOUR / © AFP
4. – 5. Снимки от официалната фотосесия към колекция “BRIDGE BETWEEN CULTURES”/ „Мост между културите“ на Иван Донев, лице на колекцията е топ моделът Жаклин Лара (Jacqueline Lara).
Фото: © Andrea Damiano
6.- 7. The Cube MUSA & ARTIST, Жаклин Лара и Иван Донев
Фото: © Andrea Damiano
8. KAPPA в щампиран неопрен, подплатен с матиран бял сатен, ръкави и декоративна яка от лазерно рязана дантела, California Summer.
Фото: © Robert Wilde
9. Дълга черна рокля от с декорация от пайет
Фото: © Robert Wilde
10. Арт модел, вдъхновен от пауна и сниман на Piazza della Repubblica, където продават моделите на Иван Донев.
Фото: © Dino Fattorini
11. Модел от колекция висша мода, изработен от бродиран тюл, златно щампиран памук и копринен плисиран шифон, вдъхновен от Нефертити и създаден за Nefertiti International Fashion Festival / фотограф – Greta Tuckute (вляво) ; същият модел, представен на Nefertiti International Fashion Festival / фотограф – Andrea Damiano (вдясно).
12. Couture bustier, изработенo от 29 части и декориранo с кринолин, сатен, пайети и бронзови перли.
Фото: © Manuela Kalì
13. Мартина Стетярова, Miss Best Figure Of The World 2014, облечена с модел на Иван Донев.
Фото: © Pietro Piacenti
14. Гащеризон от трипластно позлатен щампован памук и долна част от черен памук petit piqué. Колекция GOLDEN SENSATION Prêt-à-Porter by Ivan DONEV
15. Дълга пола от бял бродиран тюл с черна щампа,вдъхновена от сирийска брава от 13 век, с долна пола от черен копринен шифон, колан в бяло щампирано микадо, Prêt-à-Porter collection by Ivan DONEV.
16. Модел от Prêt-à-Porter collection by Ivan DONEV.
Фото: © Pietro Piacenti – снимки 14, 15 и 16
17. Royal Elegance by Ivan DONEV, дълга вечерна рокля от черно памучноеластично разо, долна пола от тюл, която може да се отделя от роклята и тя се превръща в удобна коктейлна рокля.
18. – 19. Royal Elegance by Ivan DONEV – сако и пола, изработени от черно-сребърен брокат, тъкана тъкан, с комплексни дизайни, получени благодарение на прекъснати нишки, които не пресичат тъканта в цялата си амплитуда, изтъкана на специално проектирани станове. Яката и маншетите са изработени от лазерно рязана бронзова еко кожа. Красотата на модела е подчертана в жабо ревер и отвор на гърба. Сакото е подплатено с мат сатен, а полата с памучно разо. Панталон от лазерно рязана бронзова еко кожа с основа телесен тюл.
Фото: © Davide Costanza – снимки 17 и 18
20. Аксесоарът от колекцията на Иван Донев, който обиколи света – белият хиджаб, модерен шал, фулар... от традиция в мода.
21. Иван Донев, шейха Нора Ал Халифа, мадам Мона Ал Мансури по време на пресконференция на Nefertiti International Fashion Festival.
22. Мадам Мона Ал Мансури награждава Иван Донев със статуетката на Nefertiti International Fashion Festival.
23. Иван Донев на Nefertiti International Fashion Festival
24. Иван Донев и Мартина Стетярова пред храма в Луксор Nefertiti International Fashion Festival.
Фото: © Andrea Damiano – снимки 20 – 24
25. Иван Донев в храма на Хатшепсут, Долината на Фараоните в Египет
26. Иван Донев в Museum of islamic Art
27. Иван Донев в стария пазар Souq Waqif в Доха
Фото: Личен архив – снимки 25, 26 и 27
28. Проф. Любомир Стойков и Иван Донев в бекстейджа на Red Fashion Party „Лятото на любовта“ на Академията за мода.
Фото: © Антон Марков/ Академия за мода
29. Проф. Любомир Стойков и Иван Донев на Red Fashion Party „Лятото на любовта“ на Академията за мода.
Фото: © Хайлайф/ Академия за мода
21.12.2017 19:54 - Иван Жеков
За твореца Иван Донев ...Поклон
Добавете вашия коментар към статията
Моля пишете на кирилица и с малки букви