Комплексите ни

Емил Арабаджиев

Какво ни липсва? Обикновено отговорът на този въпрос е свързан с материални неща – пари, дрехи, къщи, коли...Но липсата на материални блага е следствие на една друга голяма празнина – липсата на самочувствие.

Тази липса се усеща във всички сфери на живота у нас. Да започнем от най-високо – политиката: Открай време на ключови позиции се назначават хора, които не са подготвени за високия пост. Без необходимия образователен и социален ценз те се чувстват несигурни. Влизат в политиката, за да вземат, а не да дадат. Вместо да се държат като държавници и да се концентрират върху работата си за обществото те бързат да уредят себе си и фамилията.

А какво се случва в бизнеса – служители на високи позиции с малки заплати трябва да защитават интересите на огромни компании. Комплексирани от собсвения си социален статус те търсят самодоказване вместо изгодни сделки. Лесно се впечатляват от всичко вносно и скъпо и са склонни да платят повече.

Малко са хората, които вярват, че са способни на големи идеи и мащабни действия в бизнеса, малко са и банките, които са склонни да повярват на такива хора и да ги подкрепят. Мениджърите дори не смеят да излязат от клишето тъмносин панталон, бяла риза и черни обувки, какво остава за по-мащабни движения. Естественото поведение е най-лесният начин нещата да вървят, но вместо това владее тесногръдие, предубеждения и страх. В резултат бизнесът едва крета, пари се изкарват трудно и трудно се харчат.

При избора на училище отново работят комплексите. Забогателите българи бързат да изпратят децата си да учат навън. Не защото нашето образование е лошо, а защото чужбинското в очите на провинциалиста от малката държавица е по-престижно. Но който е гастарбайтер като мислене, остава такъв и в чужбина. От манталитета не може да се избяга. Избиването на комплекси започва от училище и за самото дете – с мерене на телефоните или на юмруците.

Няма нищо чудно в това – комплексарското поведение ни съпътства от дома: ролите тук са разпределени ясно: мъжът избива комплекси като бие жена си, а тя от своя страна избива комплекси като постоянно му натяква, че Пешо изкарва повече пари. „Ако забранят псуването, психиатриите ще се изпълнят с комплексирани мъже”, шегува се Иван Славов. Псувнята – символът на мъжката комплексарщина е рефренът на нашето всекидневие. И ето че стигнахме до пазара и начина ни на потребление.

Фешън индустрията е лакмусът на обществото. Комплексите диктуват как се обличаме и какво купуваме. Принципът на комплексарския стайлинг е по много от всичко – много бижута, аксесоари, крокодили и Версаче. Натрапчиви цветове, претенциозни модели. Всичко крещи "Виж ме". Ако нямаме надпис D&G с големи букви, не се чувстваме сигурни и убедени, че правим добро впечатление. Престижните чужди брандове изпълват празнотата в самочувствието ни. Сред определени кръгове е модерно да заведеш любовницата си на шопниг в чужбина, в България не се брои, не е класно. Но този шопинг обикновено протича в аутлетите.

"Чужбинското" дава фалшивото усещане, че си по-специален, че не си от този мизерен свят, а от другия, корекомския. Но именно този избор отдалечава още повече от света на "белите хора" - италианецът винаги ще предпочете италианската марка, французинът – френската, англичанинът – английската, най-малко заради доброто възпитание, защото това са народи със самочувствието, че създават най-доброто.

А за да създаваш, първо трябва да вярваш, че можеш. Липсата на достатъчно бляскави български брандове е доказателство, че малко хора са си повярвали.

Казал го е още Паисий "Поради що се срамиш да се наречеш българин".

Емил Арабаджиев заедно с брат си Младен Арабаджиев е собственик и създател на компанията Денил. Създава характера и философията на марката. Един от първите хора във фешън индустрията, който започна дискусия по темите на модата и създаде собствена медия – онлайн списание за мода на www.denyl.com