Да се облечеш като президент

Xилари Клинтън завърши една своя реч пред абсолвентите на университета "Йейл" с ироничното изречение: "Каквото и да правите, най-важното е да внимавате за фризурата си!" Тя знае за какво говори. Лошата й прическа твърде дълго време беше основна тема на медиите.

Знаят ли обаче за какво става въпрос българските кандидати за най-високото място в обществената йерархия – президент? Личните им ПР-и явно са претрупани от работа и това много личи. Кандидатите се опитват в рамките на 40 дни да налучкат вярното послание с облеклото и стрелят напосоки, естествено, към утвърдени чужди марки и със солидната финансова подкрепа на бюджетната субсидия. ПР-ите, като добри другарчета, би трябвало да им подскажат, че не марката, а добрият стилист е разковничето на отличния външен вид. Но в България „стилист” е криворазбрано понятие - означава или привилегирован хомосексуалист или братовчедката на шефа, която от малка мечтае да стане моден дизайнер. Гардеробът на кандидатите варира, но в общи линии се движи в няколко посоки:

Опити за оптимистичен и свеж младежки вид. Стратегия, започната от Станишев и подета от Калфин, но компрометирана от широки старомодни ревери, криворазбрани от нашите критици. Посланието е „аз съм искрен, непринуден, част от народа и кипя от младежка енергия”. Неслучайно именно представителите на БСП се движат в тази посока, опитвайки да скрият белите коси на „столетницата”. За това обаче не е достатъчна разкопчаната якичка, трябва и млад дух.

Стилът „идеалното момче” е на Плевнелиев. Като немски възпитаник и бизнесмен той знае как да се облича. Понякога небрежно разкопчава едно копче на ризата, друг път е стегнат като в кобур, но винаги по европейски протокол. Този „западен” вид се харесва на жадните за Европа българи. Проблемът е, че му липсва доза индивидуалност.

Стилът „спомени от миналото е представен от Атанас Семов. Кандидатът на РЗС се е хербаризирал някъде около 90-те – времето на големите обеми на раменете и торбестите силуети. Но човек докато уволнява, може да пропусне тези дребни подробности.

Стилът „мъжко момиче” или „страстоубиец” е любим на всички дами в българската политика<> (с изключение на Масларова, за която половината от смисъла на политическата сцена е да показва бижутата си <>). Защо момичета трябва да се напъхвате в мъжки костюми? Забравихте ли, че съществуват и други цветове, освен сиво, синьо и черно? Елегантно и стилно не означава непременно строг бюрократичен стил. В този списък влизат всички настоящи кандидат – президенти от женски пол, дори Камелия Тодорова.

Кандидат – президентите ни очевидно се опитват да свикнат с новата си роля за 40 дни и да станат влиятелни обществени фигури. Има какво да учат. Успокоителното е, че дори най-известните световни лидери в началото не са успявали с гардероба:

Британският премиер Дейвид Камерън е любимец на модната критика. По време на отпуск в Италия той си позволи да отиде на пица с жена си, облечен с панталон от костюм, синя риза и обувки на бос крак. “Лепкави крака” беше едно от заглавията, с които реагира пресата, а "Индипендънт" подсети премиера, че стилистът е задължителен за неговия пост.

Германският канцлер Ангела Маркел също започна кариерата си с модно фиаско, но бързо се поправи. В началото тя беше известна като "принц Айзенхерц" заради залепналата за темето й коса. С идването й на власт повери прическата си на най-известния немски фризьор - Удо Валц, който я промени до неузнаваемост. Докторката по физика демонстрираше презрение към модата и предпочиташе безформени дрехи в цвят охра, но се остави в ръцете на дизайнерките Ана фон Грийсхайм и Бетина Шьонбах, които я облякоха в костюм с панталон и сако в ярък цвят и сега Меркел блести с безупречен стил.

Пренебрегването на протокола в някои случаи може да се възприема като грешка, но в някои – като предимство. Неформалният външен вид, с който Барак Обама се появи още в първия си работен ден, беше приет съвсем естествено, тъй като американският президент донесе промяна в политиката и зае позицията на реформатор. Силната му харизма, спортната му фигура и непринуденото, самоуверено поведение позволяват на Обама да нарушава правилата, без това да стои фалшиво и неприемливо.

Повечето големи политици обаче залагат на строгия формален стил. Това, което ги отличава и ги спасява от капана на безличието, са изпипаните до съвършенство дрехи, които, дори в класическа линия, звучат съвременно. Саркози е известен с най-консервативен вкус, но и с виртуозно ушити костюми, за които дори награди с орден своя шивач. Обикновено е в тъмносин костюм, светлосиня риза и варианти на тъмносини вратовръзки. По време на почивки облича черно поло под тъмно сако и панталони от кадифе. Известни са предпочитанията му към обувките "Тодс".

Медведев и Путин също не излизат от каноните на формалното облекло и се обличат от индиеца Сами Котвани. Наричат го „императорския шивач” не само защото неговата верига ателиета носи името Imperial Tailoring Co, но и защото облича лидери с имперски манталитет – освен Медведев и Путин също Виктор Янукович и Нурсултан Назарбаев.

Всъщност, голям принос към формирането на имперския манталитет (и визия) имат дрехите и кандидатите за слава не трябва да го забравят.

Емил Арабаджиев Емил Арабаджиев заедно с брат си Младен Арабаджиев е собственик и създател на компанията Денил. Създава характера и философията на марката. Един от първите хора във фешън индустрията, който започна дискусия по темите на модата и създаде собствена медия – онлайн списание за мода на www.denyl.com