Продавачките

Емил Арабаджиев

Едва ли някой, който се връща от шопинг в чужбина, може да си спомни някоя от продавачките. Но в България всеки може да разкаже поне една история за контакта си с тази професия.

В близкото минало, от времето на „Corecom” те бяха само един тип – кисели. Днес в голям процент от магазините продавачките продължават да се държат като принцеси, временно изпаднали в немилост, и отмъщават на клиентите за това, че не харесват работата си или, че получават малко. Начините да отблъснеш един клиент са много: застрелваш го от вратата с „търсите ли нещо”, на всеки въпрос отговаряш с „нямаме”, а на въпрос за цената с „ооо, това е много скъпо за вас”, в паузите коментираш дебелия задник на предходната клиентка. В наши дни се появи и още един досаден тип продавачки – „ваденки”. Те се лепват за теб и ти дишат във врата, докато разглеждаш стоката. Бързо се отказваш, защото усещаш нетърпеливото им желание да си купиш или веднага да излезеш.

Не за тези продавачки, обаче, ще говорим, а за онези, които наричаме „консултанти” и „търговци” - внимателно селекционирани, обучени, интелигентни, талантливи, търпеливи и мотивирани. Те са запазаена марка за добрите магазини. Тези продавачки са и психолози – разпознават типовете клиенти и варират с поведение. Добре знаят, например, за същестуването на типа „Казанова” - женени мъже на средна възраст, чиито интерес към шопинга се поддържа от красивите продавачки. Осъзнават, че рядко флиртовете пред пробната имат Happy End и елегантно отбиват мераците на клиентите си. Внимателни са и с още един типаж – разглезената, заможна домакиня, която третира продавачките като собствената си прислуга. В случая ще се запитаме, наистина ли „клиентът винаги има право”? Вероятно не, но добре обучените продавачки продължават да са усмихнати във всяка ситуация и да поддържат добрия тон. В добрите магазини извън България дори клиенти с милиарди в сметките не си позволяват да се държат зле с персонала – това показва ниска култура, липса на толерантност и стил. У нас обаче все още има много комплекси, а и липсват поучителни примери, в които на „важни” персони е забранен достъпа до магазин заради лошо поведение – нещо, което е практика в класните шопове на Запад.

Точно този тип квалифицирани продавачки имаме предвид, когато казваме, че това е професията, която изисква невероятно съчетание от качества, която е тънък занаят и която е особено важна за фешън индустрията. Защото няма как един продукт да стигне до клиента, без посредничеството на продавача. Това са хората, които не просто подават размера, а информират, консултират, понякога дори променят стила на клиента.

Създаването на професионалист е дълъг процес, който отнема години. Позицията зад щанда понякога е начало на добра кариера във фешън индустрията. Често стилът на бранда се отразява на личния лайфстайл на продавача. В Денил например продавачките свалят по няколко килограма , качват се на високи токове, вталяват дрехите си и променят прическите си. И, най-важното - стават по-амбициозни и позитивно настроени към живота. „Продавач” това звучи гордо. Поне в Денил.

Емил Арабаджиев заедно с брат си Младен Арабаджиев е собственик и създател на компанията Денил. Създава характера и философията на марката. Един от първите хора във фешън индустрията, който започна дискусия по темите на модата и създаде собствена медия – онлайн списание за мода на www.denyl.com