Зеленото бъдеще на модата с палта от водорасли и обувки от гъби

От изработването на рокли с пайети от водорасли, боядисване на дрехи с бактерии до вграждане на проследими пигменти в памука, новопоявяващият се прилив на технологични иновации предлага на модната индустрия шанс да изчисти своята тъжна репутация по отношение на околната среда.

Спешно е необходима промяна, тъй като според фондацията на Елън Макартур индустрията консумира 93 милиарда кубически метра вода годишно, изхвърля 500 000 тона пластмасови микрофибри в океана и представлява 10 процента от глобалните въглеродни емисии.

Нарастващите нужди от промяна породиха гениални предложения, като дъждобрана от водорасли на дизайнерката Шарлот Маккърди от Ню Йорк. С блестукащата пластмаса от водорасли, която тя е изработила в лаборатория, е направила удивителна дреха (без въглерод), още повече, че си е сътрудничила с модния дизайнер Филип Лим, за да направи рокля с пайети. Малко вероятно е тези дрехи да се появят в универсалните магазини. Тя гледа на тях по-скоро като на начин да покаже, че безвъглеродните дрехи са възможни.

„Не се опитвам да печеля от това. Просто искам да поставя началото“, казва тя пред Агенция Франс прес. „Разработката на материали е толкова бавна и е толкова трудно да се конкурираме за финансиране с приложенията за мобилни телефони. Честно казано, приемам климатичните промени сериозно и нямам време“, казва Маккърди, чийто фокус сега е върху формирането на център за иновации и още постижения.

Бактериални цветове

Други, като холандските дизайнери Лаура Лухтман и Илфа Сибенхаар от Living Color, намират начини да намалят токсичните химикали и интензивната консумация на вода при боядисването на дрехи. Те открили невероятен съюзник в бактериите. Някои микроорганизми отделят естествени пигменти, докато се размножават, и при поставянето им върху плат те го боядисват в поразителни цветове и шарки. Изследването е публикувано свободно онлайн и дизайнерите не се интересуват от масово производство.

Лухтман, който преди това е работил в модната индустрия, е видял „отблизо негативното въздействие на тази индустрия по отношение на експлоатацията на хора и екологичните проблеми“ и е решен да работи в по-малък мащаб. Други обаче се надяват подобни идеи да проникнат в големия бизнес.

Калифорнийският стартъп Bolt Threads наскоро се обедини с Adidas, Lululemon, Kering и Stella McCartney, за да изгради производствени мощности за Mylo – кожа, изработена от корени на гъби. Маккартни показа първата си колекция Mylo през март, а Adidas обеща кецове Mylo до края на годината.

Наложително за бизнеса
Някои експерти са скептични, че подобни инициативи могат да доведат до мащабна трансформация.

„Може би някои от тези неща ще се установят здраво в индустрията, но летвата е много висока за новите подходи“, предупреждава Марк Самнър, експерт по устойчивост в училището по дизайн към университета в Лийдс.
„Това е невероятно разнообразна индустрия с хиляди фабрики и оператори, които правят различни неща. Не е като автомобилната индустрия, където трябва да убедите само шест или седем по-големи компании да опитат нещо ново." Самнър вижда най-голямото въздействие да дойде от подобряването, а не от подмяната на съществуващите системи и казва, че натискът от страна на потребителите и неправителствените организации означава, че това вече се случва.

„Сред отговорните марки и търговци на дребно това наистина не е краткотрайна мода. Понастоящем те разглеждат устойчивостта като наложителна за бизнеса“, казва той пред Агенция Франс прес. Не че има някакви верни или грешни отговори. Силата на движението за устойчивост идва от много участници, насочили се в една и съща посока. „Много различни стратегии трябва да работят заедно“, казва Селин Семаан, основател на Фондация „Slow Factory“, която подкрепя множество инициативи за социална и екологична справедливост в областта на модата, включително роклята с пайети от водорасли на McCurdy.
„Технологията сама по себе си няма да разреши разногласията. Нуждае се от политика, култура, етика”, казва Семаан.

Проследяване на памука

Една от областите обаче, която мнозина виждат като приоритетна, е прозрачността и тук технологията изпълнява ясна роля. Такава е сложността на веригите за доставки, че „много компании нямат представа къде се произвеждат дрехите им, откъде идват платовете, кой осигурява суровините им“, казва Delphine Williot, политически координатор на Fashion Revolution, кампанийна група.

Неотдавнашният шум около съобщенията, че памукът от китайския регион Синцзян е бил прибран чрез принудителен труд, се усложнява от трудността да се разбере къде е изпратен този памук накрая. Пекин отрича обвиненията.

Fibretrace, който спечели награда за устойчивост от списание Drapers тази година, предлага възможно решение. Той имплантира неразрушим биолуминесцентен пигмент в нишките. След това всяка получена дреха може да бъде сканирана като баркод, за да се открие нейният произход. „Не можете да откриете въздействието върху околната среда на каквото и да било, ако не знаете къде е направено“, казва пред Aгенция Франс прес Андрю Олах, директор продажби на Fibretrace.

В комбинация със сайтове за данни като SourceMap и Open Apparel Registry, които дават на компаниите безпрецедентна яснота по отношение на техните вериги за доставки, става все по-трудно да се оправдават, че не знаят произхода.

„Когато не споделяте веригата си за доставки, или го правите, защото криете нещо, или сте глупав“, казва Олах.
„Има много работа, която трябва да се свърши“, добавя той. „Но аз съм много оптимистичен.“