Дрехите на бъдещето

Кризата, причинена от коронавируса, ще промени модната индустрия. Преди ковид в света са се произвеждали около 150 милиарда артикула годишно, което е твърде много по отношение необходимостта на населението от потребление на облекло.

Сега секторът е в застой. Купуват се по-малко дрехи. Големите модни марки закриват някои от физическите си магазини и се пренасочват към онлайн продажби.

Модната индустрия е една от най-замърсяващите околната среда и експлоатираща хора. Може би няма да има връщане към безконтролната свръхпродукция.

Технологичните иновации разкриват нови възможности, по които модата да дефилира. Част от фантастиката до преди време вече е реалност:

  • умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни;
  • материи от рециклирани портокалови кори, ферментирала мая и млечни протеини;
  • дрехи, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда; улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят; алармират, ако сме в беда.
  • дрехи, менящи цвета и формата си според настроението на носещия ги и телесната му температура; отчитащи пулса и направените крачки – свързват се с приложение на мобилния телефон;
  • рокли, "отпечатани" на 3D принтер.

Рокли, "отпечатани" на 3D принтер

Как технологиите променят бъдещето на модната индустрия

За облекло ще се използват почти 100% екологично разградими материали. Американска компания е патентовала създаването на прежди от корите на всички видове цитрусови плодове, а също и водорасли, като по този начин се пести вода при изработването на тъканите.

Открити са микроорганизми, с помощта на които се рециклира полиестера и може да се използва отново. Други микроорганизми създават самите дрехи, което ги прави биоразградими. Могат да се използват и за обувки.

Създадени са кабини („шивашки метър на бъдещето“, според Мария Ушеров), които сканират тялото ни и изчисляват мерките за кройките, точно за нас. След това може да се видим като виртуален 3D манекен, чрез който да се пробват дрехи и да преценим дали ще се харесваме с тях или не. Дизайнерите, от своя страна, използват виртуален прототип на дрехите. Така преминават към реално ушиване, само на одобрените модели.

Наночастиците, добавени в материите на облеклата, ги предпазват от неприятни миризми, помагат им да не се замърсяват често и да не избледняват, правят ги по-качествени.
Има дрехи, които дори могат да пречистват въздуха с помощта на фотокатализатори, които под въздействие на светлината улавят молекулите на азотния оксид. Това, което не може да се разгради, може да се изпере.

Има рокли, които се движат сами, улавят сигнали от човешкото око или светят (имат LED осветление или оптични влакна, захранвани с батерии и влизайки в тъмна стая с такава рокля, тя започва да свети).

Впечатляваща е роклята с 40 излитащи и връщащи се пеперуди. Тя е свързана с мобилно устройство. Сензор улавя, ако някой се приближи много бързо до нея и тогава пеперудите излитат. Дизайнът е на сестире EZRA TUBA, а технологията е от Intel.

Технологиите променят генерално формата и предназначението на дрехите ни. Тенденциите все повече са насочени към правене на персонализирана мода.