Вълшебната книга

Силвия Кабаиванова

Веднъж, много отдавна, един човек бил седнал на пейка в парка, близо до един царски дворец и четял книга. Тя била с красиви златни корици. Греело ярко слънце и кориците от време на време проблясвали толкова красиво и пленително, че царят, който минавал наблизо със своята свита, поискал да я притежава. Царят предложил на човека да я купи, но той не се съгласил и казал:

- Царю, тази книга за мен е вълшебна и не бих искал да я продавам, защото тя е отредена специално за мен. Аз я получих като подарък от съдбата на един голям пазар преди много години. Минавах покрай един щанд с книги на пазара и тя сама се отвори точно пред мен. От тогава я имам, всеки ден я чета, но съм стигнал само до средата. Не искам да се разделя с нея, няма да ти я продам, но мога да ти давам да я четеш безплатно през деня и вечерта да ми я връщаш. Но помни, ако не изпълниш това условие, книгата ще се затвори и повече няма да можеш да я четеш каквото и да направиш. Това е така, защото тази книга е вълшебна и може да чете мислите ти, но тя принадлежи на мен.

Вълшебната книга

Царят привидно се съгласил и взел книгата, но планирал да я запази само за себе си. Започнал да я чете и му станала много интересна. Много се забавлявал цял ден и още повече му се приискало непрестанно да бъде с книгата. Но той бил само на втората страница, а книгата била доста голяма, така че не му се чакало и той решил все пак да провери какво ще стане, като я задържи. Вечерта трябвало да върне книгата, но вместо това той я оставил в двореца и отишъл на срещата с човека, като му казал:

- Книгата ти иска да остане при мен, нали е вълшебна, тя разбра че много я харесвам и ми проговори, като ми каза това. Така че извинявай, но не мога да наруша волята и.

Човекът нищо не казал и си тръгнал. Малко се натъжил, но бил сигурен, че книгата ще се върне при него.

Когато царят се прибрал, намерил книгата с потъмнели корици. Те вече не блестели, златният им блясък се бил загубил. Опитал се да я отвори, но не успял. Кориците и били здраво притиснати и не помръдвали. Много се ядосал царят, излязъл на балкона на двореца и захвърлил книгата ядосано толкова силно, че тя излетяла извън пределите на царския двор. В този миг царят съжалил за постъпката си и пратил слугите си да я търсят. Тръгнали те, но след малко се върнали оклюмали. Царят ги попитал носят ли книгата и какво се е случило, а те отговорили:

- Тъкмо излязохме от двореца и видяхме как онзи човек взе книгата от земята. Опитахме да го нападнем, но в това време блесна слънцето и кориците на книгата заблестяха толкова силно, че ни заслепиха напълно. Когато успяхме отново да виждаме, човекът вече беше изчезнал заедно с книгата си.

Царят свил рамене и си казал: "Какво пък толкова, на земята има толкова много книги". От тогава той изкупувал всички книги и ги носил в своя царски дворец, но никога не забравил вълшебната книга, която е можел да има, но е загубил, защото не повярвал, че е вълшебна. Станал нещастен, царството му започнало за запада.

А какво станало с човека и книгата му? Въпреки случката с царя, човекът продължил да дава книгата си през деня на всеки, който иска да я чете, защото бил сигурен, че тя се връща при него. След много години царят разбрал за това и тъй като вече си бил взел поука, започнал преоблечен да ходи при човека и всеки ден вземал книгата от него да я чете, но вечер я връщал както била уговорката. И тогава, той научил от нея много мъдрости, които му помогнали да управлява по-добре своето царство и да бъде наистина щастлив.