Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!

В новия брой:

Специално интервю: Наталия Симеонова – кралицата на сърцата
Сами на празника на влюбените – проблем или възможност
Как да запазим любовта жива
Щастие от главата до петите – 10 техники за масаж
Жана Жекова – дръзка и провокативна
SPA у дома, я защо не?! Програма за подмладяване
Солариумът – за и против
Маниаци на здравословното хранене
Борба с бръчките – смесеният тип кожа
Малки тайни за успешни процедури

 

 

Наталия СИМЕОНОВА кралицата на сърцата

интервю: Детелина Милева
фотограф: Дилян Марков
грим: Кирил Чалъков с продукти Clinique
прическа: Румяна Стойчева, салон MG

Тя е главната героиня в Море от любов, макар да обича да казва, че е само пощенска кутия за любовните послания на хилядите влюбени и разлюбени от цялата страна. Около 700 писма седмично долитат на прекрасния “сърдечен” адрес. Пазител на любовта и “топло одеало” срещу суровия свят, предаването превръща делника в звезден миг и кара ежедневното да оживява. Море от любов се появява за пръв път в ефира на bTV през май 2002 г., а през февруари, месеца на влюбените, ще отбележи своя 130-ти брой.

“Любовта, а не немската философия, крие истинското обяснение на този свят” – пише Оскар Уайлд. И в същото време казва, че любовта е илюзия. Сред многото определения за любовта, какво е твоето?
Всички тези мисли са верни, едната не отрича другата. Може би всяка е “изречена” в различните сезони на любовта, които много приличат на годишните времена. Не казвам, че една любов умира с идването на зимата, защото след това може да се възроди и да навлезе в нова пролет. Любовта със сигурност е мъдра и със сигурност ражда много въпросителни. Със сигурност дава много отговори в живота на всеки от нас и със сигурност на моменти ни се струва като илюзия. Тя е всеобемаща и разнолика, води ни в различни посоки… Може би е квинтесенцията на смисъла на целия човешки живот, ако щеш дори от любов се раждат децата – нашето продължение. От нея се ражда винаги и енергията ни – дали от любов към някой, който ни вдъхновява, или от любов към това, което вършим.

Казваш, че тя дава отговори. Разбрала ли си отговора за себе си?
Какъв е отговорът на кой въпрос? Това са най-различни отговори на най-различни въпроси в различни периоди от живота на човека, а с всеки отговор идват и нови въпросителни. Любовта според мен придава свръхестественост и на най-посредствените човешки същества. Когато човек е влюбен – три часа, три дни, три десетилетия или през целия си живот, всички сиви детайли от живота, всички битовизми отпадат. Той става лек и хвъркат, и може всичко, дори да надскочи себе си. Може да се принесе в жертва или да приеме нечия саможертва… Много вдъхновяващо чувство е любовта! Дори се чувствам неудобно да говоря на тази тема, защото никой няма право да дава определения и сентенции, макар че те понякога се отронват от устата на някой велик човек като Оскар Уайлд, когото цитираш.

Ти разбираш човешките сърца – сърцето, което тепърва очаква любовта; сърцето, преливащо от щастие; разбитото сърце; сърцето, преодоляло болката… това ли са различните любовни истории?
Не, това е историята на всяка любов, може би четирите й сезона. Някой беше казал, че любовта е вечна, докато е жива!

Казва се, че любовта е най-висшето чувство между хората, а в същото време от нея се раждат страховити страсти – тя може да се превърне в борба за надмощие, в жажда за притежание, в нея може да има упреци, гризящо съмнение, съжаление, омраза, предателство, може да доведе дори до смърт.
Така е, защото тя съпътства целия ни живот и провокира всички наши чувства – и положителни, и отрицателни. Да приемем условно, че цялата ни положителна енергия се ражда в споделената любов, а цялата ни агресия – от чувството за несподелена или наранена любов.

Съвременният живот не се ли управлява от страстта, а не от любовта?
Страстта е подразделение на любовта – една идея може да предизвика страст у теб само ако е минала през любовта ти към нещо или някого.

“Винаги има нещо комично в чувствата на хората, които си престанал да обичаш” – пише още Уайлд в “Портретът на Дориан Грей”. Виждаш ли комичност в безпомощното състоянието на участниците в Море от любов, които искат да се преборят отново за веднъж загубената си любов.
Въобще не мога да имам такъв поглед към тях, защото в предаването съм просто пощенска кутия между двете страни и в повечето случаи се оказва, че не всичко помежду им е загубено. Загубена е способността им да разговарят, да анализират, да дискутират с доверие помежду си. Много често героят, който ни търси, се е оказал точно в това положение и когато се появи някой напълно страничен човек, като мен, той се отпуска, освобождава се и казва нещата такива, каквито ги чувства. Не виждам нищо комично в това човек да следва импулсите и чувствата си. Ние подпомагаме нашите герои единствено със симпатия и средства за изразяване.

Това не е ли някакъв парадокс – хората се страхуват да говорят един на друг, а приемат предизвикателството на “много по-страшни неща” като камерата и микрофона, и изливат чувства пред огромната аудитория.
Ние им създавеме атмосферата да забравят за камерата и микрофона, в момента на снимките те не мислят за това. Не знам, получава се по някакъв начин. Наистина е наивно да смятам, че един човек, който никога не е сядал пред камера, ще забрави за нея на десетата минута, но се опитваме да му помогнем, за да се абстрахира доколкото може. Освен това и 10 камери са несравними с очите на този, когото желаеш страстно или който те е отхвърлил. Очите на този, в когото си влюбен, са най-голямото изпитание. А аз съм приела, че моята функция не е да изпъкна с някакви философски съждения и интересни мисли, а да помогна на този човек да заговори сам със себе си и да е честен – тогава знам, че посланието му ще стигне до другия.

Днешните хора не са ли доста объркани в чувствата си?
Според мен територията на чувствата не може да бъде стерилна и подредена. В хаоса, който предизвиква в душите ни този свят на чувствата, има нещо много градивно, точно чувствата ни правят търсещи хора. В една подреденост може и да има привиден покой, но това винаги е затишие пред буря.

Ти наричаш участниците в предаването герои в Море от любов. То наистина е своеобразен театър на любовта. Смяташ ли че те, а и зрителите преживяват катарзис в чувствата си и дори се пречистват.
Със сигурност във всяка една история има идентификация между героите и зрителите – на принципа “Аз съм такъв.” или ”Аз никога не бих направил това.” Един човек например ни разказа как майка му всяка събота зарязва всичко, сяда пред телевизора в пет и половина и започва да плаче още преди да е тръгнала историята. Когато я попитал защо плаче, тя му отговорила: “Как да не плача, мамо, цяла седмица събирам, събирам и чакам в събота Море от любов, за да се изплача!” Което означава, че това е някакъв вид пречистване, защото те кара да разсъждаваш над определени страни от собствения си емоционален живот. Историите са вълнуващи, защото са истински! Имаме много чисти, много романтични участници, даже в екипа си имаме един такъв сленг – “Този е наш човек!”, в смисъл, “нашите хора” са до наивност романтичните, тези, които влагат много енергия и адреналин и в най-дребните радости на живота.

Ти самата плачеш ли след предаването?
Почти няма случай да не плача след външни снимки. Така “набъбвам” от емоции, особено когато снимаме някакви драматични истории из страната, че се прибирам в хотела, махам грима, влизам под душа и му удрям един много хубав, освобождаващ рев. Той е свързан и със самосъжаление, и с натрупано напрежение, и с отговорността, която хората стоварват на раменете ти, разчитайки да им помогнеш… такива смесени чувства. Но да се плаче, е много хубаво!

Смяташ ли, че с твоето предаване хората стават по-добри и по-нежни един към друг, че се научават как да избягват грешките в любовта?
Надявам се, че е така! Ако имам някакви сигурни знаци, бих била много щастлива. Мисля, че няма много предавания с позитивно послание в ефира на България, дори и сред най-популярните. Убива ме например призивът за отрицателен вот – “Изгони еди кой си!” Уау!!! Това е много зловещо! Да гласуваш с антипатия! В смисъл – кой си ти, че ще изгониш някого?

Но виждаш ли как се разбуждат страстите и всички гласуват, и пращат ли пращат SMS-и!
Ами да, тя и лошотията си дреме в нас, и тя има нужда от изява!

Смяташ ли, че младите хора могат да се научат да възпитават чувствата си, черпейки опит от истинските случки в твоето предаване?
Гледат ни много ученици, като влезем в някое училище, обикновено настава истерия. По-малките и младите хора трябва да се научат на едно-единствено нещо – да изразяват чувствата си с думи. Защото героите на предаването правят именно това.

Драма или хепи енд – кое е повече в статистиката на историите в Море от любов?
В стотния брой отчитахме нещо такова и мисля, че в 70% от случаите, разделени хора, които са ни потърсили, след това се събират и си тръгват щастливи от студиото.

Ходила ли си на сватби?
О, да, но не съм приемала да кумувам на никого, защото ако приема веднъж, е много задължаващо към всички други, но непрекъснато получаваме много снимки от сватби, на бебета, много картички.

В сайта на Море от любов пише, че това е “Шоу за любов” и “Най-романтичното шоу”. Любовта или шоуто – кое е повече в него?
Благородството на духа е най-много! Имали сме и предавания, които не са чиста проба любовни истории. Имахме например две сестрички – Николинка на 20 г. ни потърси, за да върне усмивката на 12-годишната Ганка. И това обяснение в любов от сестра към сестра приключи 3 месеца след това със събиране на средства за бъбречна трансплантация на това дете, което живееше на хемодиализа. Неведнъж съм казвала и сега пак ще се повторя, че дори само за това си е струвало да го има Море от любов 3 години! Само заради този случай! Ние сме спасили един детски живот, защото парите за трансплантацията бяха събрани с наша помощ. Когато ни потърсиха, те имаха 18 лв., а събраха 30 хил. евро за по-малко от 3 месеца. Няма ден, в който да не ми пращат SMS или да не идват да се видим.

Предчувстваш ли края на всяка история, можеш ли да предугадиш завършека й, след като чуеш разказа на първия участник?
В повечето случаи мога да предусетя това в мига на срещата с втория човек. По първите му реакции и мимики, когато гледа посланието в буса, аз чета какво ще се случи нататък. Често още на предварителния разговор има обстоятелства, които говорят много на екипа ни.

Гледах предаване в Бургаския затвор, ти снима и в Париж, видях даже свой познат в Море от любов. Човек е готов на какви ли не любовни каскади, за да спечели нечие сърце? Продължават ли да те учудват героите ти, техните невероятни съдби?
Разбира се, има и такива реакции! Ето например скоро в редакцията ни дойде едно 18-годишно момче, което ни разказа, че ходи с 25-годишна жена, с която спал веднъж и 3 дни по-късно тя установила, че е бременна – пак в контекста на това, че любовта не ни прави в никакъв случай по-умни! И това момче всъщност ни търсеше, за да й каже, че много я обича и с радост поема отговорността да стане баща на нейното дете. Всички жени в екипа се спогледахме и аз му казах: “Извинявай, ако наранявам чувствата ти, не искам да се съмняваш в твоята приятелка, но какво я е накарало да провери дали е бременна 3 дни след като сте били заедно? Не ти ли минава през ума, че може би ти не си бащата на това дете, а така жертвоготовно си готов да приемеш всичко?!” Едни такива неща, които той не знаеше, защото нямаше опит и ужасно се потресе. Помолих го да обмисли, да обсъди и с майка си, и с баща си, да не бърза с пламенните послания към любимата си и тогава да ни потърси. Всичко това пак е по-скоро в отговор на въпроса ти – повече шоу или повече любов. Никога не сме поставяли шоуто над морала, никога! Това момче няма да бъде герой в Море от любов, макар, че историята е голям сеир! 18-годишен и една голяма какичка… Имаме много такива истории, които остават зад кадър.

Тази история показва ли, че родителите не са си на мястото!
Не, аз не искам да показвам нищо, не съм нравствена полиция, просто искам да помогна на едно момче да не обърне живота си на 180?, без да има причина за това.

Как възприемаш израза “омотан в мрежата на любовта”, който тук изглежда е на място?
Да, човек е омотан в мрежите на любовта, когато загуби способността си да разсъждава трезво над обстоятелствата в живота си, когато спре да бъде господар на решенията си и да прилага ценностната си система адекватно на някаква ситуация. Любовта много често ни прави такива, но… всичко е въпрос на време.

Имало ли е в предаването съвременна история на Ромео и Жулиета – хора, които се обичат и женят против волята на родителите си?
Веднага се сещам за една такава история – тези двама души дори имаха дете. При раждането родителите на момичето отиват в болницата, карат я да го даде за осиновяване. След това тя си дава сметка какво се е случило, избягва от тях, отново отива при момчето, но родителите й я връщат с полиция. Момчето открива детето в дом, осиновява го и досега продължава да го гледа и да чака тя да стане на 18, за да се оженят и да бъдат заедно законно.

Имаш ли любима любовна история от световната класика?
Много са, но като цяло – любовта въпреки трудните обстоятелства, това е моят тип любовна история.

Как възприемаш любовта по Интернет – анонимната среда по-безопасна ли е, повече смелост ли дава, там падат ли задръжките?
Мисля, че това е място за страхливите, макар че… сигурно е голям гъдел да се освободиш от себе си и да се отдадеш на тръпката. Всъщност няма нищо лошо в това, всеки има нужда да избяга от себе си, но в превод това означава и да избяга от отговорност.

“Любов, брак, семейство” – имаше една такава соц-книга, мислиш ли, че за тези неща може да се научи от книгите?
Знаеш ли, каквото и да прочетеш в книгите, каквото и да изгледаш в Море от любов, докато не го изживееш на собствен гръб, е немислимо да си извадиш поуките, годни за твоя собствен живот. Но пък опитът на другите ти помага, защото така си сверяваш часовника, намираш своята позиция.

“Човек трябва постоянно да бъде влюбен и затова не бива никога да се жени” – казва отново Оскар Уайлд.
Абсолютно невъзможно е постоянно да си влюбен. А бракът е някакъв вид готовност да извървиш всички етапи на любовта с един и същи човек, да почувстваш толкова дълбока увереност, че си срещнал човека, който е половината от твоята същност, че да си готов да поемеш с него рискове, много по-големи от “трептенето на пеперуди под лъжичката”. В брака оцеляват умните и мъдри хора, тези, които имат помежду си повече от първоначалния импулс, тръпката, химията. Мисля си, че при всеки има и периоди на леко отдръпване от постоянния партньор – тогава събираш опит и нови усещания, но след това се връщаш и си казваш “Господи, колко е хубаво у дома!” Не знам, мисля си, че има и такива неща в отношенията между хората.

Според японски учени съвременният брак се самоизчерпва за 5 години.
Аз съм привърженик на брака, смятам, че той е прекрасно убежище от бурите на живота, чудесна крепост, в която да се съсредоточиш, перфектен начин да поддържаш едно мъдро приятелство и да подхранваш една по-сложна страст. Смятам, че хората, които не са израснали в нормална, здрава семейна среда, са ощетени завинаги. Аз самата съм живяла в здраво семейство, с установен ритъм на живот, с традиции. Това ми е дало много като личност, като умение да се концентрирам върху важните неща от живота. Стремя се да следвам този модел.

Какво мислиш за сериала Женени с деца? На любовта трябва да се гледа сериозно, но на брака – може и с чувство за хумор, така ли е?
Не ми харесва, това е сериал за брака като контрапункт на любовта, а аз нямам такова отношение нито към брака, нито към любовта. Има някаква много цинична и арогантна нотка в трактовката на семейството и любовта в този сериал, неприятна ми е, това не е моят хумор.

Котаракът Гарфилд казва, че телевизията е най-добрият приятел на човека. Не мислиш ли че понякога тя вреди, затваряйки те в своята безкрайност?
За мен телевизията е интересна само откъм кухнята. Не мисля, че е приятел на човека, но е много интересна работа за вършене.

Ограничаваш ли 5-годишната си дъщеричка Виктория в гледането на телевизия?
Аз много бързо разбрах, че тя се стреми към всичко, от което я ограничавам, затова спрях да я ограничавам от каквото и да било. Слава Богу, няма болезнен афинитет към телевизия или компютърни игри, умерено е. Обича да гледа филмчета с класическите приказки за принцеси.

На какво се опитваш да я научиш?
Да отстоява себе си, без да спира да зачита другите – това е в най-кратка форма.

По какъв начин смяташ, че влияеш на хората, които те гледат и слушат? В класации те избират за най-обичана тв водеща.
Когато се движим с буса по време на снимки, събираме много положителни и дружески реакции. Никой не ми заговаря на “Вие”, никой не ме приема с респект, а все едно сме приятели от години – “Наталия, здрасти, за много години!”

Ласкаят ли те мнения на феновете ти?
Гледам да не заживявам в някаква виртуална реалност, защото знам, че има много хора, които боготворят Море от любов, и много, които не го харесват. Не плувам в аквариум от овации.

Кога си най-истинска?
В Море от любов съм в много голяма степен себе си, но аз винаги съм истинска, не следвам някакви ролеви модели. Голям импулсар съм, което е и голям проблем, разбира се. Понякога колегите ми се шегуват, че на челото ми текат титри, с това, което си мисля в момента.

Какъв би бил най-големият комплимент за теб?
Че съм добра майка, че съм професионалист, че съм мила, грижовна и вечно изненадваща съпруга – зависи кой го казва. Понякога е много приятно да чуеш просто “Ти си много хубава жена!”

Как би описала с няколко думи характера си?
Позитивна, непредвидима, крайна, чувствителна, добронамерена.

Твоята перфектна форма свързана ли е с глад и ограничения в храненето?
Да, кратко и ясно. Не си позволявам хляб, шоколад, макаронени изделия, картофи. Предпочитам салати, супи с бяло пилешко месо, пия много минерална вода.

Спортуваш ли нещо?
Работа!

Едва ли някой си представя, че се занимаваш и с готвене, но все пак в приготвянето на кое ястие си най-добра?
Защо, готвя и ми се удава. Даже, когато правя нещо за първи път, то се получава.

Кой е най-добрият антидепресант за теб?
Да се отпусна в тишината на нашата къща, тогава съм много наясно със себе си. Решавам много важни неща точно в такива моменти.

Наталия
предпочитана козметика

За декоративна козметика много харесвам Helena Rubinstein – фон дьо тен, пудра, сенки, а от спиралите – Estee Lauder и L`Oreal. Винаги нося грим, иначе се чувствам напълно гола. По-лек или по-силен, но обезателно трябва да имам някакъв – просто така ми харесва. Предпочитам есенната гама – тъмнокафяво към бордо, кафяво-оранжево, златисто, бронзово. От бялата козметика предпочитам марките La Prairie и Guinot. Последно си купих овлажняващия крем Hydra Genius на Helena Rubinstein и нощния крем Beaute Neuve на Guinot. Опипвам почвата, чета разни списания, информирам се. Нали знаеш как става – виждаш снимка с изкуствени мигли до челото и си купуваш спиралата. След това си казваш – “Ама аз видях, че това са изкуствени мигли, защо си я купих тази спирала!” Но жертва на рекламата може да стане всеки!
От парфюмите напоследък много ми харесва новият Armani Mania. Един от вечните ми аромати е Angel на Thierry Mugler, също Light Blue на Dolce&Gabbana. Обичам чистите, синьо-зелени ухания.

Какво мислиш за българските марки козметика?
Скоро не съм използвала, но знам, че новите продукти на козметичните ни фирми са с много добро качество на много ниска цена. Освен това вярвам, че са много по-натурални.

След като създаде своя козметична марка Море от любов – грижа за косата, да очакваме ли, че следващото предизвикателство пред теб ще бъде например собствен аромат?
Не съм си мислила, но това е добра идея. Всъщност ароматите за серията Море от любов са специално разработени в известните лаборатории Givaudan в Париж, където са формирани ароматните композиции на най-реномираните световни марки – Nina Ricci, Hugo Boss, Dior, Calvin Klein, Paco Rabanne. При създаването на шампоаните тествахме много аромати. Беше интересно занимание – тогава научих как “се изплаква” носът – с помирисване на кафе. Ароматите на нашите шампоани са божествени и много добре стоят в косата.

Имаш ли любими марки облекло, на които си вярна?
Много ми харесва всичко на Dior, също на Jean Paul Gaultier, но не съм роб на марките. Предпочитам да пазарувам в магазин Pamela Megan – много отговаря на вкуса ми, харесвам и магазин Avis, където има много фешън дрехи на приемливи цени. Обичам да пазарувам и в чужбина, защото там разпускам напълно. Въобще в чужбина пазаруването е някак си по-приятно занимание.

Там пазаруването е shopping! Какво мислиш за българската мода?
Мисля, че модата няма националност.

Въпросът, който винаги задавам, е какво би посъветвала жените без достатъчно самочувствие?
Да приемат факта, че мъжете и въобще хората ще се отнасят към тях така, както те самите се отнасят към себе си.

Приемаш ли писанията в жълтата преса като добра безплатна реклама за теб?
Аз не я чета и не смятам, че това е добра реклама за когото и да било. Това е разчесване на най-долните и низки страсти на хора, които се опитват да се идентифицират с някакви публични личности като ги принизяват. Освен това в жълтата преса много рядко има някаква истина.

На кого се доверяваш най-много?
На семейството ми – това са и хората, които най-искрено ме провокират и ме държат на земята.

Къде е ключът към щастието според теб? Как да привлечем щастието на своя страна?
Всъщност вратата към щастието е любовта, а ключът към щастието е искреността.

14 февруари е двоен празник за теб, защото тогава си се омъжила, а и това е денят на Море от любов. Но самотниците по света сигурно са толкова много, колкото са и щастливите влюбени. Според някои психолози за тях уместна алтернатива на Свети Валентин би бил Ден на самотника, който да им осигури някаква подкрепа. Как ти звучи?
Самотата не си заслужава да бъде празнувана и подчертавана. Тя е нещо, от което човек трябва да се стреми да избяга, освен ако тя не е неговият избор и неговият начин да бъде щастлив. Самотата е нещо, което не допуска публично изкрещяване за разлика от любовта.

Какво би казала на всички самотници?
Да не спират да търсят, защото всеки човек има своята половинка – аз съм сигурна, че е така!

Ако ти не беше водещата на Море от любов, а обикновено момиче, би ли се обърнала за нещо към предаването?
Сигурно! Аз съм от породата Море от любов! Едва ли бих се обърнала за решаването на проблем, но вероятно бих организирала някаква много патетична и романтична изненада.

Накрая – твоето перфектно пожелание към нашите читателки?
Всяка жена може да бъде перфектна, стига да се открие в очите на някого, който искрено, истински и всеопрощаващо да я обича! Всъщност бих отправила призив и към мъжете, и към жените – винаги сме много очаквателно настроени към околните, а сме много пестеливи на думи и жестове, затова нека не спестяват думите, с които да изразяват чувствата си – това би било много здравословно за емоционалния им живот!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!