Любопитни факти за гримирането

Гримирането в началото е било работа на дявола. Ежедневно на лицата си слагали смес от тамян, бадемово масло, билки и ферментиран восъчен сок, за блясък в очите във всяко око са капвали по капка лимонов сок.

Предполага се, че евреите превзели от египтяните гримирането на лицето, защото за първи път се споменава в Новия завет. Според римския философ Плавт "жената без грим е като храната без сол", а самите римляни разбират какво е предимството от гримирането чак през І век. Те също са почернявали миглите, с тебешир са осветлявали тена на лицето си, а с червен цвят боядисвали бузите. Те са правили даже и депилация, а с пемза са почиствали зъбите си. Гърците също са използвали тебешир за осветляване на тена, а персийците са боядисвали лицето и косата си с къна. През средновековието из цяла Европа използването на грим е било забранено, а гримът се смятало за оръжие на дявола. Това обаче се отнасяло за простолюдието, защото представителите на висшите слоеве не са се лишавали от разкрасяването на лицето и тялото.

Най-добро илюстрира отношението към грима френската и английската дворцова мода. Избелването на лицето, огромните перуки и парфюми представлявали мощта и разкоша на управляващите.

Положението се е променило по време на Викторианския период когато гримът е провъзгласен за декадентен навика свойствен за проститутките и актьорите.
През ХVІІІ век във Франция е бил популярен червеният цвят за устните и бузите. Така гримираното лице изглеждало здраво, в други държави обаче на това се гледало като на нещо срамно. В началото на ХІХ век в Англия много популярен е ружът използван от всички. Тогава се потъмнявали веждите и косата. За да предотврати косопада на челото се слагал бинт потопен във цвик и изпражнения от котка. Повечето от гримовете се правили от бурени, цветя, маст, бренди, плодове, изворна вода и естествено смачкани ягоди. През ХІХ век идеалът за красота са крехките бледи дами. Аристократките са бягали от слънцето и са използвали най-различни технологии за да имат бяла кожа. За да запазят белия тен носили детски шапчици, чадъри и всички видове които се използват за избелването на кожата и премахването на петна. Популярни са били и кремовете, в чиито съставки е имали живак, така че често е стигало и до отравяния. За да имат блясък в очите много често са използвали също така живак и антропин, въпреки че са знаели, че може да ослепеят. По време на италианският ренесанс бил много популярна пудрата за лице с арсен.

В края на ХІХ за гримовете е ползвана нитриева киселина и все още живак, а за косата се взимали бои в които има катран, който днес нелегално се ползва в САЩ. Интересното е, че през първата половина на ХІХ появата на гримиран мъж се приемал съвсем естествено. На пример крал Джордж ІV е похарчил състоянието си за студени кремове, пудри и парфюми. Най-смъртоносни средства за красота по онова време са били оловото и живакът. Те не само унищожавали кожата, но са предизвиквали косопад, проблеми с храносмилането, треска и смърт. Заради тези помагала на красотата е починала и много известната куртизанка Кити Фишер, но и това не е било остатъчно предупреждение и много жени са продължавали да ги използват.

През ХХ век започва производството на безопасна козметика. Започва сътрудничеството между медицината и козметичната индустрия за да може да бъде гарантирано безопасното ползване на козметичните продукти. Първата еволюция в гримовете започва 1910 г. когато се появява и първата спирала за мигли известна като "Mabel", а днес тя е известна като "Maybelline". БГНЕС

Лондон / Великобритания