Българският фолклор в модата: Древният символ Елбетица

Елбетицата е символ/орнамент, който се среща масово в българското везбено и килимарско изкуство, а също и в декорацията на обредни хлябове, надгробни кръстове, старовремски постройки и други.

Двата основни варианта на елбетицата са:
- равнораменен кръст с рогати или триъгълни завършеци;
- двоен кръст, съставен от наслояване на прав и наклонен кръст.

Въпреки кръстовидния си строеж, в килимарството фигурата най-често се назовава с думи за предмети с кръгла форма - трапеза, поднос, коло, грошанка, роджета.

За произхода и значението на думата елбетица има множество теории, които могат да се обобщят така:
- елем-бехт = първи-осем, т.е. осемте посоки в едно;
- "навярно, как да е, кога да е";
- "то се знае, несъмнено, разбира се";
- "ако е рекъл Господ, ако така е правилно";
- "непременно, наистина, обезателно, безсъмнено";
- "сигурно, разбира се, естествено, неще и дума".

Орнаментът идва още от древността и се среща не само в традиционното българско везмо, но и в Източната култура и символизира хармонията в света и в човешкото поведение. Състои се от общ център, от който започват осемте посоки на света, включва се и цикличността в природата с представянето на сезоните на връхчетата на всяка "кръстатка". Символът включва още сърцевидни форми, човешки глави с животински рога (препратки към кукерите), флорални мотиви, семена и птици.

Елбетицата представлява "кръговрата на живота и съдбата" и се появява в Близкия Изток, Анатолия и на Балканите още през неолита. Срещат се в изкуството на Древен Китай, Древен Египет, Древна Индия, Япония, България.

Елбетицата е в основата на много български шевици и орнаменти, изобразявани по ръкавите, биетата и яките на дрехите, както и в най-долната част на женските поли (както вече знаем шевиците са винаги по кантовете на дрехите, за да пазят хората от зли външни влияния).

За прабългарската култура са характерни елбетиците с животински образи, които са се пренесли и в строителните планове на прабългарските дворци и крепости и дори могат да бъдат открити в старопрестолните столици Плиска и Преслав. И тук животните са пазители, покровители - символ за закрила. Елбетиците с растения пък показват силната връзка на човека от онова време с природата.

С течение на времето защитния характер на елбетицата се преплита с естетичния и така тази красива бродерия се превръща в неизменна част от декорацията на българските народни носии от всички краища на страната.

Символът и днес се възражда и се вплита в съвременни дрехи и аксесоари (очаквайте скоро публикация по темата).

Източници:
1. "Елбетица, кръстато пиле и сур елен", Юлия Боева
2. "Българското везмо и Изтокът", Глава VII Елбетица, Тачо Танев, София 1941
3. Деляна Симеонова, www.GaitaniNY.com
4. //www.elbetica.org/elbetica.html
5. //feng-shui-orenda.com/
6. https://vinelblog.wordpress.com/
Снимка 2: zahorata.net