ПРАВИЛНОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Как да въздействаме с външния си вид?

Димитър Цветков

За разлика от малкото дете, на което по правило всичко му се полага, ние, възрастните, трябва непрестанно да заявяваме себе си по най-успешния начин, за да получаваме онова, от което се нуждаем. Има няколко “канала”, по които протича комуникацията между двама или повече души. Един от най-значимите е визуалният канал. В него външният вид изпълнява основна знакова функция, чрез него подаваме инфомация за себе си. Подобно завъртането на ключа в стартера, което предшества потеглянето на автомобила, заявката, която правим за себе си безсловесно, само чрез визията си, изпреварва във времето словесното общуване.
В този смисъл е полезно да се разгледа взаимовръзката между определени човешки потребности, целта, която си поставяме, обличайки дадена дреха, и модните тенденции.

ДА СЕ ПРЕДСТАВИМ

Подобно на търговски продукт, който ни презентират, когато посещаваме големите супермаркети, нашето Аз се нуждае от здравословен PR и привлекателно представяне, за да подтикнем другия/другите да заситят желанията ни. Когато ти дават да опиташ новия шоколад, на щанда обикновено виси уголемен плакат на опаковката му. Подаряват ти миниатюрен тестер на някой луксозен парфюм, а опаковката му е три пъти по-голяма от него.

С помощта на външния си облик човек показва своето място в социален план.
Всеки път, когато излиза от дома си и се среща с други хора, той прави своеобразна самопрезентация. Има разнообразни начини да показваме собствените си качества и желания при общуването с околните: да разказваме за себе си, да носим препоръки или да използваме трето лице, за да “подшушне” за нас. Всеки начин има своите предимства и недостатъци. Но ние можем да управляваме впечатленията, които създаваме, и без думи. На невербално равнище представяме себе си единствено с помощта на външността си.

Да управлява впечатленията, които прави, е необходимо стратегическо умение за всеки човек, който търпи някакво професионално и личностно развитие, и това е свързано с качеството му на живот. А успешното изграждане на работещ имидж е немислимо без това умение.

Ако се придържаме към схващането, че всеки човек е уникален и по принцип няма една реалност, трябва да сме наясно, че един и същ начин на обличане може да предизвика коренно различни ефекти в зависимост от човека срещу нас.

СПОРЕД ЦЕЛИТЕ - И ОБЛЕКЛОТО

Когато се обличаме или гримираме по определен начин за даден повод, първо трябва да сме наясно какъв резултат искаме да постигнем след съответната ситуация на общуване. Целенасоченото управление на впечатленията трябва да предизвика желания ефект в отсрещната страна. Най-често се търси ефектът на положителното впечатление, което повечето хора свързват със заявката за социално благополучие и материален успех, с висока самооценка и самоувереност. Такова впечатление е желателно в деловото общуване – при интервю за работа или при преговори, когато трябва да акцентираме върху своите качества и благонадеждност.

Има обаче ситуации, при които, колкото и да изглежда странно, правилната стратегия е да направим лошо впечатление. От една страна, при общуване, което е под знаменателя на флирта, се стремим да се покажем максимално съблазнителни. Но от друга страна, ако нямаме интерес към човека срещу нас, а той се окаже натрапник и ни атакува по антипатичен начин, трябва да намерим успешна формула, по която да се освободим от нежелателното му присъствие. Естествено, на вербално ниво може да му кажем в лицето, по деликатен или директен начин, че компанията му ни е неприятна. Но ако възпитанието не ни позволява откровено “отрязване”, или ако въпреки недвусмисления ни разговор въпросната личност продължава да досажда, дрехата би ви помогнала да постигнете желания ефект. Ако сте жена и ви е дошло до гуша от попълзновенията на ригидния системен администратор, с когото са ви запознали на някое парти, може да приемете поредната му покана за среща, без да се съпротивлявате. Не, не бързайте да реагирате с ужас или отвращение! Съгласете се да излезете, но... забравете за прелъстителния си макиаж и дрехите, подчертаващи силуета ви. Един от най-ползотворните лозунги, които са издигани в полето на световната мода, е : ” Рискувайте и се променяйте!” - вместо кокетката, която е привлякла интереса му на въпросното парти, нека види във ваше лице съзнателно състарена, безлична женица или хладна дама с антиеротично излъчване и дрехи, които подхождат на леля му. Ако трябва, се направете дори на повлекана. Почти сигурно е, че втора среща няма да има. Ако въпреки това останете привлекателна в очите му, може би трябва да се замислите дали този човек все пак не заслужава вниманието ви?...

СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ И САМОЛЮБИЕ

Проявленията на Аза, кодирани в начина на обличане, са пряко свързани със самооценката и са едно от най-важните условия за цялостно и хармонично развитие на личността.

Адекватното себеизразяване с помощта на облеклото се основава на правилна самооценка и постоянно самоопознаване. Липсата на стремеж към самопознание води до непродуктивна самооценка. Така човек се подчинява на първото, което му дойде наум, взема под внимание непроверени чужди мнения и в крайна сметка се облича или от първата сергия на пазара или се оставя изцяло на съветите на приятели и продавачки. Такъв човек не е в състояние да различи себе си от общата маса и не умее да скрива слабостите, нито да подчертава достойнствата си.

Колкото по-ниска е самооценката на някого, толкова по-страстно той отдава значение на външната си привлекателност, чисто конформистки – безразборно вслушвайки се в мнението на познати и VIP спецове или като следва безкритично модните тенденции. Понякога за хората с ниско самочувствие обличането по последния писък на модата, се превръща във всекидневна необходимост. Те тренират, най-често пред огледалото, с една-единствена цел - на всяка цена да променят естествените си маниери, поведение и присъствие.

Физическата привлекателност, сама по себе си, далеч не е способна да замаскира или претопи всички останали личностни характеристики. Тя формира първото впечатление, а то с разрастването на урбанизацията и умножаването на социалните контакти става все по-значимо. Но ако човек не поработи върху израстването си на характерово ниво, едва ли ще може дълго да разчита на дрехите като параван за треските, които има да дяла в манталитета си.

Изграждането на определен имидж зависи от хармонично съчетаното подсказване, чрез външния вид, на социален статус и Аз-концепция, което се осъществява на базата на адекватна самооценка. Водещо за такова хармонизиране на имиджа е съотношението между действителните, за момента, възможности на човек (материални и културни) и етапа от живота му, на който се намира. Ако деловият мъж към четирийсетгодишна възраст се облича авангардно, в стил „унисекс”, едва ли е намерил най-успешната формула за възприемането му. Но ако същият този човек съвсем преднамерено цели да предизвика т.нар. ефект на новината, споменатият стил е оправдан.

Всеки от нас притежава свои специфични начини и възможности да формира чуждото мнение за себе си. В психологията на модата битува понятието самомониторинг. То означава да изучаваш системно собствените си възможности да представяш себе си в социални ситуации и да регулираш поведението си с цел да възпроизведеш впечатлението, което искаш. С помощта на самомониторинга човек преценява кои начини на себезаявяване най-добре му подхождат.

НАЧИНИ ЗА СЕБЕЗАЯВЯВАНЕ

СОЦИАЛНА САМОРЕКЛАМА

По данни от психологически изследвания социалната самореклама е начин на себеизразяване за хора с висока степен на самоуважение.

В същността си този метод е насочен към „оскъпяване” на видимата част от собственото Аз, така че то да придобие социално желателни характеристики в очите на обществото. Хората, които напомнят за себе си по този начин, са царе в прикриването на недостатъците си. За тях сякаш е изречена максимата „Превърни дефекта в ефект!”.

Социалната самореклама се проявява още в позитивното емоционално усилване на Аз-образа (абсолютната убеденост: ”Колко съм готин!”), в причинно-следствената обусловеност и рационалната преработка на поведението, в подчертаването на собствените достойнства и демонстрирането на положително отношение към себе си.

Това себезаявяване е най-често срещано при заклетите поклонници на модата. Те не просто привличат вниманието към себе си, но с цялото си същество напомнят: „Ние сме луксозни...”
Умението да се обличаш луксозно е класически пример за социална самореклама. При този подход е сигурен максималният ефект над другите.

НЕГАТИВНА РЕФЛЕКСИВНОСТ

Този начин наподобява негативните кампании в политическия PR. Това е вид себезаявяване, при което, на полуосъзнато равнище, резултатът е самохвалство и дискредитиране на другите.
Такъв човек непрекъснато акцентира върху собствената си личност, прекалено емоционално съотнася всичко към себе си и въобще игнорира недостатъците си. Склонен е съвсем целенасочено, когато е сред финансово притеснени хора например, да акцентира върху скъпите си дрехи, което за него означава колко е успял на фона на останалите. Майстор е в украсяването на Аз-образа си. Въпреки че по-задълбоченият психологически анализ показва, че хората, склонни да заявяват себе си чрез негативна рефлексия, не осъзнават собствената си Аз-концепция. Те често се обличат по начин, който не подхожда на възрастта или фигурата им.

САМООТБРАНА

Това е много странен имиджов избор и говори за някакъв конфликт в психодинамиката на човек - най-често скрито недоволство и раздразнение от другите. Човек съзнателно поддържа сравнително занемарен вид, за да акцентира върху достойнствата си в други сфери. “Виждате ли колко съм над нещата?”, “Аз съм такъв професионалист, толкова съм вглъбен в задачите си, че не ми остава време за лустросване...” На подсъзнателно ниво този човек се намира в постоянно, напрегнато очакване на отрицателно отношение към него. В неглижирания си вид той кодира заявката: “Какво ме гледате? Вие да не сте по-хубави?”

ПРИСВОЯВАНЕ НА ЧУЖДИ ДИВИДЕНТИ

Хората, за които е характерен този маниер, всячески дават да се разбере, че се познават с влиятелни и привлекателни личности. Субектът разчита на това, че, присвоявайки от блясъка на познатите си, ще повиши своята собствена привлекателност в очите на околните. Този феномен се среща навсякъде и независимо от пол, възраст и национална принадлежност.

Тук голяма роля играе дрехата като знак за принадлежност към дадена група от хора. Обличайки се в определения стил, характерен за съответната престижна аудитория, човек демонстрира принадлежността си към нея. Така той заявява с външния си вид “Вижте ме, аз съм от онези – престижните!” Някои хора дори си позволяват да нагрубяват дадена VIP персона в присъствието на други. Така ефектът, който целят да предизвикат, е възхищението на околните от типа: “Брей, този човек не цепи басма дори на силните на деня!...”

В контекста на този метод за себезаявяване е проведен следният експеримент: Един и същ човек, облечен по един и същ начин, е бил представен поотделно на две, независими една от друга, групи хора. Човекът е бил непознат и за двете групи. Само че при появата му пред първата е бил съпровождан от красива, луксозно облечена жена, а пред втората - от неугледна и зле облечена. Първата група е дала висока оценка на качествата на мъжа, като го е оценила значително по-високо от втората група, за която явно видът на дамата е пренесъл негативи върху спътника й. А чарът на първата жена е повишил рейтинга му. Това е своеобразно онагледяване на поговорката “Кажи ми кой е приятелят ти, за да ти кажа какъв си.”

САМОБИЧУВАНЕ

Изразява се в публично подчертаване на негативните страни, в съзнателно обличане на евтини вехти дрехи и отчетливо споделяне на негативна самооценка. Подобно демонстративно пренебрежение към себе си донякъде наподобява механизмите, характерни за метода “самоотбрана”. Разликата е в това, че няма агресивност към другия и опърпаното облекло не се избира като невербално “заяждане”, а е добре обмислена стратегия.

Ефектите, които “самобичуването” предизвиква, се изразяват в два типа отношение.
При първия тип заявките “Аз съм неподходящ”, “Аз не съм в час”, “Аз има още много да работя върху себе си” предизвикват в околните увереността, че човекът е прекалено критичен към себе си и всъщност далеч не е толкова лош. Нещо повече, често хората си правят извода: “Щом е толкова взискателен към себе си, значи е перфекционист в работата си.” “Щом е толкова пестелив по отношение на себе си – вероятно умее да планира и разпределя.”

Другата страна на “самобичуването” е целенасоченото извикване на съжаление. В този случай социалната нежелателност на Аз-образа се рационализира до имидж на човек, който по принцип е свестен, но в момента има обективни трудности. На визуално ниво на комуникация това буди съчувствие. Подобен вид носи посланието: “Смилете се! Дайте ми шанс.” И много често това работи.
Ако една жена започне да се облича самоцелно с опърпани дрехи, когато излиза с любимия си, под претекст че не може да си позволи други, очакваният резултат е мъжът на сърцето й да прояви щедрост в някой бутик. Нещо повече – мъжът може да се почувства виновен за ниската самооценка на дамата до себе си и да започне постоянно да я обсипва с комплименти.

Това в основата си са манипулативни техники, но несъмнено допринасят за цялостното ни възприемане.

Следването на модните тенденции е един от успешните начини, по които човек заявява себе си като присъствие. Стига това да не се превърне в самоцел и да не се загуби ключовият щрих към имиджа, а именно – индивидуалният стил.

Най добрият критерий за това, че сте открили успешната формула на въздействие с външността си, е да получавате одобрението на околните, без да правите компромис със собственото си чувство за комфорт. Едновремено да получите положителна оценка от тези, с които общувате, и сами да одобрявате себе си. В противен случай ставате лицемерни спрямо собствената си психика и дори да предизвикате желаните ефекти върху другите, собствената ви удовлетвореност ще клони към нула. А получавайки потвърждение за адекватността на визията си, която сам е изграждал, човек става по-уверен.

Развитата по този начин самоувереност помага да се избегнат неадекватните моменти в модните течения и да се запази индивидуалният облик.

Инсайт - списание за популярна психология