Психограма на основните кандидати за президент

Д-р Огнян Димов, психоаналитик в."Новинар", 7 октомври 2011 г.

Росен Плевнелиев

Неадекватна кампания, идваща след хвърлени усилия от страна на премиера, за да покаже, че Росен Плевнелиев е изключителен професионалист в строенето на пътища и магистрали. Противно на всяка политическа логика, месеци по-късно той беше издигнат за кандидат-президент – длъжност, която противоречи на заемания от него пост като министър. Плевнелиев неуспешно се опитваше да наподобява на Бойко Борисов. Той е набеден кандидат-президент без право на втори мандат, както стана ясно при представянето му. Приел безусловно позицията си да запълва празнини и луфтове в политическото пространство, той се превръща в пример за антиполитика.

Меглена Кунева

Излъчва непротиворечивост и спокойствие, които са недобре прикрита липса на ясна политическа позиция. Неизяснени са отношенията й с БСП, непрекъснато флиртува и с десните. Заема позицията на човека отвън, на чужденеца, който е надпартиен и който ще е „нова страница в историята на България”. Залага на комплекса на българина за провинциалност и липса на контакт с европейските ценности и начин на живот. Виждаме политика Кунева, но не и човека Кунева – не дава никаква представа за себе си. В клипа си тя казва: „Интересувам се от хората, защото така трябва” - това е елементарно и притеснително, изразява липса на желание за политическа мисия и социална отговорност.

Ивайло Калфин

Много близък като присъствие и послание до Кунева: ренегат, разчитащ същевременно на подкрепата на БСП. Неговите послания са неясни, фразата е парфюмирана. Образът му е близък до комунистическата стилистика, която никога не говори по същество. Той запазва непротиворечивостта на мисълта и избягва да разглежда социалните проблеми в тяхната сложност. Като кандидат представя всичко по повърхностен и галещ ухото начин. В резултат – успиване на душите на тези, които вярват все още в нищо незначещите комунистически ценности.

Румен Христов

Очертава се като най-позитивния сред кандидатите за президент и като олицетворение на стремежа на България към европейска интеграция. Мисълта и посланията му са последователни и логични. Усеща се връзката с неговото политическо минало, което създава чувството за приемственост. Той е кандидатът, който достойно признава качествата на противника и не се страхува от дебат. Румен Христов обещава връзка с позитивното от политическото минало на десните идеи и ценности, но и промяна на започнатото от СДС. Сред кандидатите за президент той е единственият, който помоли българския народ за извинение по отношение на допуснатите грешки. Верен е на своята политическа принадлежност, а стремежът му да обедини дясното пространство е достоен за уважение.

Волен Сидеров

Невъздържан в своята инфантилност и въздържан в своята интелигентност. Той все повече се очертава като възрастното дете в политиката, което поради сприхавия си характер не може да защити казаното и да се аргументира за малкото от своите тези, които заслужават внимание. Той е кандидатът, който залага изцяло на негативната кампания; не предлага политика на интегриране на малцинствата, а на война с тях. Прави опит да разруши статуквото на всяка цена без позитивна визия за това, което следва. Той е пример за патологията в политиката.

Снимка:

1. Д-р Огнян Димов, психоаналитик

Фото: © Личен архив