Spa ритуали у дома

Хармонията между физическата и духовната същност на човека била на изключителна почит в елинистичната култура. Древните гърци отделяли специални грижи за физическата си красота: масажи, гимнастически упражнения, водни процедури, козметични средства. Стройното и атлетично тяло било естетически идеал на епохата. Считало се е, че външно красивият човек притежава и богата духовност. Хипократ, който се смята за баща на медицината, в своите трудове препоръчва за поддържане на здравето и красотата свеж въздух, разумно хранене, масажи, ароматни вани, кадене с благовонни растения. Той е автор и на много рецепти за поддържане на кожата и забавяне появата на следите на времето. Древногръцките красавици криели в косите си козя мас, омесена с екстракт от жасмин. Горещината разтапяла маста и благоуханната течност се стичала по косите, лицето и раменете им, изпускайки жасминов аромат. Освен за богиня на любовта, древногръцката богиня Афродита се счита и за богиня на красотата. Легендата разказва, че розата била създадена от нея като символ на женската красота и като ценно средство за нейното запазване.

Достигналите до наши дни останки на римски терми са свидетелство, че те са били важна част от всекидневието и културата и на древните римляни. Наричали ги терми , защото ги строяли до извори с гореща минерална вода. И до ден днешен никой не е успял да ги задмине в умението да строят минерални бани. Къпането и грижите за красотата при тях били издигнати в култ. Облицовани с мрамор, с красиви мозайки по стените, със зали за обливане със студена, топла и гореща вода, басейни с минерална вода, стаи за по отмора, зали за спорт – римските терми били своеобразни клубове, в които посетителите се посвещавали на грижи за тялото си, пречиствали духа си и отморявали ума си. Приятен завършек на водните процедури били масажите с благовонни масла . В термите също така се предлагали храна и вино, водели се разговори и се обсъждали важни политически въпроси – с една дума, тези места били активни социални средища.

Римлянките не пестели времето за грижи за себе си. Широко използвано козметично средство от тази епоха било магарешкото мляко. Жената на Нерон, Попея, ежедневно вземала вана с това мляко. Дори когато предприемала пътуване, я следвало стадо от женски животни. А преди нея гръцката хетера Фрина измислила крем против бръчки, което също било на основа на магарешко мляко.

През Средните векове грижите за тялото се считали не само за безнравствени, но и за вредни за здравето. Основателно се е смятало, че те неизбежно водят до душевно разкрепостяване. Считало се е, че отварянето на порите благоприятства проникването на зарази и болестотворни „миазми“. Качеството на живот било ниско, липсата на лична и обществена хигиена водело до избухвания на опустошителни епидемии от чума. В средновековните градове нощните гърнета се изливали през прозорците*, а месарите колели животните направо на улицата пред дюкяните си. Така например кралицата на Испания, Изабел Кастилска**, живяла през XV век, признава (в случая е по-вярно да се каже „гордо заявява“), че в живота си се е къпала само два пъти – при рождението си и преди сватбата си. От друга страна, някои източници показват една по-различна картина – в обществените бани от това време се провеждали банкети, сватбени тържества. Специални глашатаи по улиците на средновековните градове известявали, че водата в обществените бани е вече подгрята. Но Църквата гледала на тези „обществени заведения“ като на свърталища на греха, защото мъжете и жените се къпели заедно – факт, отразен в гравюрите и картините от това време. Освен порицавано от Църквата, къпането било и икономически скъпо. Само много богатите можели да си позволят голямото количество дърва за подгряване на водата във времена, когато дори готвенето и отоплението на дърва бил непостижим лукс за широките слоеве.

Несъмнено е обаче, че и през Средните векове били известни лечебните свойства на ароматните субстанции (на чесъна, тамяна, билките, оцета). Било прието подовете да се посипват с ароматни треви и след това да се премитат. До нас са достигнали многобройни свидетелства за използването на различни ароматни растения и масла в направата на кремове за разкрасяване на лицето, отвари за сгъстяване на косите, настойки за лечение на различни болести и неразположения. Широкото използване на живака, обаче, в направата на избелващи препарати водело до положението двадесет и пет годишните жени да изглеждат като старици. От агресивното му действие кожата стареела и се сбръчквала необратимо. За да изглеждат изискано-бледи, средновековните дами пиели оцет, като също така мажели косите си с кучешка урина, за да постигнат модния червеникаво-риж цвят. Тогавашните канони за красота изисквали високо чело, затова те бръснели косите в основата му и мажели мястото със силно отровна смес, за да спрат растежа на косъма. Както се вижда, независимо от времето, в което живеели, нищо не можело да препречи пътя на жените към запаването на красотата и младостта.

През XVII век нещата не се променили драматично: чрез обилно парфюмиране се опитвали да прикрият неприятните телесни миризми. В двореца на Краля Слънце благородниците се забавлявали, като обстрелвали въшките си с изработени от бижутери миниатюрни оръдия,*** а дамите напоявали възглавнички с парфюм, които поставяли под мишниците си. Пудрата, перуките и благоуханията замествали изцяло водата. Всеизвестен е фактът, че в блестящия Версай липсвали тоалетни, личният живот бил всъщност публичен – изцяло изложен на показ, и за каквото и да било усамотяване не можело да става и дума. Романтичният Париж от времето на тримата мускетари било едно доста зловонно място. Прекрасно описание на миризмите, присъщи на епохата, е романът на Патрик Зюскинд „Парфюмът“: „По времето, за което говорим, в градовете цареше воня, невъобразима за съвременните хора. Воняха на тор улиците, воняха на урина задните дворове, воняха на гнилоч и мишчина стълбищата, кухните – на скапано зеле и овча лой; непроветрените стаи воняха на мухъл и прахоляк, спалните – на омазнени чаршафи и спарени пухове, на нощни гърнета с остра сладникав миризма. Селянинът вонеше като кюрето, калфата – като булята на майстора, вонеше цялата аристокрация, вонеше дори кралят, като хищник вонеше той, а кралицата – като стара коза, зиме, както и лете.“

Все пак мръсотията не била повсеместна. Концепцията на хамама (на арабски означава „затоплям, разнасям топлината“) е подобна на тази на римските бани – използване на гореща вода и пара, масажи и отдих в зала за почивка. Характерното за турската баня е вътрешна кръгла зала с гореща пара, по средата на която е разположена нагорещена мраморна плоча, на която къпещите се лягали и блажено се отпускали. Топлината разхлабвала напрегнатите мускули и премахвала умората. Хамамите в Близкия изток били също така социални клубове, в които жените необезпокоявани прекарвали времето си в грижи за чистотата и красотата си, разменяли клюки или дори търсели бъдещи съпруги за синовете си. Младите девойки било разглеждани под критичния поглед на кандидат-свекървите, които понякога дори ги целували, за да ги проверят за лош дъх… Така или иначе корените на много от съвременните ритуали за красота се зараждат в Ориента, където поддържаната и хубава жена била високо ценена, па макар и да била виждана само от съпруга си.

Стара финландска поговорка: Ако сауната, смолата и водката не могат да помогнат, значи болестта е смъртоносна.

Поддържането на здрав дух в здраво тяло било част от културната традиция на северноевропейските народи. На тях дължим финландската сауна, руските парни бани и шведския масаж****. За разлика от хамама, където топлината е влажна, в сауната горещината е „суха“, тъй като се постига чрез нагряване на камъни. Традиционно се строи от борови дървета и ароматът на борови смоли има допълнителен терапевтичен ефект. Сауната е много добро средство за прогонване на настинки, подобряване на циркулацията на кръвта и пречистване от токсините. И като стана дума за сауни, непременно влизайте в тях с леко влажна кърпа на главата, тъй като горещият сух въздух действа на косите като изпичане във фурна.

Руските бани били изградени също на принципа на горещия въздух и били неразделна част от всекидневния и обредния живот на руснаците: преди сватба младоженците задължително ходели на баня, като това било съпроводено със строго спазване на определени ритуали. Вярвало се е, че във всяка баня живее дух, който не бива да се ядосва чрез непочтително поведение или лошо накладени дърва. И до ден днешен руснаците използват при къпане метлички, с помощта на които си правят енергичен масаж. Метличките могат да бъдат брезови, евкалиптови, дъбови в зависимост от техните лечебни и аромотерапевтични свойства. Много пътешественици описват руския обичай да изскачат голи от банята и да се хвърлят в ледените води на езеро или река или да се отъркалят в снега, след което отново да се връщат в горещата баня.

Но да завършим нашата кратка разходка из историята на Spa процедурите и грижите за красота. След дългия период на пренебрегване на хигиената водните процедури триумфално се завръщат през XIX век. Карлсбад, Баден-Баден, Виши, Спа, Евиан се превръщат в изискани дестинации на европейския елит. Грижите за красотата и здравето започват да се възприемат като неизменна част от душевното благополучие на човека. Освен като на светски места, на които да бъдеш видян, на тези курорти се е гледало най-вече като на центрове за лечение на различни заболявания. Модата в пътуването до такива места е широко отразена в литературата на епохата: пътувания, гувернантки, любовни авантюри, разорявания в казината, разходки до изворите и пиене на гореща минерална вода. Ала все пак трябва да мине доста време, докато хората престанат да гледат на Spa процедурите като на балнеоложко лечение на различни заболявания и да навлезе Spa културата в днешния смисъл: като стил на отдих и поддържане на високо качество на живот.

Едва в края на XX век започва изграждането на Spa центрове и курорти, чиито архитектура, интериор, климатични и природни дадености вече са неразделна част от Spa терапията. Освен традиционните оздравителни процедури започват да се разработват уникални Spa програми, които интегрират опита на различни култури и изповядват холистичното разбиране на човешкото здраве като хармония между физическо и духовно. Започват да се прилагат все повече алтернативни на традиционната медицина системи, които възприемат болестите като сигнал за нарушен баланс между духовния и физическия свят на човека. Именно към коригирането на този дисбаланс се насочват днешните Spa услуги. Все повече започват да се предлагат богати като изживяване и философия терапии като: кристалотерапия, хромотерапия (чрез въздействието на различни цветове), натуропатия, медитация, йога, хомеопатия, психотерапия, рейки, шиацу, акупресура, усвояване на различни дихателни техники, та дори и посещение на курсове по местни занаяти и различни хоби-курсове, чиято цел е да освободят импулса ни към творчество и себеизява.

Органичният произход на козметичните продукти и храните, които се предлагат, са също неизменна част от Spa философията – близо до природата, екологично и естествено. В някои Spa центрове дори не се използват електрически апаратури и уреди: всички процедури се извършват ръчно от квалифициран терапевт. Идеята е да се помогне на посетителя да се освободи максимално от стреса, като всичко, което докосва или върху което спира погледът му, е от естествени материали и тъкани: камък, дърво, лен, глина… В подобна атмосфера човек се насърчава да предприеме пътуване към себе си, което да възстанови духа му в неговата цялост, за да се върне към света обновен и изпълнен с енергия.

* Не може да се отрече, че от време на време градската управа издавала благоразумни наредби – преди да се излеят нечистотиите, трябвало да се извика три пъти: „Внимание! Изливам!“, но според записаните свидетелства това не се спазвало стриктно, което и наложило модата на перуките и шапките с голяма периферия.

** Историята разказва и за друга Изабел – Клара Евгения, дъщеря на ревностния католик Филип II, която дала обет да не се къпе, докато не бъде превзет град Остенд. Но тъй като обсадата се проточила три години, ризата на Изабел влязла в историята на изкуството под името „Изабелин цвят“ – така художникът Гуидо Рени нарекъл един особен оттенък между жълтото и кафявото.

*** За борба с въшките се използвали специални приспособления, подобни на вилици, които дамите елегантно носели на шиите си, но за особено практични се смятали чучелата на малки животинки, с инкрустирани скъпоценни камъни на мястото на очите. Освен препарирани животни, се използвали и живи. Пухкавата кожа действала като магнит за бълхите и впоследствие било лесно да се изтупат на земята. Впрочем смята се, че портретът на Дамата с хермелина е отражение на модата
(и необходимостта) да носиш животинче, чиято телесна температура е по-висока от тази на човека и привлича досадните гадинки.

Домашна енциклопедия на красотата
Вивиан Бъртън
ISBN 978-954-92386-2-4
340 стр., цена 15.99 лв.
Издателска къща Augusta
www.augusta-books.com