Списание ПЕРФЕКТА – ИЗИСКАН ПОДАРЪК ЗА ВСЯКА ЖЕНА!
В НОВИЯ БРОЙ:

Специално интервю с Мира Добрева
Нощните кремове подмладяват кожата
Парфюмите – букет от настроения
Pret A Porter Paris – уникалното събитие
Модата не е просто суета, а реален живот и жесток бизнес
Едно звездно семейство – Стенли и Людмила

фотограф: Ангел Цветанов
грим: Кирил Чалъков
прическа: Мария Томова
облекло: MaxMara

Най-добрата новина е нейната усмивка
интервю: Детелина Милева

През 2003 г. тя спечели две големи награди – стана “Най-стилна дама” на Оскарите за красота Pantene Beauty Awards и “Най-чаровна тв водеща” на наградите на списание Клуб М. Водещата на “По света и у нас” наистина печели всеобща симпатия с естественост и неподправен чар. Жълтата преса обича да коментира личния й живот, а дори новоизлязло лъскаво списание не я пропуска в рубрика от типа “Звездни тройки”. Мира, уморена може би от това “внимание”, помоли да не водим “жълти разговори”. Започнахме така:

Казваш, че искаш да направим сериозен разговор. Какъв е той според теб? Разговор за времето, за живота, за смъртта, за любовта, за страстта?
Знаеш ли, аз не обичам да вкарвам в рамки нещата около мен, около живота ми, около семейството ми, защото тогава ставаш един рамкиран и определен човек. Просто не искам да се концентрирам върху “жълтото” на живота – това, което пък вероятно вълнува по-голямата част от читателите, но понеже предполагам, че вашите читатели са по-интелигентната част от читателите въобще, предпочитам да не ги занимаваме с неща, които не ползват никого. Ако си говорим нещо, то не бива да задоволява единствено мен или теб и ако ме питаш къде живея, с кого живея, колко пъти вечерям, как тренирам… да и това ще ти кажа, но не мисля, че от моите тренировки ще отслабне някой друг. Това имам предвид като казвам сериозен разговор. Нека правим нещо градивно! Веднъж казах в интервю, че ако един журналист спаси едно дете с един репортаж, значи си струва той да се е родил. Аз давам интервю и ако го прочетат трима души и ме запомнят, значи то си е струвало. Искам да оставям следи, а следи се оставят, когато си видим и значим, а не когато просто плямпаш.

А защо плямпането токова много се котира? Жълтите вестници бият по тиражи и лъскавите списания и сериозните ежедневници.
Навсякъде по света жълтата преса бие по тиражи, но навсякъде по света жълтата преса е подкрепена от доказателства. А плямпането се котира, защото голяма част от хората са нещастни и злоради, и се радват, когато другият не е добре. Наскоро на корицата на едно списание, видях една много голяма българска певица – орезилена, снимана така, че да изглежда зле и за присмех. Тогава се попитах – добре, боже мой, кой, ако не тя, е дала толкова много на България и заслужава най-голямата награда? Защо тогава някое жълто издание се опитва да я омаскари. Не разбирам това. Обаче няма да им се дадем, това няма да продължава много, няма да им минават номерата дълго време. Всички ние, сериозните хора и журналисти трябва да въстанем срещу това!

Би ли сравнила българските жълти вестници с един британски таблоид например?
Въобще не става дума за сравнение. Там например Дрю Баримор е снимана гола на плажа и се вижда, че има целулит, пише, че е напълняла. За какво въобще да сравнявам, като нито едно твърдение за мен в жълтите вестници не е подкрепено със снимка.

Искам да те върна на сериозния разговор и да ти прочета един афоризъм от Оскар Уайлд: “Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.”
Ами, Уайлд, какво да коментирам повече! Но аз мисля по друг начин и смея да го твърдя: Животът е толкова важен, нека да го вземем насериозно!

Ето още една мисъл на режисьора Съни Сънински: “Нека живеем за удоволствие, нека приемем, че животът е един плаж, на който сме дошли, за да се радваме на слънцето, водата и пясъка”. Каква е твоята философия за живота?
Никога не съм чела това, но то е много близко до мен.

Но напоследък ни заливат все лоши, трагични, апокалиптични новини. Смяташ ли, че пресата някак иска да ни подготви за фаталното, което ни очаква?
О, не, не смятам, че е така, в никакъв случай!

Американските филми също чертаят един край…
Да, но европейските пък не! “Любовта на русокосата” – гледай този филм и ще разбереш, че не е така. Виж, новините са такива, каквито са! Те се случват и ти не можеш да ги преобръщаш. Спомням си скоро водех централните новини в 8 ч., централните по сателитния канал в 9 ч. и късните в 22 ч., и след това получих един sms от мой приятел: “Вземи да изводиш и спортните новини, та белким някой остане жив.” Наистина цялата емисия беше със земетресения, наводнения, жертви, смърт, но това не може да не се съобщи. Разбирам, че всички искат добрата новина да е първа, има и такива новини, но те се случват рядко за съжаление. Преди години бяхме решили аз да имам рубрика, която да се казва “Добрата новина”. Опитахме, но тя се оказа без успех, защото добрата новина не е новина – не само в България, а навсякъде по света. И честно казано, аз се радвам, че живея в такова динамично време. Всеки си мисли, че по-лошо от сега не е било, а пък аз съм друг човек и мисля, че по-добре от сега не съм била в живота. Очакването да си добре води до това наистина да си много добре. Попита ме за философията ми за живота – тя е простичка: позитивното мислене е градивното мислене и то те води дотам, докъдето искаш да стигнеш. Няма как да си злобен, да се измъчваш, да гледаш само в паничката на другите, да си казваш – защо нямам такива дрехи, такава кола, такава работа, защо косата не ми е руса, а очите ми не са зелени… и да си добре. Всеки трябва сам да върви по своя път, сам да стига своите си върхове. Аз поглеждам детенцето си със светнали очи и знам, че то ще стане едно добро дете, което ще отиде при други добри деца, на които ще се усмихва, и те ще му се усмихват и така светът ще стане малко по-красив. Така идва и любовта, когато си отворен за нея, и аз смятам, че срещнах тази любов, която очаквах.

Дъщеричката ти Лора, тя ли е твоето убежище, твоето друго аз, най-големият ти антидепресант?
Слава богу, нямам нужда от хапче-антидепресант, от дете-антидепресант, от мъж-антидепресант и се надявам винаги да е така. Лори е истината за моя живот, нещо, което не съм предполагала, че ще ми се случи, че е толкова красиво, но то се случи и аз съм много благодарна на Господ. Между нас двете няма нищо общо и може би това е най-хубавото, защото не знам какво е човек да отглежда свое копие. Тя е много различна от мен, иска да стане балерина или лекар, но едно е сигурно – не иска да става като мама. Рисува ме много странно – с дълга блестяща рокля като на принцеса, заобиколена от камери и прожектори.

Коя е новината, която би съобщила с най-доброто си чувство и най-хубавата си усмивка?
В по-близък план може би – “От днес България е вече член на Европейския съюз.” И много ще се радвам, ако аз съм водеща на новините в този ден!

Мога ли да смятам, че ще бъда напълно информирана за това, което се случва в страната и по света, гледайки централната емисия на новините по Канал 1?
Само и единствено при нас можеш да бъдеш наистина напълно информирана и да си абсолютно сигурна в това, което чуваш!

Каква би трябвало да бъде дистанцията между мен като зрител и теб? Мога ли например да те срещна на улицата и да си позволя да ти кажа: “Ти си страхотна водеща!” или “Ти не си добра водеща!”
О, призовавам хората да го правят, ако им се иска, защото вярвам единствено в оценката на зрителите. Понякога хората много ме ласкаят, но аз искам да чувам и обратното, защото знам, че не мога да съм перфектна за всички. Не може всички да те обичат – и в живота е така. Наскоро една зрителка от “Младост” ми писа, че много ме моли да не си правя кокове, защото ме състаряват, да се отпусна повече. Тази жена ми вдъхна такава увереност и толкова много се захаресвах, че същия ден отидох и си направих нова прическа. Получавам, разбира се, и налудничави, и влюбени писма, и странни sms-и, но хубавите неща са повече.

Какъв е имиджът, който налагаш като тв водеща?
Водещият не трябва да предизвиква прекомерно вниманието на зрителя, но пък и не трябва да е незабележим и да се слива с фона. Не градя някакъв специален имидж, не съм си казала – аз трябва да изглеждам точно така. Искам да съм възможно най-естествена, защото знам, че тогава се доближавам до хората и те ме чуват.

Ето ти още един афоризъм от Оскар Уайлд: “Не знам жените да получават винаги награда за своя чар. Според мен, обикновено ги наказват за него.” (Идеалният мъж) А ти получи награда!
Не е прав, виждаш ли, за втори път! Всяка награда е заслужена и е много хубаво, когато си оценен. Боли, когато не те забелязват! Щом са ми дали тази награда, много съм горда и щастлива и тя е точно за мен!

Каза, че не би искала да споменаваш предпочитани козметични марки, с изключение може би на парфюма си.
Наистина към парфюмите имам специално отношение и то е: “Всички ви обичам!” Понякога ми се струва, че се влюбвам в някой. Последният, който получих като подарък за “Най-чаровна тв водеща” беше Carolina Herrera и аз реших, че това е любимият ми парфюм и ще използвам само него. Всеки следващ обаче също ми става много любим и искам само него, така че по отношение на парфюмите съм много различна – не каквато съм по отношение на мъжете например – имам един любим мъж и това е всичко!

Какво би му подарила с удоволствие?
Ако можех да му дам още нещо от себе си, бих му дала и него, но мисля, че съм му дала всичко! Искам да има мене! А чисто материално – скоро му подарих една риза на Ferre и мисля, че е щастлив.

И все пак ще те попитем – как поддържаш този перфектен външен вид, ходиш ли на фитнес, солариум?
Всяка жена трябва да ходи на фитнес, защото след определена възраст, след раждане се променя и трябва много да внимава със себе си. Ходя на фитнес и в момента даже съм на диета, защото през зимата си бях позволила малко да прекаля. Не ходя на солариум, защото лекар-дерматолог ми е казал, че това е вредно за кожата. Имам своя козметичка, фризьор, на които се доверявам. Внимавам много за себе си, защото в момента, в който спреш да внимаваш за себе си, просто вече не си ти!

Ласкае ли те фактът, че все по-често си възприемана като светска личност?
Не, това ме наранява, но аз не правя нищо, за да обърна нещата и това е моя грешка. Може би трябва да работя повече за журналиста Мира Добрева, а не толкова за водещата, за показната част на Мира Добрева. Но има време и за това!

“Журналистиката оправдава съществуването си с великия принцип на Дарвин за оцеляване на най-вулгарното.“ – пак е от Уайлд.
И пак не прав господин Уайлд. Виж, по-грубите и нахални хора първоначално успяват някъде в живота, но те нямат никакво бъдеще, тях всички ги ненавиждат. Няма как да си вулгарен и да си обичан. А за мен да си обичан е преди всичко друго!

Ако отново спечелиш някаква награда и тя е пътуване, докъде би избрала да отидеш?
Искам да отида пак в Египет. Бях там, но забравих да си взема това, което трябва да се вземе оттам. Знаеш ли, понякога е много важно очите ти да са отворени, а не само да гледаш. Много е важно също с кого си там, как възприемаш нещата.

Какво би казала накрая на нашите читателки?
Сутрин като се събудят да си казват: Аз съм суперготина, аз мога, аз искам и аз заслужавам!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!