Радина - истинска и без суета

Текст: Виолета Цачева, снимки: Александър Нишков

С обаятелно присъствие на сцената и на екрана, Радина Кърджилова е от онези актриси, които оставят ярка следа. Срещаме се ден след нейното завръщане от Тулуза, където е била на гастрол с колеги от Народния театър, за да представят спектакъла "Танцът Делхи", предизвикал истински фурор. Под въздействие на френските емоции, тя разказва за ролята си, пълния салон, тамошната публика и срещите с нея, разходките по улиците, храната... Любопитствам и за ролята й на очарователна млада учителка във филма "12А". Докато си говорим, подготовката с прическа, грим и обличане на роклята за снимките ни приключва и Радина се преобразява в елегантна булка. В реалния живот още не е била, макар с актьора Деян Донков да живеят на семейни начала вече 7 години. Неговото име е татуирано на пръста й като фина халка, а плод на любовта е двегодишният им син Христо.

- От малка ли си искала да станеш актриса?
- Спомените ми са свързани с едно огледало и един дезодорант, бижутата на мама, Майкъл Джексън и Тони Бракстън. Седях с часове пред огромната тоалетка и пеех, танцувах и си представях, че съм певица или кино актриса... След това, разбира се исках да стана разследващ журналист, но съдбата се намеси и ме прати на един кастинг. След това НАТФИЗ, после Театър Българска Армия и сега Народен Театър... Та мечтите се изместват в зависимост от случайностите, пътищата, които поемаме и незнанието какво ще ни се случи утре.

- А сега, когато това е професията ти, за какви роли мечтаеш?
- Мечтая за смислени, вълнуващи, провокативни срещи с хора, които не живеят в норми, не се страхуват да експериментират и да рискуват. Всичко различно от мен, което ми е далечно и непознато.

- Имаш ли муза, която те зарежда с вдъхновение в работата?
- Синът ми Христо.

- Къде се чувстваш по-добре - в театъра или киното?
- И двете носят своите очарования. Две вселени, които обаче имат общо по между си - изкуството. Обичам театъра и съм влюбена в киното.

- С Деян сте актьорско семейство! Случва ли се да си правите понякога "театър" у дома и кой е по-добрият?
- Имаме си страхотна публика и това е синът ни. Танцувам му, пея му измислени песни, неща, които не съм и подозирала, че ще ми се случат. Но е страхотно усещане и светът, който се разкрива пред теб с всеки изминал ден е усмихнат, весел и пълен с емоции. Самата аз се преоткривам наново.

- Как се справяте като родители и имате ли любимо занимание тримата?
- Да се гушкаме.

- Падаш ли си домакиня и какво ти се отдава от къщните задължения?
- Колкото и странно да звучи всичко свързано с домакинството ми доставя удоволствие. Падам си малко чистница. А и с времето за около 30 минути успявам да свърша голяма част от задачите, които съм си поставила за деня.

- Кой готви по-добре - ти или Деян?
- Аз съм добра в постните, Деян в местните ястия. Приятно ни е да сме двамата в кухнята. Помагаме си, вихрим се.

- Каква е идеалната романтична вечер за теб?
- Свещи, одеало, камина... Спящият Христо в скута ми и Деян с готварска престилка, носейки ми нещо вкусно. Да ухае на подправки, да е люто и да мога да си го топя с хлебче.

- А ваканция? Обичате ли да пътувате?
- Обичаме и се надявам това лято да е още по-приказно от предишното.

- Отскоро си и влогър! Какво те провокира да започнеш?
- Хората, с които работя са прекрасни, имаме общи виждания за това какво и как искаме да изглежда. Непринудено, истинско и без суета. Такава каквато съм с всичките ми тревоги и радости. Смятам, че това е един вид провокация, защото доста разкривам себе си и начина си на живот, но стремежите ми са да бъда честна и да не лъжа. Иска ми се да градя доверие у зрителя и той да се чувства уютно в нашата компания.