Черноморските медузи предизвикват алергия

Д-р Николай Подолешев
дерматолог, ВМА – София

Сезонът на отпуските е в разгара си, а плажовете са пренаселени от желаещи да се наслаждават на слънцето и морето. Не бива обаче да се забравя, че някои обитаващи морската вода организми, например медузите, са способни да ни причинят големи неприятности. Поради това не само мераклиите да се окъпят или да поплуват, но и сериозните любители на риболовния спорт, екипирани с водолазни костюми и харпуни, внимателно ги заобикалят. А медузите се носят на ята по повърхността на вълните, наподобявайки пулсиращ в различните нюанси на дъгата цветен килим.

Въпреки че според повечето хора тези обитатели на водната шир представляват мекотели, фактически те принадлежат към т.нар. мешести (най-низшите многоклетъчни без обособени мускули). Медузите са изградени изцяло от подобна на гел материя, ограничена в елементарна капсула, придаваща им в повечето случаи елегантна форма – някои са като сфери, други са по-плоски, трети наподобяват ракети и т.н. Оцветяването им варира от червено-розово през зеленикаво и бяло до небесносиньо. Размерите им са от няколко милиметра до около 2 метра, но пипалата, които притежават, им придават допълнителна дължина. Независимо от огромното видово разнообразие на медузите, досега са описани не повече от 100. Вече стана дума, че те нямат мускулна система, но учените са установили, че определен слой клетки се съкращават особено усилено; медузите свиват телата си, водата под чадърчетата им се изтласква назад и така те се придвижват напред (подобен е принципът при реактивните самолети). Но те рядко са активни – обикновено се носят по течението и пестят енергия. Никога не могат да потънат до дъното благодарение на средния си слой клетки, съдържащи 98% вода. Тъй като се намират в подножието на еволюционната стълбица на организмите, те не притежават обособени сензорни органи (очи, уши и др.), а също и мозък. Това обаче съвсем не им пречи да са сред най-съвършените океански хищници – до този момент медузи-вегетарианци не са познати. Всъщност, те са чудесно въоръжени за лов, защото пипалата под чадърчето им, реагирайки на допир, “изстрелват” клетки с токсини, които парализират жертвата. По този начин те се хранят с дребни ракообразни, рибки и други деликатесни хапки месо.

Съществуват дори медузи, известни като “морски оси”, в пипалата на които отровата е по-силна и по-бързодействаща от тази на кобрата – в рамките на минута тя може да умъртви човека, а ако случайно оцелее, той ще се гърчи от неописуема болка в продължение на часове. Те обитават крайбрежието на Североизточна Австралия, където всяка година предизвикват над 60 нещастни инцидента с фатален изход. Българите, посещаващи плажовете на Куинсланд, трябва да знаят, че могат да се натъкнат на отровните медузи дори и ако се плацикат на плиткото. Необходимо е специално внимание, защото повечето от тях имат по 16 пипала, достигащи и до 9 метра на дължина, което силно намалява шансовете за спасение. Не бива да се забравя и друго – токсини могат да се отделят дори когато медузата е вече мъртва.

Нашето Черно море също е пълно с медузи, но те са много по-малки и отровата им е значително по-слаба. Независимо от това, съприкосновението с изхвърлените от пипалата им токсини предизвиква болезнено чувство на парене, а по кожата избиват червени петна. Понякога могат да се развият и общи симптоми като стомашно-чревни спазми, придружени от гадене, секване на дъха, обърканост. В по-тежки случаи се появяват мускулни схващания, загуба на съзнание, повръщане, дихателни смущения. Шок се развива твърде рядко. Ако сте “опарени” от медуза, моментално трябва да излезете от водата, за да предотвратите опасността от удавяне. Засегнатите участъци на кожата могат да се обработят чрез леко и внимателно разтъркване с подръчни средства като оцет, сол, захар или сух пясък и след десетина минути да се изплакнат с морска вода. Не се препоръчва измиването с обикновена вода или енергично разтриване на кожата, тъй като съществува опасност от разнасяне на отровата в съседните участъци. За да се отстранят копривните клетки на медузата от кожата, достатъчно е да се смесят морска вода и една шепа пясък, да се поставят върху възпаленото място и изстържат с нож или черупка от мида. Сърбежът, отокът и зачервяването се премахват чрез намазване на кожата с антихистаминов препарат за локално приложение (например алергозан под формата на крем) или някой от следните гелове – кетотифен, фенистил, совентол и др. Тяхното действие настъпва обикновено до 20 минути след нанасянето им и трае от 2 до 8 часа. В случай на нужда можете да се намажете повторно след половин час. Няма противопоказания за употреба при деца. Тези средства, особено геловете, лесно се измиват с вода и не замърсяват дрехите. Ако не настъпи облекчение и при наличие на по-тежки симптоми е необходима консултация с лекар.

В заключение ще ви запознаем с изключитено любопитен, но ефективен подход за решаване на проблема с медузите. Всъщност, реализирано е хрумване, появило се в резултат на един “друг поглед” върху напълно баналната ситуация. Отправил го е лекарят Галил от израелския град Хайфа, на когото му дошли до гуша морските нашественици, окупиращи ежегодно крайбрежните води на източното Средиземноморие. Наблюдавайки нахалните досадници, той бил осенен от интересна идея за спасение, съпроводено и с печалба. “Като не можем да ги победим, да ги изядем”. Израелска фирма веднага откликнала и замразените медузи отдавна пътуват към Япония и Далечния изток, където населението ги почита като деликатеси.

© Любомир Стойков
Всички права запазени!

Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота

В новия брой: Еванджелин Лили – чар и талант Хидратацията – тонус за кожата Матиране на лицето Здрави и нежни крака Супер тяло за плажа Пречистваща диета Морето зарежда с енергия и здраве Черноморските медузи предизвикват алергия Кризите в семейния живот Роботът – идеален секс партньор