Още за хранителните разстройства Анорексия и Булимия


И двете заболявания са изключително тежки и се развиват на психическа основа - освен това са заплаха за всички чувствителни и емоционални натури, без значение възрастта и пола.

Изпълнителният директор на фондация "Природа и здраве за България" Росица Камараш и психоаналитикът д-р Огнян Димов гостуваха в предаването "Добро утро, България" тази сутрин и хвърлиха повече светлина по темата.

Според доктор Димов, хранителните разстройства са класическо депресивно състояние, което просто се изразява по този начин. Той смята, че те не бива да се представят като "новите болести на съвременността", защото анорексията и булимията са телесни прояви на депресията, които често следват една след друга. "При анорексията - това е едно мъртво тяло - човек поглъща нищото, смъртта, мъртвото, а при булимията - човек поради самота и депресивно състояние, се опитва да достигне до другите, има желание непрекъснато нещо да поема, да поглъща, за да стане част от семейството, от общността, от хората, които го заобикалят".


Още за хранителните разстройства Анорексия и Булимия


Специалистът споделя, че за съжаление в България, нямаме рефлекса, възпитанието, съзнанието да потърсим психологична помощ при такъв вид проблеми, въпреки че те идват от дълбината на човешкото същество. "Човек докоснал се до депресивно състояние разчита, че то ще отмине от самосебе си - но то не отминава така. Веднъж случило се, то ще се случи отново, но не знаем кога... Ние мислим за душевните проблеми така, сякаш те идват от някъде и ни падат на главата. Не се замисляме, че той идва от нас самите, че причините за отключването на душевния проблем са трупани от детството и с течение на времето ние сме абсолютно безразлични как с всеки следващ депресивен епизод, нещата стават все по-сложни и реагираме чак когато сме на границата, когато възможността да се реагира и да се нормализират нещата е минимална", допълва психоаналитикът.

Според Росица Камараш основната причина за анорексията и булимията е дисхармонията в семейството - не лоши родители, а дисхармония - неправилно отношение на родителите към детето - както преобгрижване, така и безхаберие. Фактори са и цялостното състояние на обществото, агресивното общуване между децата, образите, налагани от медиите.

Д-р Камараш апелира родителите да използват правото на профилактичен преглед както за себе си, така и за децата си, защото може и физически проблем да отключи психически, не само обратното. Когато нещата се открият навреме много по-бързо и лесно се лекуват и преодоляват, а това е полезно и за семействата и за обществото като цяло.

Основните признаци на хранително разстройство са преди всичко тревожно състояние, отказ от хранене със семейството, усилено спортуване, носене на широки дрехи, които не позволяват да се види колко е отслабнало тялото. Росица Камараш казва, че нашият, български екип от специалисти лекува така, че няма рецидиви, което трябва да вдъхне вяра на всички роднини на разболели се момичета и момчета.

Болните от анорексия са много нежни и чувствителни, но същевременно могат да проявяват агресия към най-близките си ("Махни се", "Изчезни", "Много ми пречиш", "Досаждаш ми"), те не признават, че са болни, мислят, че могат да се контролират и да овладеят проблема. Росица Камараш съветва родителите да бъдат настоятелни и да търсят лечение за децата си - ако е необходимо и на сила да ги заведат, но показвайки обич, постоянство и огромно търпение. "Лекува се цялото семейство, защото много пъти причината е в агресивното семейство или в това, че семейството се състои само от майката и детето и майката се опитва да бъде и майка и баща".

"Проблемът на тези хора идва от прекалената им претенция за контрол върху всичко, което е външната страна на техните дълбоки страхове, тлеещи вътре в тях", разяснява д-р Димов. Освен това семействата днес се състоят от много по-малко членове и ако нещо лошо се случи, то тежестта му се разпределя между много по-малко хора, които трябва да се справят с него. Родителите трябва да прекарват пълноценно време (важно е качеството, не количеството) с децата си, като им дават неразделното си внимание. "Детето най-жестоко реагира, когато родителят отсъства - физически, духовно или емоционално. Когато е просто една фигура без никакво реално присъствие", допълва психоаналитикът.

Лечението на хранителните разстройства трябва да е комбинирано - психиатрично и психотерапевтично/психоаналитично. Продължителността му е различна във всеки конкретен случай, но ако е извършено професионално - може резултатът да е завинаги!


* Скъпи читатели,
вероятно темата се струва доста натоварваща на някои от вас, но в световен мащаб 1 на всеки 4 жени страда/е страдала от хранително разстройство през живота си, т.е. всеки от нас има поне по една позната (или познат), засегната от коварните болести.
Затова считам за жизнено важно да се изясни същината на заболяванията и да се работи в посока ПРЕВЕНЦИЯ.