Разнообразието на българските носии

Българската традиционна носия е народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Всяка от българските етнографски области се отличават със своя специфика и самобитност. Самите носии са изключително богато украсени и служат за вдъхновение на множество модни дизайнери и до днес.

Българската народна носия - символ на етническо единство на народа, но и на специфика и многообразие. Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст. Костюмите на българите се класифицират в двупрестилчена, сукманена, саяна и еднопрестилчена женска и белодрешна и чернодрешна мъжка носии.

Разнообразието на българските носии

Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.

Характерни за женската двупрестилчена носия са ризата с фина орнаментика по ръкавите, предницата и гърба и двете престилки, закрепени на кръста - една отпред и една отзад. Традиционно задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата и коланът е дълъг, завива се неколкократно на кръста/. Тази носия е характерна за Дунавската равнина.

Разнообразието на българските носии

Сукманената женска носия е най-масово разпространена в планинските области на централните български земи, в крайморските райони и в Югоизточна Тракия. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Поясът обикновено е широк и дълъг колкото да се завие няколкократно около кръста, оцветен в черно, а най-често в различни нюанси на червения цвят или е къс колан, чийто краища се закопчават с пафти. Престилката е най-ярката декоративна част на сукманената носия.

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Саяната носия е съставена от туникообразна риза и от т.нар. сая - постоянна горна дреха, отворена отпред. полите са с различна дължина - до коленете или до глезените и на ръкавите - къси или дълги. Саите са различни по материал и колорит, предимно от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена, памучна или вълнена тъкан. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Саяната носия е разпространена главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия. Този тип носия се отличава със сравнително дълга жизнена устойчивост и доста късно - почти средата на 20 в. отстъпва пред градското облекло от европейски тип.

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Еднопрестилчената женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя е опростена: дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата или широка двуплата престилка с много пестелива ивичеста украса - двуцветна или многоцветна. Към този костюм се включва отворена връхна дреха. Отличително за вкуса на родопчанките е предпочитанието към бледите жълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено, съчетани в престилката.

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

Разнообразието на българските носии

По отношение на мъжкото облекло то се дели на белодрешно и чернодрешно - според цвета на горните дрехи. Всъщност това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло.

Мъжката белодрешна носия включва туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са два вида: беневреци - тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото в долната част, и димии - с широки и къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха. Поясът е задължителен: декоративен, предимно червен. Завива се стегнато около кръста на мъжа. Белодрешното мъжко облекло е с доказан славянски произход и е разпространено из цялата етническа територия на българите.

Разнообразието на българските носии

Появата на чернодрешната мъжка носия е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. Гащите /потурите/ били широки и украсени с черен гайтан, а в народната представа колкото по-набрани и с по-ниско надиплено дъно били, толкова по-заможен бил притежателят им. За налагането на чернодрешната носия допринесъл масово упражняваният абаджийски занаят.

Разнообразието на българските носии

Богата е нашата история и култура. Не забравяйте да си спомняте и обичате фолклора, заради това, което сме.

Снимки: facebook.com/richmartvintage