Списание ПЕРФЕКТА – Професионалният избор за вашата красота

В октомврийския брой: Специално интервю с Гала Поддържане на кожата през есента Хиалуроновата киселина – “молекулярна гъба” за кожата Термалната козметика – воден път към красотата Бюстът – корекции без скалпел Шампоаните против пърхот Как да намалим здравните рискове при пиърсинга Кожата на лицето – биоритъм на грижите Фитнес с Гала Ефектен тен през есента Нова формула за полезно хранене

Гала
Без промяна

фотографии Ангел Цветанов
прическа салон Арлет
грим Стиляна Узунова
стайлинг Кремена Халваджиян
интервю Детелина Милева

Тя изглежда непроменена от времето на първото ни интервю за Перфекта преди три години. Различна е може би само прическата. А Гала е все така мила, естествена и добронамерена. Истинска телевизионна героиня! И е все така готова да отговаря на всичките ми въпроси, дори с риск интервюто отново да бъде преписано и цинично преиначено от някое долнопробно жълто вестниче, издавано от синчето на съвременен поет – както всъщност стана първия път. За наше общо огорчение! Но с нея ще рискуваме и този път! Без промяна!!!

В едно свое обръщение към читателите на списание “На кафе” казваш, че съвременната българка май не вярва в чудеса и не очаква кой знае какво от бъдещето. Причините да стигнем до това жалко положение са много, но как според теб бихме могли да го преодолеем, да надмогнем безсилието си? Нали не всички могат да участват в “Пълна промяна”.

Ако се отнася конкретно до външния вид, си мисля, че това е в ръцете на мъжете около нас. Убедена съм от това, което виждам в “Пълна промана” – голяма част от хилядите жени, които дойдоха при нас на кастинг, съвсем не изглеждаха много зле, но те бяха потиснати и смачкани от мъжете си. Така че ако всяка от нас има до себе си мъж, който й показва, че я харесва и желае, съм сигурна, че ще имаме и повече самочувствие, ще вярваме повече в силите и във възможностите си. А що се отнася до вярата в бъдещето, като че ли нещо вече започва да се променя. Ражда се една такава надеждица, че нещата ще се случат. Мисля си, че особено по-интелигентните хора намират смисъл в това наше прословуто влизане в Европа. Идва втори светъл миг като в началото на демокрацията и се уповаваме не толкова на нещата вътре в държавата, а на Европейския съюз. Съдя и по младите хора, с които се срещам – те искат да учат в чужбина, но да се върнат тук. Съответно и техните майки няма как да не са заредени с повече вяра в бъдещето.

Всеки иска да промени живота си, всеки се надява на пълна промяна, всеки си казва “От утре няма шега!”. А това утре все не идва и нещата продължават по същия начин. А времето и животът отминават. Има ли нещо, което все не успяваш да направиш, нещо, за което силно мечтаеш, но не можеш да постигнеш?
Аз съм човек, който не прави дългосрочни планове, не кроя никога бъдещето си. Опитвам се да подреждам ежедневието си така, както искам, така че едва ли има нещо значимо и голямо, което все да искам да направя и все да не ми остава време. Със сигурност има много дребни нещица, чисто женски, глезотии понякога, за които не ми остава време. Но нещо мащабно и сериозно няма, затова и няма как да съм разочарована. Естествено, че ако се замисля, ще се сетя за нещо – искахме с приятелката ми Кремена Халваджиян да направим един прословут ресторант. Бяхме се влюбили в тази идея и бяхме я разработили до последно – тя имаше в главата си абсолютно целия интериор и екстериор. Така и не успяхме да го направим, защото и при мен, и при нея има толкова работа, че нямаме време за едно такова сериозно начинание. Някой ден се надявам да се случи и това!

Значи ресторантът е оставен за утре.
Да, а утре кога ще е… това е друг въпрос!

“Днес си обезверен, а утре вярваш в чудеса…” – това е пак от твое обръщение към читателите на списание “На кафе”. Каква си днес – обезверена, вярваща в чудеса или все пак не в някаква крайна позиция?
Аз съм силно вярващ човек и знам, че в живота ми са възможни и много чудеса. За съжаление понякога ми се е случвало да бъда обезверена и натъжена, което е в пълен разрез с вярата. Раним човек съм и много неща са в състояние да ме сринат. В същото време съм и човек, който не си вярва много, не е уверен в собствените си сили – постоянно се съмнявам в себе си, в нещата, които правя – мога ли да ги правя, добре ли ги правя. Всъщност се радвам, че е точно така, защото аз съм си и най-сериозният коректив и това не ми позволява по никакъв начин да се взема насериозно, да си мисля, че съм нещо повече от това, което съм в действителност.

Всеки иска да започне на чисто. Съвсем бял ли е листът, на който пишеш сега или все пак има някакво изречение, което следва от предишната страница?
Със сигурност всеки иска да започне на чисто, но едва ли някой успява. В живота минаваме през много неща, за които съжаляваме след време, правим много грешки. Аз самата съм човек, който има много грехове и не мога да се правя, че ги няма. В същото време това са грехове, които са към мен самата – компромиси, които съм правила. Надявам се Бог да ми е простил! Но да започна на чисто… не знам точно как. Мога да кажа, че вечер заспивам спокойна и в този смисъл може би – животът ми е на чисто!

Наистина ли тайната на успеха се крие в добрия външен вид? И ако човек не изглежда добре, трудно ще си намери работа – поне в българските условия май е така.
Едва ли може да се отговори еднозначно – така ли е или не е така. Но със сигурност добрият външен вид помага, отваря врати. А що се отнася до “Пълна промяна” – при нас попаднаха хора, за които външният вид наистина е бил от особено значение и е белязал професионалното им развитие, личния им живот, социалните контакти, изобщо съдбата им. Повечето от тях дълбоко вярват, че ако са имали друг външен вид, биха могли да направят кариера в областта, в която искат. След като ги познавам вече доста добре, аз също вярвам в това.

Но скалпелът поправял само външните дефекти и не можел да излекува комплекса за малоценност.
Сигурно е така. За някои неща трябва време! Ако комплексът за малоценност е свързан с външния вид и след промяната се видиш различна и красива в огледалото, видиш това и в очите на хората около теб, след известно време няма как този комплекс да не бъде излекуван!

Драми, смях и шокиращи изненади – това ли е формулата на успеха за една телевизия?
На една телевизия като цяло – не, защото телевизията има много повече функции, но за едно предаване тези неща със сигурност са важни. И разбира се истина, реализъм. А при нас ги има!

26 души по 50 хил. евро на всеки – какво се очаква след такава крупна инвестиция, колко сезона предстоят?
Не знам, много се надявам да предстоят! По няколко причини – първо защото смятам, че предаването е много вълнуващо, в същото време зрелищно и завладяващо. В този смисъм то представлява интерес за много хора, ще се гледа! От друга страна си мисля, че това е и начин ние да помогнем на много хора! Така че и заради това се надявам да има много сезони!

Значи се очаква другото лято пак да работиш без почивка!
Надявам се всичко да се случи по-рано и да имам малко почивка най-накрая и аз!

Нещата са били много тежки за участниците, но не по-леки и за екипа. Ти трябва да изслушваш и драматичните истори на участниците (както е и в “Имаш поща”). От екрана се вижда, че и ти се разстройваш, че и ти се просълзяваш, че напълно съпреживяваш техните истории. Как после успяваш да изчистиш от себе си насъбраните емоции, които те натоварват?
Със сигурност ме натоварват и понякога ги изчиствам по най-кошмарния начин – натоварвам близките си с тях и съжалявам, че е така, но слава Богу те ме разбират! Но пък знаеш ли, аз откак се помня съм била човек, с който много са споделяли. По някакъв начин съм успявала да предразполагам хората около мен – и приятели, и случайни хора. В същото време съм и много дискретен човек, човек, който може да пази тайна и сигурно това се усеща. Хората, които ми споделят своя тайна, разбират, че тя ще си остане тайна. Наистина съм такава!

А ти лесно ли споделяш, кой всъщност е твоят душеприказчик?
Имам много близки хора около себе си, с тях споделям и си говоря често. Радвам се, че все повече започвам да си говоря с дъщеря ми Мари – споделяме си взаимно. Тя вече пораства и общуването ни става по-различно. Не е вече това дете, започва да се вълнува от нещата, които й казвам. Иска да сподели с мен неща, които се случват в нейния живот, иска да се усети разбрана. В същото време чака и аз да направя нещо такова и аз й споделям много лични неща. Тя е много деликатно и мило същество, прекрасно дете е и благодаря на Бог, че го имам! Майка ми също ми е много близка и с нея мога да споделя много неща. Имам и много близки приятелки, разбира се – две Кремени, много хора имам около мен.

Ти подкрепяш участниците в “Пълна промяна” и ги придружаваш по време на всичките им промени. Дори им държиш ръката преди операция. Това означава, че ти си много ангажирана с тези хора, че едва ли не ставаш техен близък и роднина. Тези хора изискват ли твоето внимание и след като приключи предаването?
Сега сме още на вълната на предаването, защото на повечето от участниците им предстоят някакви допълнителни корекции – на зъби, подновяване на филъри… Повечето хора са от провинцията и идват тук, така че се виждаме често. Те ми станаха много близки наистина през тези три месеца, ние бяхме почти непрекъснато заедно. Но след като приключи предаването ще ми е малко трудно да поддържам някакви приятелски отношения с тях. Идва следващият сезон, идват следващите 26 участника, следващата “Имаш поща”, аз имам мои приятели, за които нямам никакво време, имам си близки, имам детето си… ще ми е трудно!

Ще се разделите като добри приятели!
Да, и винаги, когато се видим, ще се радвам, но да поддържаме някакви сериозни приятелски отношения… това няма да се случи.

Някой държи ли твоята ръка след всеки напрегнат телевизионен ден?
Никой, никой не ми държи ръката! Има ужасно тежки моменти, в които много ми се приисква не точно някой да ми държи ръката, но да върна нещата назад във времето, когато се чувствах сигурна – при майка ми, свита някъде до нея, закриляна и спокойна! Надявам се сега аз да давам това чувство на дъщеря си, но на мен то ми липсва!

По време на снимките беше ли и вътре в операционните зали?
Влизала съм на няколко операции и не мога да кажа, че ми е било най-приятно. От всичките ми разговори с хирурзи и колеги, които снимат, знам за какво става въпрос и не съм човек, който не може да понесе това, ужасява се и припада от капка кръв!

И от малкото, което се вижда от операциите, ме дострашава много. Имаше ли припаднали оператори?
Не, нито един от екипа! Дори фотографката ни Ивет, която е едно много крехко същество, беше на всичките операции отначало докрай, снимаше непрекъснато и се държа много стоически. Гордея се с нея!

За политиците и актьорите обикновено е оправдано да прибягват често до пластичната хирургия, но оправдано ли е това според теб за всеки обикновен човек?
Абсолютно оправдано е ако не се чувства добре в кожата си и не харесва външния си вид! Толкова оправдано, колкото ако се наложи да му направят операция от апендицит. Едното води до физическа болка, другото води до емоционална болка, така че 100% съм убедена, че трябва да се направи промяна, стига човек да може да си позволи! Мисля си, че сега и покрай предаването българинът ще види, че нещата са възможни, че ако нещо те е травматизирало цял живот, не си го харесвал и ти е дълбок комплекс, би могъл да си позволиш такава корекция! Дори се надявам здравната каса да плаща за някои случаи, не говоря разбира се за глезотии, като да искаш два номера по-голям бюст!

Ето едно мнение от интернет форум: “Много се радвам че “Пълна промяна” вече е в България. Ще бъда много щастлива, ако бъда избрана за участие, а също така и децата ми.” Такъв коментар не те ли шокира?
Какво да ти кажа, шокира ме и ме ужасява само по една причина – ако това е майка, която иска да праща децата си на конкурси за красота и смята, че те трябва да имат по-големи гърди или пък се нуждаят от липосукция, защото не могат да пазят диета! Но ако тази майка има ужасен нос, който я е комплексирал цял живот и дъщерята го е наследила, не виждам защо момичето трябва да расте с този проблем и да чака докато стане на 30, за да си направи корекция! Нещата пак не могат да са еднозначни!

От интернет форума на “Пълна промяна”: “Животът е труден в БГ и все повече хора имат нужда от психотерапевти.” Ти имала ли си някога нужда от консултация с психотерапевт?
Да, мога да кажа, че съм имала. Но понеже с Мадлен Алгафари сме доста близки и работим от много време, консултациите ми с нея са минавали под формата на приятелски разговори. Понякога се чуваме и се разбираме да се видим, защото искам да й споделя някой проблем, защото искам съветите й.

Не смяташ ли, че много хора се нуждаят от пълна промяна, но не на тялото, а на нрава, душевността, на възпитанието, на характера, на личността като цяло? И че тази промяна е всъщност по-важната?
И по-важната, и по-трудната! Защото ако ти сложим упойка, след два часа можеш да се събудиш с нови скули или с нови зъби, брадичка, все едно какво, но няма начин след два часа да се събудиш с нови мисли, нов темперамент и ново усещане за света. Това иска продължителна работа, желание от твоя страна и помощ от хората около теб, и е изключително по-сложна промяна! И смятам, че повече хора се нуждаят от нея!

Как мислиш – по-скоро хората са добри или по-скоро хората са лоши?
Аз съм човек, който смята, че хората са добри, дълбоко съм убедена в това и така подхождам към всеки човек, появил се в живота ми. Ако не те познавам и никога не сме се виждали, аз ще подходя към теб, вярвайки, че ти си добър човек! Не съм мнителна. Вярвам и в нещо друго – доброто отношение извиква добро отношение. Ако аз съм изключително добре настроена, мила и внимателна с някого, си мисля, че няма как да не провокирам в него желанието и той да покаже добрата си страна!

Не смяташ ли, че съвременните представи за красота са изкривени донякъде, че има някакъв калъп?
Да, за съжаление! Рекламите и телевизията, шоубизнесът, попфолкът… налагат някакви естетически критерии и няма как понякога представите да не са изкривени. Въпросът е да възпитаваме децата си така, че те да имат своя собствен личен критерий за това какво е красиво и какво не е! В противен случай, по улиците ще ходят едни клонинги на попфолк певиците!

Защо все повече жени не харесват това, което им е отредила природата и искат нос като на еди коя си, бюст като на еди коя си, бедра като на еди коя си… ?
Защото може би е XXI век и ставаме все по-взискателни, започваме все повече да се вглеждаме в себе си и да искаме да усъвършенстваме много неща по себе си. Такова е времето – искаме да сме по-любознателни, да учим повече, да ровим в душите си повече… съответно няма как да не сме взискателни и към външния си вид – да тичаме към това прословуто и непостижимо съвършенство… Но ако нещата са свързани само с външния вид, ще е жалко, ще е тъжно…

Тоталната промяна, която може да се постигне с пластична хирургия, не е ли противоестествена, срещу природата, срещу Господ?
Аз като вярващ човек също съм се замисляла за това и не съм убедена, че Господ ще е против, ако някое от чедата му се чувства зле от нещо във външния си вид и поиска да го промени! По никакъв начин не си мисля, че ако промениш гърбавия и грозен нос, който Господ ти е отредил, той ще бъде ужасно разсърден!

Не смяташ ли, че “Пълна промяна” оправдава суетата във всяка нейна форма?
Пак стигаме до участниците – голямата част от тях не дойдоха при нас заради суетата. Така че, точно това предаване, не оправдава суетата!

Всъщност суетата е хубаво или зловредно качество?
Мисля си, че умерената е хубаво! Иначе ще сме немарливи, отпуснати и неподдържани.

Дали участниците няма да се пристрастят и да искат още и още корекции?
Знаеш ли, според лекарите има такъв проблем при тези хора, които го правят заради суетата, които гонят някакъв идеал и естетически критерий. Пак казвам – участниците ни са извън тази категория!

Как ти звучи словосъчетанието “изкуствена младост”, това което си осигурава Шер например?
За хората в публичното пространство гоненето на младостта ще остане едно вечно желание. А младостта няма как да не си отиде! И когато си на 50, а правиш всичко възможно да изглеждаш на 30, няма как младостта да не е изкуствена, но пък няма и нищо лошо в това да се опитваш да се съхраняваш и да изглеждаш по-добре за годините си.

Вечното желание да изглеждаш по-млад и по-красив – това ли е според теб най-истинското човешко желание?
Не бих казала, има много по-смислени желания! Но това може би е най-масовото!

Продуцентът Маги Халваджиян казва в интервю, че в Америка предаваното “Пълна промяна” имало чудовищен успех. От това, което прочетох в интернет форумите, разбрах, че мненията за българското издание са доста крайни – от оценки като “пълна деградация и простотия” до абсолютен възторг, незабавно желание да се участва в следващите издания и търсене на контакти с екипа. Какви са твоите впечатления?
Аз мога да съдя за това по рейтингите – нашият е изключително висок и във времето на излъчване няма телевизия, която да го е надскочила. Предаването предизвиква невероятен интерес и според мен има защо! Ние се старахме много, целият екип работи с много желание и си мисля, че резултатът е добър!

Пластичната хирургия у нас започна малко неуспешно, имаше и смъртни случаи. Какво е нивото й сега?
Имайки предвид, че естетичната хирургия у нас е на около 10-15 години, няма начин да не е имало грешки, а те се прощават много трудно и се помнят дълго. Сега, от това, което видях, мога да кажа, че съм много впечатлена – лекарите са изключително добри, те са на световно ниво! Казаха го и специалистите от Дисни, които дойдоха и видяха нещата тук.

Смята се, че хирурзите, участвали в предаването, си осигуряват работа за години напред.
Сигурна съм, че ще е така. Досега българинът си е мислел, че тази хирургия е приоритет на популярните хора, които могат да си го позволят. Сега вижда едни обикновени хора, вижда ефекта, вижда начини, по които може да се спаси от недостатъците и комплексите си, вижда, че може да си позволи това.

На Запад била честа практиката, когато пациентът не е доволен от крайния резултат, да съди хирурга. Всички участници ли бяха доволни?
Всички! Имаше, разбира се, хора, които очакваха да им се направят повече неща, но не бих казала, че са разочаровани, защото изглеждат много по-добре отпреди.

В Америка и Азия има бум на естетичните корекции, а европейките като че ли остават по-умерени и разчитат повече на чудесата на козметиката.
Ще е хубаво, ако са по-умерени! Наистина се прави все по-добра бяла козметика, която може да направи много чудеса до определени години. Надявам се по-скоро европейките не да са по-умерени, а да правят нещата малко по-късно, отколкото се правят по другите места на света, в горещите точки на естетичната хирургия. Смятам, че европейката е по-загрижена за себе си, повече се поддържа, по-внимателна е за това как живее, как се храни, каква козметика използва – така тя със сигурност забавя намесата на естетичните хирурзи.

Представи си апокалиптична картина, в която не хиляди, а стотици хиляди българки, чакат за да се явят на кастинг за “Пълна промяна”.
Надявам се това да не се случва, защото българката като цяло е красива жена, каквото и да си говорим! Тя започва все повече да се старае и да се грижи за себе си.

След толкова телевизионни емоции и в двете предавания, които правиш, остава ли ти време за свои собствени емоции?
За съжаление – все по-малко! Собствените ми емоции са свързани основно с дъщеря ми, тъй като гледам да посветя на нея цялото свободно време, което имам, макар и да е много малко! Обичаме да се разхождаме, да си говорим, да гледаме телевизия, да се свием в леглото и да си четем книжка. Опитвам се много да я накарам да обича книгите, но май все аз й чета – сега четем “Без дом” от Хектор Мало. На съвременните деца не им се чете много.

От кого би искала да имаш поща – има ли човек, когото би искала да откриеш чрез предаването?
Знаеш ли, питали са ме за това, но аз знам къде са всички важни за мен хора, мога да поддържам контакт с тях. Освен това съм човек, който много държи да решава взаимоотношенията си очи в очи – мога да искам и да давам прошка. Ако нещо се случи, бързам да намеря разрешение и никога не съм търсила някакво посредничество. Не мисля, че ако съм зрител, бих опряла до “Имаш поща”.

Кога за последно получи истинско писмо, написано на хартия, в плик, с марка?
Знаеш ли колко е тъжно, но истинските писма, които получавам в пликове, са обикновено покани за някакви събития. Не си спомням откога не съм получавала истинско писмо, толкова отдавна е било. И ми е мъчно, че е така, но и аз не го правя, не пиша писма.

Майката на Борянка, първата участничка в “Пълна промяна”, каза, че ти си идеален, превъзходен човек, че иска тя да ти подражава. Как приемаш това високо доверие?
Какво да ти кажа – много е отговорно едно такова признание! Но тя, разбира се, не ме познава, малко е контактувала с мен. Със сигурност има неща в характера, в начина ми мислене, които няма да й харесат. Давам си сметка, каква отговорност е това да си често на екран, да си модел за подражание на някого. Старая се, доколкото мога, да се държа така, че да си струва някой да иска да ми подражава. Пак казвам, че съм човек, който допуска много грешки, има много неща, за които съжалявам впоследствие, но като цяло се старая!

“Когато нямаш това, което обичаш, трябва да обичаш това, което имаш.” – е казал Серж Гинсбург. Обичаш ли това, което имаш?
Определено! Това не ми пречи да се стремя и към неща, които нямам, а искам да имам!

Петко Славейков пък казва: “Като не можем както щем, да щем както можем!” Можеш ли както щеш?
Определено май мога както ща! И се опитвам да живея живота си по своите правила, да правя нещата така, както аз искам – това не значи, че не се съобразявам с важните за мен хора. В никакъв случай не подчинявам живота си на някой друг, на нечии други решения, на обстоятелства, които ме карат да избирам едно или друго. Общо взето аз решавам нещата в живота си!

Журналистите обикновено те питат какво би променила в себе си и ти обикновено казваш, че би променила носа си, бюста си... Какво обаче не искаш да променяш?
Не искам да се променям аз самата, не искам да променям нещата вътре в мен – мисля, че съм добър човек. Не искам да променям взаимоотношенията си с близките, с детето ми – любовта й към мен и моята към нея, взаимоотношенията с приятелите ми. А за външния вид… аз си ги говоря тези, но не знам дали някога ще променя нещо в себе си, така че може би в крайна сметка всички ще ме гледат с този нос, и с този бюст! Май никога нищо няма да променя!

© Любомир Стойков
Всички права запазени!